От Българската стопанска камара (БСК) не подкрепят внесените за обсъждане в Тристранката проектобюджети. Работодателите не одобряват проектобюджета на страната, на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

Синдикати и работодатели показаха различията си за Бюджет 2019
Обновена

Синдикати и работодатели показаха различията си за Бюджет 2019

Валери Симеонов няма да подаде оставка, категоричен той пред медиите

Мотивите за неодобрението на проектобюджетите е, че в тях липсват стимули за подобряване на инвестиционния климат, необходимост от децентрализация и повече самостоятелност на общинските финанси. Според бизнеса няма и механизми за обществено обсъждане и отчитане на публичните позиции, липсва прозрачност на бюджетния процес, на използваната методология, макроикономически основания и прогнози, включително за ръста на производителността на труда, компенсацията на един нает и др.

Безпрецедентно е увеличението на общите разходи по Консолидираната фискална програма (КФП) през 2019 г. спрямо очакваното изпълнение за 2018 г. - над 15%. Увеличението за 2017 спрямо 2016 г. е 6,1% и 2,4% и 4,6% съответно през 2020 и 2021 г., пишат от БСК. Според тях това е свързано с предстоящи избори.

"Сериозният ръст през 2019 г. на редица ключови макроикономически показатели, като потребление, инвестиции, внос, компенсация на един нает и др., очевидно отразява еднократната бюджетна експанзия във връзка с предстоящите избори", се казва в становището на БСК.

От Камарата настояват по-голямата част от предвиденото увеличение на заплатите в бюджетния сектор да отиде за работещите в общинското здравеопазване. По този начин да се ограничи изтичането на квалифицирани кадри.

КТ "Подкрепа" за Бюджет 2019: Повечето пари за хората с увреждания са за сметка на най-нуждаещите се

КТ "Подкрепа" за Бюджет 2019: Повечето пари за хората с увреждания са за сметка на най-нуждаещите се

Сливането на Фонда за лечение на деца с НЗОК отново отваря проблема с квартирите и дневните на лицата

От БСК не са съгласни с увеличаването на минималната работна заплата, което се отразява на увеличаването на минималните осигурителни доходи. Работодателите се противопоставят и на намеренията за промени в основни параметри на пенсионноосигурителната система. Мотивът им е, че те се правят без експертиза.

Същевременно от БСК смятат, че се бавят промените в пенсионноосигурителната система, включително и тези за медицинската експертиза, която преценява работоспособността и уврежданията. Те акцентират и за ограничаване на злоупотребите с болничните във връзка с бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО).

За бюджета на Здравната каса (НЗОК) от Стопанската камара смятат, че са ограничени възможностите за увеличаване на приходите в Касата през 2019 г. "Не се очаква значително нарастване на публичните средства за здравеопазване през тази и следващите години. Публичните разходи за здравеопазване като дял от БВП продължават да са в диапазона около 4.6 на сто, при средно за страните от ЕС - 11%", пишат от БСК.

Според бизнеса, малкото пари за здравеопазване са фактор за постоянно влошаване на качеството на обслужване и за намаляване възможностите за оказване на адекватна медицинска помощ. Критично е положението с наличието на медицинския персонал.

"Отново са заложени диспропорции между вноските, които държавата прави за осигуряваните от нея лица, и разходите за тяхното здравно осигуряване", се казва в становището и се уточнява, че за 2019 г.. вноската от държавата за едно лице ще е около 24 лв. при средна вноска от бизнеса 77,8 лв.

Според работодателите е надценена прогнозата за събираемостта на осигурителните вноски. В същото време, не се предвиждат мерки, с които да се промени подходът към лицата, които не правят здравни вноски. "Държавата продължава да не покрива разходите за медицинското обслужване лицата, които не правят здравни вноски, поради което лечението на този голям контингент е за сметка на здравноосигурените лица и води до натрупване на дефицити", алармира БСК.

От Стопанската камара посочиха като недостатък в проектобюджета на Здравната каса липсата на увеличение на средствата за извънболнична помощ. За профилактика и превенция на заболяванията се отделят едва 12% от бюджета при средно за ЕС около 20-25%.

В същото време, делът на средствата за болнична помощ е почти 50% при средно за ЕС около 30%. Едновремено с това, не са изяснени редът и източникът за погасяване на задълженията на болниците (около 500 млн. лв.), които в голямата си част са държавни и общински. Има реална опасност погасяването на задълженията да е за сметка на предвидените пари за болнична помощ, което допълнително ще дебалансира бюджета на системата.

Състоянието на общинските болници е изключително тревожно - голямата част от тях са пред фалит, а липсват мерки за запазването им като система, която пряко обслужва повече от 2 млн. души, главно с ниски доходи и възможности, алармират от БСК.

Разходите за лекарства достигат до 30% от бюджета, при средно равнище за страните от ЕС 15-18%. Отново се предвижда ръст на лекарствата за злокачествени заболявания, които достигат до 385 млн. лв., а това е около 8% от бюджета на касата", се казва още в становището на БСК.

От стопанската камара са недоволни, че точно чрез преходни и заключителни разпоредби на закона да се правят радикални промени в други закони, които преформатират системата по един непрозрачен и неподкрепен от заинтересованите страни начин. Промените са направени без оценка на въздействието.

Подобно мнение - за предизборен нюанс в разчетите на Бюджет 2019, изказа по-рано и бившият финансов министър Петър Чобанов.