Deloitte Централна Европа публикува четвъртото издание на проучването си за сливания и придобивания в банковия сектор в Централна и Източна Европа (ЦИЕ).

То предоставя преглед на динамиката на банковите сливания и придобивания в 16 държави от ЦИЕ: България, Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, Словения, Хърватия, Сърбия, Украйна, Босна и Херцеговина, Албания, Косово, както и Естония, Латвия и Литва.

Сливания и придобивания на банковия пазар в България

Българският банков сектор нараства стабилно през последните години и тази тенденция не се променя и през 2020 г. въпреки негативните последици от кризата с коронавируса. Общият обем на активите нараства с 8.9% през 2020, а този на кредитите - едва с 5.2.%.

Банковата система в България се изправя пред това икономическо предизвикателство в добро състояние, със солиден капитал (22,6% коефициент на капиталова адекватност през 2020 г., увеличение с 2,4% пункта) и ликвидна позиция, която гарантира непрекъснатост на бизнеса и оперативна надеждност на българските банки.

Кризата с COVID-19 значително влошава рентабилността на българската банкова система

Това е така, тъй като ROA и ROE на сектора намаляват съответно с 0,8 и 6,3 % през 2020 г.

Доходността е повлияна от въведените по-рестриктивни оценки на риска и по-строги стандарти за кредитиране. Освен това продължителният период на ниски лихвени проценти също се отразява негативно върху рентабилността на сектора, според БНБ.

По отношение на сливанията и придобиванията българският банков пазар се състои от 18 местни лицензирани банки и е доминиран от местни дъщерни дружества на големи регионални банки като UniCredit, OTP и KBC - именно те са и топ 3 играчи на пазара с около 48% дял по отношение на общите активи.

От 2015 г. на българския банков пазар са извършени седем големи сделки. В края на 2021 г. KBC Груп обявява придобиването на Райфайзен Банк България. След интегрирането на ОББ и Райфайзен Банк, KBC ще бъде много близо до конкуренция за първите 2 позиции в България. Приключването на сделката се очаква в средата на 2022 г. и очаква регулаторно одобрение.

Въпреки че може да има допълнителни придобивания в бъдеще, HH индексът вече е достигнал 10% и банковият пазар в България е умерено концентриран

"Предвид предизвикателствата, които постави COVID-19 и изменените нужди на клиентите на банките, дигитализацията, бързината на предоставяне на услуги и подобрените им продукти ще бъдат основен двигател на развитието на българските банкови институции. Консолидацията на българския банков пазар може да продължи макар и със значително по-бавни темпове и влияние през следващите години", подчертава Силвия Пенева - управляващ съдружник на Deloitte България.

В Централна и Източна Европа основният фактор, формиращ банковите тенденции през предходните две години, е пандемията от COVID-19, която се оказва следващото безпрецедентно предизвикателство за банковия сектор след финансовата криза от 2008 г.

Въпреки тревожните прогнози за 2020 г., банковият сектор в ЦИЕ показва устойчивост със солидни капиталови позиции и относително стабилно качество на активите, но той следва внимателно да се наблюдава, като постепенно се премахват схемите за мораториум.

Освен това пандемията не повлиява на сливанията и придобиванията в региона на ЦИЕ, а напротив, през 2020 г. е отчетен най-голям брой банкови сделки за сливания и придобивания от 2016 г. насам.

Въпреки негативното въздействие на COVID-19 коефициентът на капиталова адекватност на банките от ЦИЕ допълнително се подобрява с 1,8% пункта до 22,1%. Това се дължи и на факта, че голяма част от банките спират изплащането на дивиденти.

Благодарение на стабилната си капиталова позиция, банковият сектор успява да поддържа стабилна кредитна активност и все още печеливши операции със средна възвращаемост на собствения капитал (ROE) от 8,3% и възвращаемост на активите от 0,9%.

В началото на 2020 г. банковият сектор очаква значително влошаване на качеството на активите, а това води до записване на допълнителни провизии за смекчаване на очакваните загуби.

Пандемията от COVID-19 не оказва значително отрицателно въздействие върху качеството на активите, следователно средната цена на риска започва са се връща към нивата от преди COVID, а това облекчава натиска за намаляване на рентабилността.

Средният лихвен процент на банковите кредити в региона, отразяващ по-ниските лихвени проценти и правителствената подкрепа, спада от 5,4% през 2019 г. на 4,7% през 2020 г., което води до повишена кредитна активност. По-ниската цена на наличните на пазара кредити не само стимулира икономическата активност, но и увеличава инфлационния натиск.

В същото време докладваните коефициенти на необслужвани кредити (NPL) в ЦИЕ в края на 2020 г. са по-ниски в сравнение с исторически ниските нива, отчетени в края на 2019 г.

Въпреки това, текущите показатели за необслужваните кредити са изкривени от въведените правителствени мерки за облекчаване на финансовото въздействие на кризата COVID-19.

Следователно, банките не могат да разхлабят фокуса си, тъй като поетапното премахване на мораториумите и повишеният инфлационен натиск се очаква да представляват заплаха за показателите за качество на активите в средносрочен план.

Друга тенденция в банковия сектор е темата за устойчивостта, която навлиза по-бързо от очакваното. Налице е нарастващ натиск от множество заинтересовани страни, което води до трансформация на устойчивостта в банките. На първо място е политическият и регулаторен натиск.

За да постигне целта на Парижкото споразумение и да направи ЕС неутрален по отношение на климата до 2050 г., Европа се нуждае от стотици милиарди евро годишни инвестиции през следващото десетилетие.

Банките и устойчивото финансиране имат решаваща роля за преодоляване на тази инвестиционна празнина. На второ и трето място идват съответно нуждите на клиентите и на пазара. Така с течение на времето рисковете по отношение на околната среда, климата и устойчивостта ще започнат да оформят пейзажа за сливания и придобивания, точно както кредитният риск през последното десетилетие.

Консолидацията във фрагментирания банков сектор вече започна. Сключени са редица сделки, като нестратегически играчи от ЦИЕ излизат от пазара или оптимизират позициите си в тандем с основни играчи със силен апетит към придобиване.