Проф. Иванов, наскоро заявихте, че България я чака тежка потребителска рецесия. Какво ви дава основания за подобни прогнози?

- Световната икономика влиза в ледников период. Глобалната банкова система претърпява своя най-голям епизод на нестабилност от Първата световна война насам. Независимо от взетите мерки, светът влиза в тежка и дълга рецесия и нейният кумулативен ефект ще бъде за съжаление изключително негативен за напредъка на България.

Така че кризата, която започна от САЩ, днес вече е глобална и води до глобална рецесия. У нас тази рецесия започва като потребителска рецесия заради изключителното задлъжняване на домакинския сектор, на малките и средните фирми, и то на фона на увеличаващите се лихви по кредитите.

"Ние вече имаме силно деградиране на бизнес конюнктурата в страната, имаме намаляване на индустриалното производство с над 13,6%. Ако се обърнем към финансовата сфера, картината въобще не е розова."

Имаме за първи път от 2000-2001 г. забавяне на ръста на потреблението, а то представлява 74% от БВП на страната. И то преди започналото „засушаване" на раздаването на кредити. Пълно е с продаващи, но няма купувачи. Рецесията у нас няма да може да бъде избегната.

Добре, но взетите мерки от страна на европейските лидери, ЕЦБ, българското правителство няма ли да могат да спрат рецесията?

- Няма да могат, тъй като опитите за спасяването и раздвижването на финансовите пазари, включително и у нас, няма да решат въпроса за дълга на домакинствата. У нас за последните години бе създаден един дългов балон от порядъка на над 125-130 % от БВП на страната, обхващащ дълга на домакинствата и междуфирмения дълг. За сравнение в обхванатата от криза Америка същият този дълг за 2007 г. бе 117 % от БВП на САЩ.

Само официално раздадените у нас кредити на домакинства са почти равни на БВП на България. И това е основното обяснение и за темпа на икономически растеж, който имахме през последните три години - високия ръст на потреблението, основаващо се на кредити. Сега, особено при непосилната тежест на изплащането на тези натрупани заеми, единственият възможен спасителен път е драстично редуциране на разходите, свързани с потреблението.

Това отваря вратите за рецесията - но друг път просто няма. И това се отнася и до цялата реална икономика. Вече е започнал, бих казал, бърз, лавинообразен процес на редуциране на дългове чрез продажба на активи, макар че няма кой да ги купи. На най-близкия хоризонт са разпродажби, силно намаляващи инвестиции, свиващо се потребление. Нито един показател в момента не сочи към подобрение на този хоризонт.

Говорите също така за наличие на вътрешна криза в страната, която е факт от няколко години. Къде трябва да се търсят факторите за нея?

- Не мога да разбера наглостта на правителството да казва, че ние си имахме чудесна икономика, която се развиваше много добре и изведнъж ей така „от небето" дойде тази външна криза и се стовари върху „малката лодка" на икономиката ни. Подобни щраусови изказвания се манифестираха и на третата среща между бизнеса и правителството, където вместо честно да се обсъдят реалните опасности за българската икономика, аз чух не малко опасно розови изказвания.

„Още преди глобалната криза бяхме вече в криза, която се характеризира с масивна бедност и ниска покупателна способност, с дълбока социална диференциация, разкъсваща българското общество на две."

Какво, ако не сериозна вътрешна криза, чертаят такива обективни и важни показатели като: акумулираният ръст от 35 % инфлация от септември 2005 г. досега (най-висок за България след кризата от 1996-1997 г.), 151% ръст на лихвените проценти по кредитите - пак най-висок от септември 2005 г. досега, исторически рекорден дефицит по текущата сметка (24.6% от БВП), с който сме на 1-2 място в цяла Европа. Кой би отрекъл тези индикатори на сериозна, дълбока, структурна икономическа и социална криза у нас?

Наслагването на двете кризи прави социално-икономическата ситуация у нас експлозивна. Каква е ползата, освен политико-партизанска, да се опитва правителството да скрива това зад глобалната финансова криза?

Но мнозина у нас остават убедени, че ефектът от световната финансова криза в България ще бъде незначителен.

