От началото на годината пазарът на облигации в САЩ премина през моменти на волатилност, но за разлика от него ценните книги в Китай се търгуваха при лихви между 3 и 3,5%. Но това може да се промени, пише Zero Hedge. Причината за това е колосалният размер на ценни книжа, които падежират догодина на местния пазар, който става все по-засегнат от вълната на разпродажби и растящата инфлация.
През 2020 г. размерът на облигациите на местните правителства, които ще падежират, възлиза на повече от 2 трлн. юана или около 283 млрд. долара, което е с почти 60% по-висока стойност, отколкото е през настоящата година, предаде Bloomberg. Това означава, че новият дълг, необходим за тяхното рефинансиране, ще трябва да започне да се изсипва на пазарите съвсем скоро. В случая на южната провинция Гуангдонг това може да започне още от ноември.
Пазарът навлиза в тази ситуация в контекста на поскъпващи държавни ценни книжа на Китай. Лихвата по десетгодишните ДЦК на страната нарасна съвсем скоро с 3 базисни пункта до 3,31%, което е най-високата ѝ стойност от май, а 12-месечните лихвени суапове претърпяха нарастване на лихвата от 5 базисни пункта до 2,92%. Доходността по 3-годишните облигации на Китайската банка за развитие обаче бяха най-големите губещи тази година, като лихвата по тях се повиши с 10 базисни пункта до 3,25%.
Разбира се, ако Китай залее пазарите с нови облигации, това само ще влоши слабостта на ценните книжа на различните равнища на управление в страната. А трябва да се има предвид, че коригирани спрямо инфлацията доходността по тях едва крета над нулата, което е рядко наблюдаван феномен на развитите пазари, припомнят от Zero Hedge.
"Голямото количество книжа, които ще бъдат предложени на пазарите, ще утежни ситуацията за суверенните облигации на Китай", на мнение е и стратегът за Азия към Mizuho Bank Кен Чеунг, цитиран от Bloomberg. Този риск допълнително нараства и заради очакванията за продължаващо увеличаване на инфлацията, в резултат на африканската чума по свинете в страната.
За да избегне паниката на пазарите, която може да направи дълговите инструменти, емитирани от страната, още по-малко привлекателни, заместник-финансовият министър Ху Хонгкай посочи по-рано през есента, че Китай ще осигури квота за специални облигации предварително. С тях ще се гарантира, че набраните средства могат да се използват още преди края на годината, особено за инфраструктурни проекти. Очакванията са с този вид инструменти да бъдат набрани около 2,15 трлн. юана.
Но има определено количество облигации, които могат да бъдат пуснати на пазарите, преди Народната банка на Китай да се намеси и именно изчакването им най-вероятно е причината тя да не влиза с интервенции на пазара до момента. Тя се въздържа от политика на агресивно стимулиране на икономиката, въпреки че растежът на страната се забави до най-ниската си стойност от началото на 90-те. Банката не инжектира ликвидност по-рано тази седмица и остави предишните си огромни финансови инжекции да падежират, което изтегли от финансовата система 500 млрд. юана.
Но самата централна банка е изправена пред ограничение - в контекста на растящата инфлация, тя не е в състояние да инжектира много средства в икономиката, защото това заплашва допълнително индекса на потребителските цени. Това, от своя страна, означава, че Народната банка на Китай ще трябва да избира между ръст на лихвите по облигациите и още по-скоростно забавяне на икономиката или да стимулира икономиката, което ще доведе до допълнително обезценяване на юана и ръст на инфлацията.
"Единственият въпрос е дали тази терминална дилема ще настъпи преди или след САЩ да се изправи пред до голяма степен същата дилема", посочват от Zero Hedge.
USD
CHF
EUR
GBP
