Месец след започването на процедурата по излизане на Великобритания от Европейския съюз и изключително тревожните съобщения за състоянието на икономиката на Острова, обезценяването на паунда и очакваните загуби на работни места, останалите европейци увеличават вярата си в Съюза, показват последните данни на "Евробарометър".

Според изследването гражданите на държави членки изразяват подкрепа за членство в ЕС на почти същото ниво, като през 2007 г. - преди икономическата криза.

Данните сочат още, че огромното мнозинство (73%) от запитаните очакват страните от Съюза да дават съвместен отговор на глобалните предизвикателства за сметка на националните действия.

"За първи път от началото на кризата през 2007 г. резултатите от социологическото проучване на отношението на европейците спрямо Европейския съюз са много окуражителни", коментира председателят на Европейския парламент Антонио Таяни. И допълни: "Те показват, че европейските граждани очакват от нашия Съюз да реагира с единен глас на турбулентните международни събития, които в последно време направиха света по-несигурен и опасен. От нас, политическите лидери, зависи да им покажем, че те са прави. За тази цел, трябва да ги убедим чрез ежедневната си работа и решения, че Европейският съюз може, както да защитава, така и да подобрява техния живот".

Проучването, поръчано от Европейския парламент и публикувано в четвъртък, показва, че за 57% от европейците членството в ЕС е нещо добро. Това представлява увеличение от четири процентни пункта в сравнение с предишното проучване от септември миналата година. Сегашното равнище е почти същото като това от 2007 г., преди финансовата и икономическа криза. Данните обаче варират значително в различните страни. В България подкрепата е 53%, малко по-ниска от средното за ЕС, но също така с четири процентни пункта по-висока от предишното проучване.

По отношение на последните геополитически събития, като например повишаващата се нестабилност в арабския свят, нарастващото влияние на Русия и Китай и избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ, до 73% от анкетираните предпочитат ЕС да намери общ отговор пред индивидуални действия на страните.

Наблюдава се също така и солидно мнозинство, което настоява ЕС да направи повече за справянето с настоящи предизвикателства като борбата с тероризма (80%) и безработицата (78%), защитата на околната среда (75%) и борбата с данъчните измами (74%).

Българите също искат повече действия от ЕС в борбата с тероризма (79%) и безработицата (76%). След тях идват проблемът с миграцията и защитата на външните граници с по 74%. Здравното и социалното осигуряване е друга област, в която над 70% от българите биха искали да видят повече намеса от страна на ЕС.

Все по-голяма част от европейците (43%) смятат, че техният глас се чува на европейски ниво. Това е повече от всеки друг момент от 2007 г. насам и представлява увеличение от 6 процентни пункта в сравнение с 2016 г. От друга страна, шестима от десет европейци смятат, че техният глас се зачита в собствената им страна. Това е с 10 пункта повече от 2016 г.

Процентът на българите, които вярват, че гласът им се зачита не европейско ниво, е същият като средния за ЕС (43%). В същото време 55% от нашите сънародници са на същото мнение за собствената си страна.

Накрая, огромно мнозинство от европейците е на мнение, че неравенствата между различните социални класи са значителни, а една трета от тях се съмнява, че кризата ще бъде преодоляна в обозримо бъдеще. Сред българите тези тенденции са още по-ясно изразени.

Подробни данни от отговорите на българите може да видите тук. А тези от цяла Европа - тук.