Централните банки и правителствата наляха рекордно количество средства в икономиките в опит да се справят с рецесията, предизвикана от пандемията, пише CNBC.
Балансът на Фед се наду от $4 трлн. в средата на март до близо $7 трлн. Конгресът одобри трилиони долари разходи, като вероятно се задават и още. Вливането на средства във финансовата система поднови притесненията, че инфлацията ще се покачи.
Проблемите при доставките покачиха цените на някои стоки през последните месеци. Но редица икономисти очакват потребителските цени да останат ниски, въпреки налятите трилиони. "Макар че със сигурност има проблеми от страна на предлагането в икономиката, има още по-голям удар върху вътрешното търсене", заяви вицепредседателят на Evercore ISI Кришна Гуха.
Слабо търсене
Засега слабото търсене държи цените в развитите икономики ниски. В САЩ потребителски цени спадаха три поредни месеца преди да започнат възстановяване през юни.
Последните прогнози на Фед показват, че инфлацията ще остане под целта на централната банка от 2% през следващите две години. "На този етап, дори и с всички действия на Фед, все още няма значително увеличение на търсенето", казва Оливиер Бланкард, старши сътрудник в Peterson Institute for International Economics. И допълва, че чековете в размер на до $1 200 в САЩ не са достатъчни, за да създадат инфлация.
Експанзия на балансите
Икономисти казват, че друга причина за задържане на ниски нива на инфлацията е, че през последните години връзката между печатането на пари и потребителските цени тослабва. През 2008 г., когато Фед придоби активи за трилиони, инфлацията така и не тръгна нагоре. Причината е, че банките задържаха голяма част от средствата под формата на излишък, вместо да кредитират икономиката.
И макар последните мерки за стимулиране на икономиката да не засягат директно цените за потребителите, някои казват, че те предизвикват ръст на цените на други места - като при акциите или жилищата. "Смятам, че виждаме значително увеличение при инфлацията на цените на активите", казва Ман.