Banking Today събра представители на водещи финансови институции и регулаторни органи в България, които дадоха своето експертно мнение по водещи въпроси, свързани с навлизането на еврото в България, банкирането, промяната на бизнес моделите и особеностите на финтех двигателите. Специализираната банкова конференция, която се организира от водещия икономически сайт Investor.bg, част от Investor Media Group, се проведе в Интер Експо Център, София в три дискусионни панела.
Събитието стартира с блиц разговор между Илия Лингорски, член на Управителния съвет на БНБ, и модератора Ивайло Лаков, главен редактор на Bloomberg TV Bulgaria. Според Лингорски банковата система е секторът, който е най-подготвен за въвеждането на единната европейска валута, като за пример той даде периода на пандемията, който по думите му е бил реален стрес тест за сектора.
По негови думи финансовият сектор показва много по-висока степен на гъвкавост и способност да абсорбира шокове, предвид случващото се през последните години - война, криза, пандемия.
Що се отнася до случващото се в САЩ, Илия Лингорски заяви, че се наблюдава волатилност при акциите на предимно малки и средни банки, най-вече регионални. В момента класическите активи и тяхната преоценка в резултат на променящата се лихвена среда е това, което води в някои случаи до загуба на доверие на инвеститорите, сподели още той.
На въпрос дали ще има ново повишение на задължителните банкови резерви тази година, Лингорски каза, че решенията се взимат на базата на внимателен анализ на данните и доказателства от този анализ. БНБ винаги запазва готовността да използва не само този, но и всички инструменти, които са на разположение, за да постига целите си за ценовата стабилност и общата стабилност, коментира той.
"Наблюдава се промяна на бизнес моделите, с които банките се адаптират, за да отговорят на нуждите на клиентите при предлагане на финансовите услуги. Това се случва при нормализиране на лихвената среда", заяви по време на първия панел на форума на Investor.bg Banking Today Асен Ягодин, изпълнителен директор на Пощенска банка с ресор "Корпоративно банкиране и капиталови пазари".
"Ще пострада рентабилността, банките ще се насочат към по-безрискови клиенти, ще се забави кредитирането", прогнозира Ягодин. Той обясни, че това се случва при "изчезваща ликвидност", но при кредитирането има добър буфер, след като има 20 млрд. евро превишение на депозитната база над кредитите.
Главният изпълнителен директор на "Българо-американска кредитна банка" Илиан Георгиев също потвърди, че има нормализиране на лихвената среда.
"Живяхме в среда, която не беше нормална с отрицателни лихви и наказвахме депозантите", коментира той и посочи, че кризата на банките в САЩ е заради специфичните им бизнес модели и те са изолирани като пример. Георгиев напомни, че в България работим при висока степен на ликвидност - два пъти повече са депозитите над кредитите.
Николай Спасов, изпълнителен директор на tbi bank, също е на мнение, че търговските банки и регулаторите работят в добра синергия, като еволюцията в процеса е да се адаптираме в променящата се среда и да бъдем гръбнак на икономиката.
"Важно е всички да действаме спрямо контекста, да се адаптираме, но промяната е най-сигурното нещо, което ни предстои", посочи Мария Мангърова, директор продажби и маркетинг в БНП Париба Лични Финанси.
Светослав Миланов, изпълнителен директор и председател на управителния съвет на "Инвестбанк", констатира, че в България нещата се случват по-бавно, но смята, че вече се наблюдава забавяне на кредитната активност и "леко охлаждане". Той посочи, че влияние ще окаже вдигането на минималните задължителни резерви. Банкерът прогнозира, че предизвикателството при създаването на бъдещите банкови продукти е как те ще са свързани с климата и обществото.
Участниците във втория панел на конференцията Banking Today коментираха властта на кеша в плащанията в България и настъпващата дигитализация.
Георги Маринов, основател на EasyPay, ePay.bg, ePayGO и Infonotary, заяви, че страхът от дигиталното е обществен проблем. Причина за популярността на плащането с кеш в България е анонимността. Пример тук бе даден с Китай и рискът "ако политическата система те изключи от платежната система".
Владимир Икономов, директор "Дигитално банкиране" на "Първа инвестиционна банка" АД, подчерта, че колкото и да бъдат пускани дигитални услуги, винаги се стига до едно определено ниво на приемане на услугата.
Що се отнася до сравнението банки-финтех Владимир Икономов коментира, че платежните финтех компании са добри в 3-4 неща, докато банката има по-голям обхват откъм продукти, което създава предизвикателства в настигането.
От своя страна, Галя Димитрова, изпълнителен директор на Iris Solutions, заяви, че компанията като В2В бизнес разчита изцяло на банката партньор за информиране за предимствата на услугата. По думите ѝ Европа и светът вървят от отворено банкиране към отворени финанси.
По наболелия въпрос за кешовото и безкешовото плащане Георги Маринов посочи, че обратно на въпроса на водещия дискусията главен редактор на Investor.bg Бойчо Попов, не се връщаме към кеша, а не сме го напускали. Една от причините, която посочи Маринов, отново е недоверието: цялата обществена среда не очаква нещо да работи добре, посочи той.
Георги Пенев, директор на Българска Финтех Асоциация (БФА) съобщи в третия дискусионен панел Infrastructure for fintech innovation, че през последните пет години инвестициите във финтех растат със 188% и това е най-перспективният сектор у нас. Най-атрактивните сегменти за развитие на финтех сектора в България са свързани със света на разплащанията и отвореното банкиране.
Каква е ролята на държавата и какъв е приносът на академичната общност, за да се развие финтех индустрията с приоритет, коментира доц. д-р Деян Радев от Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски".
"Подпомагаме предприемачите и държавната администрация, за която подготвихме курс за блокчейн иновации", даде пример той как се разпространяват новостите, които да са полезни за бизнеса.
Според Светослав Димитров, създател и член на управителния съвет на Българска финтех асоциация, иновациите са това, което движи света и България има потенциал да ги развива. Той обаче не спести критиката си, че през последните 5-6 години има инвеститорски потенциал, но няма държавническа нагласа да се премине към активен модел, които да отсява, да приема или да отхвърля идеи, които да допринесат за развитие на екосистемата.
"Държавата трябва да следва модели на развитите държави, за да ги настигнем", настоява Димитров. Той очаква в тази роля да са активни регулаторните органи и като добър пример даде Комисията за финансов надзор, но се надява в екосистемата да се включат бизнесът и потребителите.
Александър Терзийски, партньор в NV3 Venture Fund, потвърди, че българският IT бизнес се развива в технологиите благодарение на сериозното развитие на таланти и при този позитивен тренд хората от региона се ориентират към създаване на все повече компании.
По думите му ролята на държавата е да стимулира иновации, които са лесно приспособими към масовия потребител.
"Трябва да се създаде възможност стартъпите и предприемачите да тестват идеите си, затова е нужно да се създаде такава инфраструктура", съветва Терзийски.
Александър Терзийски очаква да настъпи промяна в регулаторите и компании, които са подготвени за реалния свят, ще могат да мислят повече за създаване на бизнес, отколкото да отговарят на регулации.
USD
CHF
EUR
GBP
