Когато се готвите да пътувате в чужбина, една от най-важните стъпки е да обмените пари. А също така е ясно, че сумата пари, която ще получите срещу сумата в местната ви валута, зависи от това какъв е валутният курс между парите на родината ви и държавата, в която отивате.

Фиксираният валутен курс използва като стандарт цената на златото или на друг скъпоценен метал, и всяка единица от националнта валута отговаря на определено количество от този стандарт. 

Другата алтернатива е плаващ валутен курс, което означава, че той не е "привързан" към подобен стандарт. Международните валутни курсове се определят от управляван плаващ такъв. Последният от своя страна се влияе от икономическата ситуация и действията на правителството, както и от политиката на централната банка.

Тази система обаче не е единствената, като в миналата са били използвани и други. Т.нар. златен стандарт е определял международните валутни курсове до 1910 година.

Друга подобна система, наречена златно-валутен стандарт, пък се използва активно през 30-те години на миналия век или между двете световни войни. Тя позволява на държавите да фиксират валутите си не към златото, а към други такива, ползващи златен стандарт, като щатския долар или британския паунд.

След Втората световна война се "ражда" т.нар. Бретън-Удска система, която е приета на конференция, провела се в американския курорт Бретън Ууд през 1944 година. В нея участие вземат 45 държави, като тогава се поставя началото и на две от най-важните международни финансови институции към днешна дата - Международния валутен фонд и Международната банка за възстановяване и развитие.

По време на конференцията се въвеждат промени, които търсят по-гъвкав от използвания дотогава златен стандарт. Тогава се решава всички валути да бъдат фиксирани към курса на долара, а той от своя страна остава "привързан" към златото.

Тази система се запазва до началото на 70-те години, когато Щатите прекратяват фиксирането на курса на долара към златото. Тогава международната парична система започва да се определя на базата на долара и на други основни валути.