Данните за растежа на Китай показват, че икономиката на страната се е забавила повече, отколкото се очакваше предварително, след като през третото тримесечия брутният вътрешен продукт регистрира растеж от едва 6% на годишна основа. Това е най-ниската му стойност от първото тримесечие на 1992 г. досега, като представянето на стопанството е по-слабо от предходното тримесечие, когато индикаторът нарасна с 6,2%.
Предварителната медианна прогноза на икономистите беше, че стопанството на страната ще регистрира растеж от 6,1% през трите месеца до края на септември. Същевременно отчетеното нарастване на икономиката е на долната граница на таргета на властите в Пекин, които очакваха брутният вътрешен продукт да нарасне в интервал между 6 и 6,5%.
Подробният преглед на данните показва, че забавянето на китайския износ се е ускорило през септември, като секторът изпитва контракция за пети пореден месец. Понижаване се наблюдава и в търсенето на домакинствата, което обаче към този момент вече е глобален феномен, както и в други ключови сегменти на икономиката, включително производството на електроенергия, заетостта и разходите за развлекателния сектор. През изминалия месец цените на едро се сринаха с най-бърз темп за последните три години.
Според повечето анализатори това до голяма степен се дължи на търговската война със САЩ, която нанесе удар на експортноориентираната икономика на Китай. От своя страна, забавянето на износа се отрази негативно върху производството, което е гръбнакът на всяко стопанство.
"Предвид факта, че износът едва ли ще отчете завръщане към предишните си равнища и че имотният сектор в страната отчита забавяне, икономиката на страната вероятно ще продължи да се забавя, като очакваме през четвъртото тримесечие на годината брутният вътрешен продукт да нарасне със само 5,9% на годишна основа", каза икономистът от Hwabao Trust Ни Вен, цитиран от Reuters. "Властите ще увеличат финансовите стимули, но до някъде по ограничен начин."
Дори и Китайската народна банка наистина да прибегне към подобен ход обаче, това едва ли ще помогне значително на икономиката. През последните повече от десет години тя инжектираше усилено ликвидност, което се превърна в причина за надуването на балони в различни сектори на икономиката, която в момента е затънала в дълг. Учебникарски пример за такъв е секторът на имотите, който обикновено получава силни стимули когато лихвените проценти се понижат, какъвто е и случаят в Китай, където цените на жилищата се изстреляха през последните години.
Въпреки това говорителят на китайската статистическа агенция Мао Шенгйонг посочи по време на пресконференцията, на която бяха обявени данните за растежа на икономиката, че догодина местните власти в страната ще започнат да емитират нов вид облигации. Идеята зад тях е да наберат ресурси, които да позволят осъществяването на инфраструктурни проекти. Икономисти обаче критикуват мярката, като посочват, че тя допълнително ще редуцира оскъдното финансиране за секторите, където то е най-необходимо, и същевременно само ще увеличи дълговото бреме в страната.
И докато властите в Китай едва ли ще успеят да се измъкнат от ниския растеж чрез нов дълг, на геополитическото равнище също не идват позитивни сигнали за бъдещето представяне на икономиката. След последните преговори между Вашингтон и Пекин от китайската страна посочиха, че са склонни да увеличат вноса на американски стоки до между 40 и 50 млрд. долара годишно, но само ако президентът на САЩ Доналд Тръмп първо премахне митата. Самият Тръмп обаче, въпреки че в края на миналата седмица реши да не налага нови мита, изначално защитава позицията, че те ще бъдат премахнати само след като Китай се съгласи да спазва правилата, налагани от САЩ, а пазарите изтълкуваха позицията на Пекин като влизане в задънена улица.