Руската икономика не се движи наникъде. Ръстът на брутния вътрешен продукт е средно 0,4 процента годишно от 2014 до 2018 г. И икономическото бъдеще на Русия най-вероятно няма да се промени значително скоро, заради една проста причина: Путин не се интересува, пише Владислав Иноземцев, основател и директор на московския Centre for Post-Industrial Studies. Текстът е публикуван в Project Syndicate. Преводът е на Money.bg.

Дори най-лоялните последователи на руския президент Владимир Путин трябва да признаят, дори само пред себе си, че тазгодишния телевизионен разговор, в който той отговаря на граждани директно, бе по-лош, откогато и да е било преди. Гражданите искаха да знаят защо животът им не се подобрява под неговото управление, а някои дори го попитаха кога ще подаде оставка. Уверенията му не убедиха никого.

Руската икономика не се движи наникъде. От 2014 до 2018 г. БВП нарасна с едва 1,85% - или 0,4% средногодишно. (Кремъл накара статистическата служба да повиши данните за 2016 и 2017.) По време на същия период реалният разполагаем доход се сви с 10,7%, оставяйки 13% от всички руснаци в бедност. Само през 2018 г. 600 000 руски компании спряха дейност.

Донякъде това развитие не е изненадващо, като имаме предвид наложените от западните страни снакции срещу Русия след анексацията на Крим през 2014 г. Тези санкции предизвикаха огромно излизане на капитал - над $317 милиарда - между 2014 и 2018 г., както и спад в инвестициите.

През първите девет месеца на 2018 г. обемът на преките чуждестранни инвестиции в руската икономика бе с 11 пъти по-нисък, отколкото през същия период на 2017 г.Но има и причини да очакваме по-добър растеж през тези години от руската икономика. Рублата се обезцени с 45,5% спрямо щатския долар от 2014 г. насам - тенденция, която трябваше да увеличи конкурентоспособността на износа. А инфлацията не е била толкова ниска от години. Нещо повече, Русия отчете рекорден бюджетен излишък от 2,75 трилиона рубли ($44 милиарда) през 2018 г.

Защо тогава икономическото представяне на Русия е толкова слабо? Отговорът започва с очакваното "икономическо чудо" през миналото десетилетие.

Противно на общоприетото мнение, бъризят растеж на Русия в началото на този век не бе само резултат на огромния приток петродолари. Три други важни фактора изиграха своята роля. Първо, икономическите и данъчни реформи от 2002 и 2002 г. окуражиха предприемачите да инвестират, а потребителите да печелят и харчат. Второ, чуждестранен капитал наводни руската икономика и дори създаде няколко други сектора. Трето, индустрии, които не съществуваха или бяха недоразвити, през 90-те години започнаха да допринасят значително към растежа на брутния вътрешен продукт.

Като резултат, гражданското строителство, търговията на едро и дребно, банкирането и застраховането, личните услуги, ресторантите, телекомите и уеб-базираните услуги допринесоха за около 70% от растежа между 2000 и 2008 г. Останалата част бе възстановителен растеж. Петролният добив едвам надмина нивата, постигнати по време на СССР едва години по-късно.

Тогава, през 2008 г., растежът на търсенето на тези нови услуги достигна плато. Проблемът бе засилен след излизане на чуждестранните инвеститори след 2014 г. и решението на Кремъл да се отдалечи от икономическия либерализъм през 2018 г.

Икономическите прогнози на Русия най-вероятно няма да се подобрят чувствително скоро поради една проста причина: Путин не се интересува. Той е уверен, че руснаците - много от които зависят от държавата за своите приходи - няма да се разбунтуват. Заради това подобряването на инвестиционния климат или подкрепата за технологични иновации са, от негова гледна точка, повече проблем, отколкото си струва. За него икономиката има само една цел: да служи на нуждите на него и заобикалящите го олигарси.

В Путинова Русия функцията на правителството е да събира данъци и други от успешния бизнес, за да финансира недодялани политики (като военните авантюри в чужбина) и да купува лоялността да бюрократи. Затова не е изненадващо, че чиновничеството може да е изключително добре "заплатено". Един служител на Федералната служба за сигурност е използвал позицията си, за да натрупа невероятните $190 милиона кеш.

Единственият възможен източник на растеж за Русия - повишение на доходите на домакинствата - ще изиска масивна кампания от страна на правителството за премахване на бедността. А Путин предпочита да насочва приходите към разширяване на резервите или финансирането на "национални проекти", които създават нови възможности за подкупи и прибиране на част от средствата.

По време на разговора, един от обадилите се се оплака, че Путин вече е на власт по-дълго от Леонид Брежнев. И при положение, че по време на Брежнев икономиката също стагнираше, сравнението не може да е по-точно.

Разбира се, има разлика между стагнация и криза. И докато Путин няма интерес към подсилване на икономическия растеж, той няма намерение да поема и излишни рискове. Ниската инфлация - резултат от липса на търсене от страна на потребителите - означава, че властите могат да обезценят рублата без да причинят повишаване на цените, като по този начин увеличат приходите в бюджета в рубли.

В крайна сметка, икономиката ще остане на поддръжка от петродоларите и няма да стане по-силна, само ще оцелява. Както предвидих през 2016 г., икономиката на Русия е напът да продължи да стагнира, или да навлезе в мека рецесия, защото загуби старите си източници на растеж и защото правителството не показва интерес да развие нови.

В патриархално общество, разделено на господари и слуги, лордът по-скоро би искал да разпределя малко богатство между хората, вместо да им позволи сами да генерират такова. Само така позицията му е сигурна.