Само една трета от най-големите компании в еврозоната са посочили, че повишават цените си в отговор на войната с Иран, показва анализ на Reuters. Той идва в отговор на обявените печалбите на различни публични компании, което предполага, че слабата икономика ограничава ценообразуването им.
Инвеститорите и политиците на Европейската централна банка се опитват да преценят дали еврозоната е изправена пред нов сериозен пристъп на предизвикана от войната инфлация, подобен на този, последвал руската инвазия в Украйна.
Засега отговорът изглежда е "не". Анализ на Reuters на 175 отчета за бизнес приходи на компании от еврозоната, използващ четене с помощта на изкуствен интелект, показва, че само 56 компании са повишили или са планирали да повишат цените си през следващите месеци, което сочи за слабо търсене в цялата валутна зона от 21 държави.
Това заключение е в рязък контраст с близо две трети, които са направили това в периода непосредствено след инвазията в Украйна, когато енергиен шок, съчетан с търсене след пандемията и значителна фискална подкрепа, тласна инфлацията до двуцифрени стойности.
"Има ясна разлика между пролетта на 2022 г. и пролетта на 2026 г.", заяви членът на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) Оли Рен.
"Този път пазарът на труда е по-малко стегнат, растежът е очевидно по-слаб и засега нямаме толкова силен фискален стимул", добавя управителят на финландската централна банка.
Източник: iStock
Инфлацията в еврозоната вече беше 5,9%, когато Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 г., докато в началото на войната с Иран четири години по-късно беше само 1,9%. Очаква се данните, които ще бъдат публикувани във вторник, да покажат, че ще се повиши до 3,2% през май.
По-слабият фон би трябвало да облекчи натиска върху ЕЦБ да повиши лихвените проценти далеч отвъд добре обявеното първо увеличение следващата седмица, което според икономистите до голяма степен е предназначено да сигнализира за решителност срещу енергийно обусловената инфлация, която се отразява в по-широките цени.
"За паричната политика това означава, че ЕЦБ вероятно може да си позволи малко повече търпение", казва главният икономист на Allianz Global Investors Кристиан Шулц за резултатите.
От 175 компании в проведено чрез AI проучване на Reuters, 105 са обсъждали разходите за енергия по време на телефонните си разговори за отчет на приходите, а 91 са свързали проблемите на бизнеса с войната в Иран.
С изключение на финансовите компании, които са склонни да третират енергийните шокове като макроикономически проблем, а не като ценови, са анализирани 136 компании. От тях едва 55 са заявили, че са повишили или планират да повишат цените през следващите месеци.
Повечето планирани увеличения са концентрирани сред фирми, пряко изложени на последиците от войната, която е ударила силно по енергията, суровините и промишлените стоки. Тези компании включват германската химическа група BASF и френския производител на кабели Nexans.
За разлика от тях, фирмите, ориентирани към потребителите, са по-неохотни да прехвърлят по-високите разходи върху клиентите си.
Търговци на дребно като Delhaize са се ангажирали да поддържат ниски цени, докато автомобилни производители, сред които Volkswagen, се фокусират върху намаляването на разходите. Това контрастира с пролетта на 2022 г. Тогава цели 108 от 132 нефинансови компании бяха прехвърлили по-високите разходи именно върху крайния потребител.
USD
CHF
GBP
