През октомври на миналата година биткойнът навърши 10 години. И докато тогава, криптовалутата бе в пика на кризата си и активът до голяма степен бе "отписан" от много от пазарните наблюдатели, той преживя истински ренесанс от началото на 2019 година.
Съвсем скоро най-голямата и стара криптовалута, достигна нива от близо 14 000 долара и всички започнаха да се питат - оформя ли се нов криптовалутен балон. И докато тези въпроси започнаха да циркулират сред инвеститорите, станахме свидетели на също толкова бързото поевтиняване на биткойна до нива от около 10 000 долара.
Сега няма да се опитвам да дам отговор на въпроса дали биткойнът е балон или не, като по-скоро ще погледна към екзистенциалната нужда от съществуването на дигиталната монета и дали изобщо има някаква реална полза от нея.
Сатоши Накамото, който се смята за създател на биткойна и чиято самоличност все още не е ясна, най-вероятно е създал цифровата валута в отговор на финансовата криза от 2008 г. Тогава недоволството и недоверието към правителствата по света беше огромно, следствие на загуба на трилиони долари от финансовите пазари.
Чрез децентрализация на финансовата екосистема Накамото се опита да измести баланса на силите от избрана група финансови институции и правителството - към широката общественост.
Но след много скандали и нестабилните ценови колебания, през следващите десет години, видяхме пълно объркване сред инвеститорите. След като десетата година от съществуването на биткойна, бе особено болезнена за инвеститорите, станахме свидетели отново на това, как криптовалутата може "тихомълком" да поскъпне близо четири пъти за по-малко от седем месеца, през тази година. Както и разбира се - бързо да загуби над 30% от стойността си за няколко седмици.
Силната волатилност на биткойна обаче, не е най-големия му недостатък. Биткойнът се търгува от - хора превърнали криптовалутата в култ, до валутни спекуланти, които се опитват да извлекат полза от всяко по-голямо негово движение. Той обаче, продължава да е със слаба популярност за ползване сред масовите потребители за разплащане и натрупване на богатство, за каквото е бил предвиден да се използва първоначално.
Как може една подобна валута да се ползва за съхранение на стойност, когато може да поскъпне, или по-лошо - да поевтинее с 20, или дори 30%, при това само за ден. В допълнение, често най-силната волатилност (ценово колебание) при криптовалутите се случва през уикендите, когато хората си почиват и не могат да реагират.
Масовият потребител не използва биткойн, нито за покупки на дребно, нито за търговия. След като през миналия декември достигна своя връх, обемът на транзакциите на блокчейна на биткойна се срина. Зачестиха измамите и кражбите на криптовалути, като търговията с криптовалути е втората най-често срещана инвестиционна измама в Австралия.
Оценките на биткойна, независимо дали става въпрос за съхраняване на стойност, или ежедневни транзакции, са предимно отрицателни сред търговските вериги и потребителите.
В ужасяваща, за крипто-инвеститорите, статия изданието The Economist обяви криптовалутите, като "напълно безполезни".
"Няма разумен начин да се постигне някаква конкретна оценка", пише изданието, като посочва множеството недостатъци в екосистемата. Сред тях са - липсата на прозрачност и сигурност; трудности при закупуването, или транзациите с криптовалути; опасността от регулаторна намеса и др.
Списанието и посочва редица недостатъци в екосистемата. Те включват - липсата на прозрачност и сигурност на техните блокове и трудности при закупуването или транзакцията с криптовалути.
Случаят за Bitcoin като безполезна иновация
Кризата на идентичността на биткойна, до голяма степен е причината за сегашния спад в нейната цена. Първоначално той беше проектиран като международна валута и безграничен механизъм за ежедневни транзакции. Но това не се получи.
През годините, редица доклади са документирали използването на биткойн за пране на пари и други незаконни дейности. Другата страна на уравнението бе навлизане на индивидуалните инвеститори, които направиха търговията с него изключително волатилна и повишиха цената му до неустойчиви нива. Само през 2017-та година, видяхме повишение от над 17 пъти в нивата на биткойна. И то само за да видим също толкова стремглавото му поевтиняване.
Спецификата на търговията с биткойн направи така, че тя вече не се счита за средство за ежедневна транзакция, а се възприема, като средство за съхранение на стойността, или алтернативна инвестиция, подобна на златото. Но криптовалутата е изправена пред два основни проблема.
Първият се отнася до балонизиране на актива, след силното му поскъпване през тази година. Досега е имало няколко балона при биткойна - през 2011, 2013, 2017-та и може би през 2019-та година (за последната тепърва предстои да видим).
Всеки път, когато цената на биткойна се е повишавала параболично, сме ставали свидетели на рязък спад в последствие. По време на всеки от предходните три балона, стойността на биткойна се е повишавала с трицифрени проценти и криптовалутата е привличала масов интерес от страна на инвестиционната общност.
Слаби търгувани обеми, са играли съществена роля при "надуването" на последните три балона.
Вторият проблем за биткойна е свързан с проверка на основните характеристики на неговата стойност. Анализаторът на Morningstar - Кристофър Интон и неговият екип създадоха рамка, за да проверят дали криптовалутите могат да изместят златото като инструмент за съхраняване на стойността. Те се фокусираха върху ликвидността, функционалната цел, недостига на снабдяването, сигурността на бъдещото търсене и постоянството. С изключение на оскъдността на доставките, биткойнът се проваля при другите атрибути.
Не е изненадващо, че анализаторите са стигнали до заключението, че криптовалутите не са и "няма да се приемат, като защитни убежища по време на криза".
Едно по-ярко бъдеще напред?
Не всичко обаче може да е загубено за биткойна. Въпреки спада в цените, ентусиастите за биткойна посочват последните събития в неговата екосистема като доказателство, че все още най-доброто може да предстои.
Технологичният напредък може да доведе до пробив на криптовалутите в търговията на дребно.
Екосистемата на криптовалутата също продължава да се разраства с набор от продукти, които разширяват обхвата на използването му. В допълнение към търговията с биткойн, можете да го използвате като обезпечение за заеми или да купите бижута с него.
Според някои доклади, малките и средни предприятия също са започнали да използват блокчейна на биткойн, за да правят банкови преводи, тъй като им струва по-малко.
Но най-голямата промяна в състоянието на биткоина, може да дойде от регулирането. Налице е съществено затопляне на отношението на регулаторите към дигиталните монети. Дори и отхвърлянето на биткойн ETF-и от страна SEC е започнала да става "по-меко".
При последните си решения да отхвърлят исканията за индексен фонд върху криптовалутата, SEC (щатската комисия за финансов надзор) насърчи играчите да изчистят действията си в рамките на своята екосистема.
Резултатът е, че започва да се появява някакъв ред в хаоса на екосистемата на биткойна, което може само да радва всички инвеститори.
Създаването на саморегулиращи се организации за обмен на криптовалути е само началото на един дълъг процес. Влизането на застрахователните гиганти като Lloyds of London в криптовалутната екосистема е друг фактор, който ще успокои притесненията на регулаторите. Нови инвестиционни продукти, от индексни фондове до пенсионни сметки, също навлизат в света на криптовалутите.
За институционалните инвеститори се смята, че се отварят към идеята за инвестиране в биткойн. Влизането на Уолстрийт може да се окаже значителна промяна на ликвидността в криптовалутната екосистема, защото за разлика от инвеститорите на дребно и краткосрочните търговци те инвестират в дългосрочен план и биха могли да играят важна роля за стабилизиране на цените.