Въпреки че след като икономическият растеж на Китай се забави до най-ниското си ниво от почти 30 години, Народната банка на страната по-рано тази седмица запази основния лихвен процент (ОЛП) по корпоративния дълг без промяна от 4,2%. По този начин тя изненада пазарите, които очакваха след понижаването на ОЛП от страна на Федералния резерв и в Китай той да се понижи до 4,15%. Консенсусното мнение за следващите пет години е лихвата да достигне 4,85%.
Все пак в началото на тази седмица институцията предприе мерки, в опит да стимулира пазарите в страната. Във вторник тя инжектира 250 млрд. долара в репо пазара, което най-голямото количествено улеснение, извършвано от Народната банка поне от месец май тази година.
Ден по-късно към тях бяха добавени още 200 млрд. долара в нетна ликвидност, което се превърна в най-значителната инжекция количествени улеснения от началото на годината. Така тя де факто започна да имитира политиките на Федералния резерв, който по-рано през месеца обяви програмата си за "не-количествени улеснения", представляваща всъщност точно такива, с която централната банка на САЩ ще налива по поне 60 млрд. долара резерви в икономиката месечно.
Въпреки действията на Народната банка на Китай, пазарите реагираха негативно. В сряда лихвата по едногодишните кредитни суапове, която се приема за измерител на очакванията на търговците, се покачи с 2 базисни пункта до 2,8%. Това е най-високата ѝ стойност от края на май. Същевременно лихвата по репо сделките нарасна с 11 базисни пункта до най-високата си стойност от юли.
Според някои анализатори действията на централната банка не са довели до оптимизъм заради лошия момент, който тя е избрала. Компаниите трябва да платят данъците си в страната до четвъртък, което обикновено увеличава търсенето за пари в брой и понижава ликвидността.
Това означава, че опитите на Народната банка да извършва агресивна политика може би са обречени на неуспех, тъй като кредитирането в страната е напът да се свие. Според някои това ще доведе до относително по-добро представяне на стопанството на САЩ, но китайският президент Си Дзинпин поне може да обяви "търговската война" за слабото представяне на стопанството на страната.