През 1947 г., две години след края на Втората световна война, европейската икономика тънеше в разруха. "Заплашени сме от тотална икономическа и финансова катастрофа", каза тогавашният министър на икономиката на Франция Андре Филип, припомня Deutsche Welle.

Тогава имаше много проблеми, но най-големият бе Германия. Две години след сразяването на нацистите, възстановяването на страната вече бе впечатляващо, но икономическото възраждане бе слабо. Европа знаеше, че се нуждае от своят двигател. Отчасти, целта на Плана Маршал бе да възстанови германската икономика.

До началото на 50-те години европейската икономика вече цъфтеше отново, но германското чудо бе най-ярко. Следващите две десетилетия бяха сред най-проспериращите в историята.

През 2020 г. европейската икономика обаче отново се намира в затруднена ситуация - и може би в рискован исторически момент. Пандемията продължава, а икономическото възстановяване - ако можем да го наречем така - е съмнително.

И все пак се вижда ясно, че икономиката на Германия се справя далеч по-добре отколкото други страни като Франция, Великобритания, Италия и Испания. Спадът на БВП бе доста по-малък от този на изброените страни, а възстановяването за третото тримесечие се очаква да бъде по-добро.

Защо германската икономика се справя по-добре от тази на съседите ѝ и дали това ще помогне или ще препъне европейската икономика в пътя ѝ напред?

Без локдаун и с бързо вадене на "базуката"

Лард Фелд, председател на Германския съвет на икономическите експерти, подчертава, че икономическата ситуация в страната не е толкова тежка, тъй като и мерките срещу здравната криза не бяха толкова строги. "Въпреки че имаше частичен локдаун, прекъсване на веригите и по-ниско потребление от страната на домакинствата заради несигурността, германската икономика запази значителна част от дейността си. Например, в строителството имаше много малко ограничения", казва той.

Помощ дойде и от мощния фискален отговор на германското правителство, насочен към бизнес и граждани. Берлин можеше да си го позволи, след като в продължение на години спазваше фискална дисциплина."Базуката", както германският министър на финансите Олаф Шолц я нарече през март, достигна почти €1 трлн. - от държавни заеми до схемата за подкрепа на работни места."Германската икономика имаше далеч по-големи резерви отколкото други европейски икономики", посочва Фелд.

V-образно възстановяване

Това ни помага да си обясним защо икономическият министър Петер Алтмайер бе толкова "бичи" настроен на 1 септември, когато, показвайки графики на възстановяването, заяви: "Рецесията през първото полугодие не бе толкова лоша, колкото се опасявахме, а възстановяване се случва по-бързо, отколкото си мечтахме".

Но не всичко е цветя и рози. Още преди пандемията икономиката забавяше ръст. Отдавнашни проблеми при износа и автомобилния сектор се засилиха заради забавянето на световната търговия и технологичните промени, които засягат автомобилите.

Един ключов сектор, който усеща насрещния вятър, е този на производителите на машини и оборудване. За тях пандемията бе страшна. Макар заводите да не бяха принудени да затворят, без търсене отвън поръчките намаляха.Но индустрията е в по-силна позиция от тези в другите европейски държави именно защото производството така и не спря напълно, а работници запазиха работните си места заради държавната подкрепа.

Здравият човек на Европа

Ако и когато търсенето в чуждестранните пазари се повиши, изглежда германските компании ще са по-готови от повечето да го посрещнат. Това ни връща и към централния въпрос на двустепенното икономическо възстановяване на Стария континент. Ако прогнозите се сбъднат и свиването в Германия е по-малко от това във Франция и на юг, какво означава това?

Споровете между Германия и Юга доминираха дискусиите за фискалната политика на ЕС през последното десетилетие. Когато в Брюксел бе постигнато съгласие за €750 млрд. фонд за възстановяване, това бе първият път, в който Германия се съгласи да подели отговорност за дълг.

Но с по-бързото възстановяване спрямо Испания и Италия, остава възможността за ново напрежение покрай финансирането и реформите за закъсалите страни, които ще получат средства. И познатият дебат за дълга и остеритета отново може да стане централен в Брюксел.

Но има и друг, също толкова познат поглед относно ползите от мощния германски икономически двигател. "Силна германска икономика може да служи за икономически двигател за останалите държави от ЕС", казва Фелд. "Възстановяването в Германия създава търсене в другите държави".

Или точно както след Втората световна война, изглежда, че е много по-добре за Европа германската икономика да бъде твърде силна, а не твърде слаба.