Какво се прави по отношение безопасността и ремонта на ж.п. мрежата, за състоянието на гарите - по тези въпроси разговаряме с Бисер Минчев,  главен ревизор и Златин Крумов, зам.-генерален директор на Национална компания „Железопътна инфраструктура"

Г-н Минчев,  имаше ли сериозни аварии и инциденти  при експлоатацията на  ж.п.  мрежата през 2012 г.

Спрямо разпоредбите на европейската комисия събитията свързани с аварии по ж.п.  мрежата ги класифицираме на три групи. Това са произшествиа инциденти и сутиации близки до инцидентите според степентта на опасност. Най-често случващото се събитие, което ние водим като произшествие е счупването на пантографите (устройствата, с които електрическите локомотивите се свързват с конактната мрежа - бел.р.). Причините за тези аварии са или износване на конактния проводник амортизация на самия пантограф на локомотивите.  За изминалата година имаме 119 такива произшествия,  които са най-масовите за 2012 година.

Огромен брой произшествия са свъразни и с хора. За 2012 г. имаме 101 случая, като тук са нещастните инциденти със самоубийствата,  ударите на прелез и ранени граждани слизайки и кавайки се на гарите. За съжаление през 2012 г. имахме 34 опита за самоубиство, които завършиха със смърт.

Шофьорите също не се съобразяват с това, което е написано като указания на прелезите и там за миналата година имаме 14 ранени и 6 случаи с летален край

В тази връзка какви са приоритетите ви по отношение на безопасността през тази година?

Те с нищо не се различават спрямо поставените задачи за изминалите години. Ние работим за намаляване на тези произшествия, инциденти и сутиации близки до инцидентите.  При произшествията имаме 23 произшествия средно на месец, като в някои месеци са по-малко в други повече. Ситуациите близки до инциденти са 45 средно за 2012 г., а инцидентите са средно по 3 на месец.

За да намалим този брой, предвиждаме работа в три посоки. Първата е работата с персонала, за което са предвидени много беседи завършващи с изпити. Второто нещо е да подготвим машините ни за тежка и лека пътна механизация, за да може там, където имаме проблеми,  да реагираме веднага.

Третото направление е да организиаме големия брой ремонти. През 2012 г. освен големите инфраструктурни проекти, които се извършват с помоща на ОП „Транспорт", така по-малките, които ние финансираме, се извършват с цел там където има проблеми по железния път и контактната мрежа да бъдат изчистени.

До дози момент зимната обстановка създаде ли проблеми за НКЖИ?

На този етап намаме критични моменти. След тежката зима на 2012 г. тази до момента е по-благосклонна към нас. Все пак проблеми не плипсват, те са основно в Искърското и Кресненското дефиле. Има и затруднения които се получават по линията Септември Добринище, където тя минава покрай скали и земни откоси и поради топлото време и дъждовете по тях жп пътя започнаха да се свличат скални и земни маси.

На линията Видин-Самоводене също има подобни проблеми, но ние там със собствени средства прави т.нар плузгач, който представлява малък тунел и по този начин предпазваме железния път от инциденти.

Г-н Крумов, какви по-големи ремонти предвиждате през първото полугодие на 2013 година?

НКЖИ има за цел, след приключването на зимния сезон, да започне интензивни ремонтни дейности, като за някои от тях вече са проведени обществени поръчки, за други са в ход или предстоят.

Основно сме насочили усилията си по рехабилитацията по втора железопътна линия (София-Мездра-бел. Ред.) в отсечките Своге-Бов, Илианци - Курило и  Зверино -  Мезда юг.

Така за цялата година  ще ремонтираме основно 27 километра железен път.

В процедури по обществени поръчки сме за механизиран среден ремон на някои други отсечки и гари. Товатова са гара Търнак отсечката Търнак-Комунаре Търнах Аспарухово и Костенец Белово. Много усилия влагаме и в модернизацията на ЖП възел Дупница за да сведем до миниму човешкия фактор.

С наша механизация ще направим  54 километра ремонт по ЖП линии, които не са предвидени в обхвата на ОП „Транспорт", както за този програмен период така и за 2014 - 2020 гоидна.

По този начин се стараем цялата ж.п. мрежа да я приведем в такова състояне, че да гарантираме сигурност и безопасност на движението.

Правим инвестиции и в електроразпределитеното ни подделение, където подновяваме изолатори контактен проводник и др, като за тази година се предвижда подманята на 17 км. електрически кабели.

Колко от приемните здания на гаровите комплекси имат нужда от ремонт и какви средства се отпускат за това през тази година?

За съжаление най-малко средства отделяме за подобряване състояние на приемните здания на гаровите комплекси. През последните три години ние ремонтирахме над 70 приемни помещения. Сумите разходвани през 2011 и 2012 г. са съответно 4.9 млн. лв.  и 7.6 млн. лева. За тази година сме предвидили около 4 млн. лв., като не бива да забравяме,  че големите гари като София, Пазарджик и Бургас ще се ремонтират със средства по ОП „Транспорт".

С тези 4 млн. лева наши средства са предвидени за ремонт 15 гари - Банкя, Драгичево, Долно Камарци, Яна, Горна Баня, които са в района на софийското подделение. В предните години акцентирахме в пловдивския регион - Велинград, Оризово, Павел Баня, Костандово и др.

Целта е когато рехабилитираме приемните сдания това да съвпада с ремонта  или строителството на железния път.

Като цяло за ремонта на всички гари по основните ЖП направления са нужни около 30 млн. лева.