За половин десетилетие Националната агенция за приходите е установила само 255 нарушения на забраната за разплащания в брой със суми в размер на над 10 000 лева, съобщава "Сега", като се позовава на официални данни.
193 акта са издадени на 137 юридически, а 62 - на 54 физически лица. Близо една четвърт от актовете освен това се обжалват.
Глобените от януари 2019 г. до юни тази година са 165 фирми и 29 граждани. От предоставената на "Сега" справка става ясно, че "за по-маловажни случаи НАП налага само предупреждения" - макар законът да позволява санкцията да бъде 25% от размера на направеното плащане за физическо лице и 50% - за фирма.
Най-голямата глоба, която данъчните са наложили, е 315 500 лева, а най-малката - 550 лева. 90 са по-големите санкции - над 5000 лева.
Приходната агенция установява нарушенията след анализ на данните от фискалните устройства - виждат се продажбите в брой на стойност, която е равна или превишаваща определения от закона таван. Както отбелязва "Сега" обаче преди 4 години данъчните се хвалеха, че именно така са хванали в пъти повече нарушения и не е ясно на какво се дължи разминаването.
От приходната агенция отбелязват, че при проверки търговците се опитват да прикрият платците чрез сторниране на касовия бон заради формална операторска грешка.
Секторите, в които са установени нарушения са разнообразни - търговия, хотели, автокъщи, даже общини, медицински центрове и университети. В отговор на въпрос на изданието защо в справката липсва посочваният като особено рисков сектор на строителството, от НАП посочват, че през последните 10 години са предприели "контролни действия" спрямо голяма част от рисковите лица от бранша.
Темата с тавана на кешовите разплащания е изключително полемична. Според някои политици и икономисти той трябва да бъде свален още като мярка за борба със сивата икономика. Според други обаче така се ограничава свободата на гражданите и от това печелят единствено банките.