Хърватия в конфликт с търговците: Цените след въвеждането на еврото "пощуряха"

По-малко от година остава до момента, в който България се очаква да влезе в еврозоната. Повишават ли се обаче цените след въвеждането на еврото? Темата е дискутирана безброй пъти както с представяне на аргументи за това, че цените не са се повиши, така и с доказателства, че ръст на цените всъщност е имало. Какво показва пресният опит на най-новия член в еврозоната - Хърватия? 

"Търговските вериги повишават цените месец след месец и сега се опитват да заблудят потребителите относно обменния курс на еврото", каза хърватският министър на икономиката Давор Филипович след среща с ръководителите на търговските вериги, цитиран от унгарската информационна агенция Hungary Today.

Според съобщения в хърватската преса повечето търговски вериги са закръглили цените нагоре по време на конвертирането. Не само търговците на дребно, но и предприемачи и различни доставчици на услуги са повишили цените си с 10-15 процента.

Това накара правителството да предприеме мерки срещу търговците на 5 януари, като предупреди търговците, че ще наложи глоби, ще отмени енергийните субсидии или ще повиши данъците, освен ако не върнат цените обратно на нивата преди влизането в еврозоната.

Тази заплаха вкара в конфликт хърватското правителство и бизнеса, тъй като търговците отхвърлят мерките, насочени към борба с покачването на цените след въвеждането на еврото, като обвиняват инфлацията.

След две седмици засилен контрол хърватските инспектори установиха, че около 40% от фирмите неоснователно са вдигнали цените и ги глобиха с 234 000 евро, съобщи Еuractiv. Глобата за фирми е 26 000 евро и до 1090 евро за еднолични търговци.

"Повишаването на цените с въвеждането на еврото и допринасянето за инфлацията е нечестна практика и няма да бъде позволено", каза премиерът Андрей Пленкович. Той посочи, че редица търговци са свалили цените си спрямо края на декември.

Konzum и Lidl, двете водещи вериги за търговия на дребно с храни в Хърватия, заявиха в отделни изявления, че не са повишавали цените след 1 януари.

Източник: iStock by Getty Images

А каква всъщност е била инфлацията, според статистиката?

Националното статистическо бюро на Хърватия обяви, че в края на 2022 г. цените са били средно с 0,3% по-ниски в сравнение с тези през ноември, което води до спад на годишната инфлация от 13,5% през ноември до 13,1% в края на декември. Гледайки средногодишните данни за потребителските цени в Хърватия през миналата година те са били с 10,8% по-високи, отколкото само година по-рано, отбелязва Total Croatia News.

Спадът на цените от миналия месец е резултат преди всичко от по-ниските транспортни разходи, т.е. от поевтиняването на петролните продукти през декември. Освен това в малко по-малка степен за месечния спад допринасят сезонните намаления на облеклото и обувките, както и малко по-ниските разходи за жилище и комунални услуги (в частта, повлияна от цените на горивата).

Накратко, тъй като категорията "Транспорт" заема около 15 на сто от разходите в потребителската кошница, спадът им с 4% "преодолява" поскъпването в групата на храните и безалкохолните напитки. Делът на тази група в разходите на средния домакински бюджет е значително по-висок (26%), но цените на храните и напитките на месечно ниво, са се увеличили със значително по-малките 1,2%.

Цените в Хърватия вървят нагоре след въвеждане на еврото

Премиерът на страната обеща да се вземат мерки

Горе-долу така изглежда средната стойност, но някои хранителни продукти са поскъпнали значително повече през декември. Например, само за месец маслото в Хърватия е поскъпнало с цели 11% (22,8% на годишна база), яйцата с 9,2% ( а спрямо декември миналата година те са поскъпнали с 64,5%), драстично са се увеличили цените на хляба, свинското месо, рибата, млякото и млечните продукти, рибата, зехтина и други.

Като цяло годишната инфлация при храните и безалкохолните напитки в края на годината е 19 на сто. Ако тук се разглежда само храната, тогава годишният растеж е с 19,7 на сто.

Освен споменатите цени на яйцата и маслото, редица храни на годишно ниво бележат поскъпване с над 20 на сто - от хляб, сирене и захар, които в края на 2022 г. спрямо края на 2021 г. са поскъпнали с над 30% (хлябът с близо 33%, сирената с 34%), до например замразените зеленчуци, които вече са с 45% по-високи цени.

Какво усещат потребителите?

"Забелязах покачването на цените на храните", казва Домагой Брегант, докато пазарува на хранителния пазар в столицата. "Това е проблем, защото храната е наистина скъпа спрямо сегашната ми заплата", допълва той.

"Кафето, хлябът... сега цените са по-високи от преди Нова година и хората нямат много пари за харчене", каза пред Еuronews Ана Кнежевич, президент на Хърватската асоциация за защита на потребителите.

Хърватия вече е в еврозоната и Шенген: какво се променя

Едновременното приемане на еврото и премахването на границите се случва за първи път

На пазара за плодове и зеленчуци в Загреб реакциите са смесени.

"Малко са високи цените, това е", казва по-възрастен мъж. "Нямам проблем с конвертирането. Просто трябва да имаш пари!"

"Не сме доволни, предпочитаме нашата малка куна", казва друг. "За мен държава, която няма собствена валута, не е държава."

Какво показва опитът на Словакия и Словения?

В Словакия еврото замени кроната на 1 януари 2009 г. Словакия беше втората от бившите социалистически страни, която прие еврото, след Словения.

Десет години след въвеждането на еврото пресата в Словакия оцени, че като цяло "животът е станал по-скъп". Повечето анализи обаче представят сложна картина. Според портала Dunaszerdahelyi цените в Словакия са се повишили по-бавно, отколкото в съседните страни, които не използват еврото, но в рамките на еврозоната и по отношение на средното за ЕС, Словакия е отбелязала по-бърз темп на увеличение на цените. Словения, също отчете повишена инфлация от 7%-8% след присъединяването си към еврозоната, но успя да я намали в рамките на три месеца.

Плюсове и минуси на еврозона: Кой е единственият сигурен бонус от единната валута за България?

Ето какво споделиха по време на участието си в подкаста Money.bg Лични финанси икономистите Георги Ангелов от ИПИ и Георги Вулджев от ЕКИП