Политическата ситуация у нас и незадоволителното възстановяване на Европа, към която отива 60% от износа ни са основните рискове пред изпълнението на бюджета. Това заяви старши икономистът от Института за пазарна икономика Десислава Николова по време на 11-то поред представяне на Алтернативен бюджет, който изготвя ИПИ.

Експертът посочи, че съществува реална възможност за предсрочни парламентарни избори, които, както и тази година, да объркат държавните финанси. Тя даде пример, че смяната на 3 правителства в рамките само на няколко месеца остави без директор Агенция „Митници", която има пряко отношение по събираемостта на приходите.

Според Николова заложеният ръст на икономиката от 1, 8%, предвид изложените фактори, е твърде оптимистичен и е малко вероятен. От ИПИ също така очакват приходите по консолидираната фискална програма (общият бюджет на страната) да бъдат с близо 1 млрд. лв. по-малко от очакваното.

По думите на Петър Ганев, който също е старши икономист в ИПИ, през 2014 г. бюджетът ще бъде на минус за шеста поредна година. В същото време правителството очаква дефицитът в държавния бюджет да остане и до 2016 г., което означава 8 години невъзможност за справяне с дефицитната спирала. Ние вече сме се пристрастили към такива харчове и това не е никак добре за публичните финанси, коментира Ганев.

Ганев вижда и проблем с бюджета за тази година, въпреки актуализацията, но посочи, че вече е късно да се пристъпва към нова промяна, и че това което може да се направи е държавата да се самоограничи в разходите си.

ИПИ критикува и т.нар. фондове за растеж, чрез които правителството планира да инвестира 500 млн. лв. в различни проекти и инициативи. Според Ганев по-добре е 20% от приходите от подоходните данъци да оставят в общините, което отново е около 500 млн. лева. По този начин, вместо с политическо решение на министрите, ресурсът се насочва естествено спрямо икономическата активност в дадена община.

Според изчисления на ИПИ всеки българин средно ще даде от джоба си по 4494 лв.за Бюджет 2014, като освен това в края на 2014 г. ще има натрупан дълг "на свое име" в размер на 2500 лева.

Ганев посочи, че логично сумата нараства, ако си работещ и намалява, ако си пенсионер или безработен. От тези 4494 лв. най-голямото перо е за пенсии - 1564 лв. 261 лв. ще даде всеки българин, за да осигури заплатата и функционирането на чиновниците и администрацията. За образование ще се похарчат от тази сметка 425 лв., а за здравеопазване всеки българин ще даде  на държавата средно 482 лева.

Сред мерките, които предлагат икономистите в алтернативния Бюджет, са държавата да намали субсидиите за различни групи, както и да се спре финансирането на нереформирани държавни предприятия, като по възможност част от тях да бъдат приватизирани. Друга мярка е да продължи нарастването на пенсионната възраст, а не тя да се замразяване, както и намаляване на разходите за заплата и издръжка на държавната администрация.

Тези мерки ще доведат до намаляване на разходите с над 1 млрд. лева

От ИПИ предлагат да отпадне данък лихва (10% върху приходите от лихви от депозити), и данък дивидент (5%), както и намаляването на данъка върху едноличните търговци от 15% на 10%.

От ИПИ обърнаха специално внимание на проблемите в здравеопазването. Икономистът Калоян Стоянов посочи, че за периода 2005 - 2012 г. населението на България е намаляло с 5.66%, а приетите в болниците са нараснали с 21%. И това дава повод за съмнения относно реално свършената дейност в болниците. От ИПИ посочиха, че за същия период, въпреки добрия бюджет на здравната каса, дълговете на болниците са нараснали с близо 140 млн. лв., което също буди поводи за съмнение относно разходваните средства.

От ИПИ предлагат 2% от здравната вноска да отива в частни фондове, които да гарантират по-разумно разходване на средствата и от там по-качествено здравеопазване.

Припомняме, че такава идея има сред управляващите, но се очаква нейното прилагане да стане в средата на 2014 година.