- Преди по-малко от месец премиерът и финансовият му министър изобщо отричаха кризата. Това беше преди премиерът да отпътува за САЩ и две седмици след шоковите събития от средата на септември. На срещата с представителите на частния капитал финансовият министър изненадващо заявява, че досега не му се е налагало да прави бюджет в толкова сложна икономическа обстановка.

Нали разбирате, че правителството поради свои си причини се надяваше глобалната финансова криза да не ни засегне и докато се правеше, че не я забелязва, тя навлезе брутално в ежедневния живот на българите. За правителството - разбиращо или не разбиращо ситуацията, е дошъл часът на истината. То носи отговорността да намери адекватната система от мерки и политики, за да намали колкото може повече негативните ефекти от финансово-икономическия ураган, който почва да бушува над България.

А какъв ще е ефектът от кризата?

- Няма никак да бъде незначителен. Ние вече имаме силно деградиране на бизнес конюнктурата в страната, имаме намаляване на индустриалното производство с над 13,6%. Ако се обърнем към финансовата сфера, картината въобще не е розова. Вижте размера на раздаваните кредити, „спредовете" на лихвените проценти, степента на функциониране на междубанковия пазар. Моторът на растежа ни - потреблението, е вече с отрязани крила.

Но всички казват, че банковата система ще остане една от най-стабилните, че е ликвидна и без проблеми...

- На повърхността изглежда така. В Европа е налице дълбока финансова, банкова и вече валутна криза. Като процент от БВП, европейските банки са около 5 пъти повече експозирани към пазарите на изгряващите икономики, отколкото американските. Влиянието на глобалната криза върху изгряващите икономики има силно негативен „бумерангов" ефект върху европейските банки.

Вече редица източноевропейски страни като Унгария и Украйна са на ръба на фалита. Чехия, Полша и Румъния не са по-добре. Пазарите на други изгряващи икономики в Азия и в Южна Америка също са силно ударени от кризата и всичко това се отразява по опасен начин върху европейските банки - редица от тях банки-майки на нашата банкова система.

Общият обем на раздадените кредити от страна на европейските банки към изгряващите икономики е над $3.5 трилиона. Цялата австрийска банкова сиситема вече две десетилетия „захранваше" растежа в Източна Европа. И затова сега ситуацията на минимум три големи европейски банки, представени и у нас, е твърде сериозна.

Препоръчвате правителството да изготви антикризисна програма. Какви мерки би следвало да включва тя?

- Пет основни оси трябва да има един такъв план, за да бъде той консистентен спрямо акцентите на кризата.

- Първо е необходимо е да се подпомогне възстановяването на циркулирането на кредитната система, но при далеч по-строга и усъвършенствана система на регулиране раздаването на кредитите.

- Второ, планът следва да включва част поддържаща и подпомагаща тези домакинства и малки и средни предприятия, които ще бъдат най-силно засегнати от кризата.

- Трето, необходимо е да продължат реформите в публичния сектор, тъй като носи виталността на нашата икономика.Той не бива да загине съвсем в тези години на криза и рецесия.

- Четвърто, важно е да се осигури икономическият живот в провинцията - тя е икономически отслабена за сметка на столицата. Ограничаването на кредитите ще я обрече допълнително и задълго на изоставане.

- И пето, не бива да загърбим тези фундаментални дисбаланси и структурни реформи, заради които още преди глобалната криза бяхме вече в криза, която се характеризира с масивна бедност и ниска покупателна способност, с дълбока социална диференциация, разкъсваща българското общество на две. Необходимо е да се намери едно ново равновесие и да се спаси реалната икономика.

Еврозоната е в рецесия
Великобритания, други по-малки европейски страни от Еврозоната, Япония, Канада, Австралия, Нова Зеландия са в рецесия. Вече 60% от глобалния брутен вътрешен продукт (БВП), който се представлява от развитите икономики, е в рецесия и данните за това са видни даже преди финансовия шок от средата на септември. Имайки предвид търговските, финансовите и икономическите взаимоотношения, доставките на суровини и енергия, валутните взаимоотношения между страните, се регистрира масивно забавяне на растежа в целия свят и по-специално сред изгряващите икономики. В момента 16 от тях са на прага на финансовата криза, на прага на една комбинация от банкова, валутна и цялостна икономическа криза.