Пандемията тласна задлъжнялостта в развитите икономики до нивата от Втората световна война

Разходите за справяне с икономическите последици от здравната криза повишиха правителствените дългове до нива, невиждани от Втората световна война, пише The Wall Street Journal.

Сред развитите икономики дългът се покачва до 128% от брутния вътрешен продукт към юли, по данни на Международния валутен фонд. През 1946 г. той е бил 124%.

Засега правителствата не трябва да се притесняват от повишаващия се дълг и трябва да се концентрират върху поставянето на вируса под контрол, казва Глен Хъбард, председател на Съвета на икономическите съветници при президента Джордж Буш."Аналогията с войната е правилна", казва той. "Ние водим война. Вирус е, не чуждестранна сила, но нивото на разходите не е проблем".

След Втората световна война развитите икономики бързо намалиха нивата на задлъжнялост, благодарение и на бързия икономически растеж. Съотношението на дълга към БВП спада до по-малко от 50% до 1959 г. Този път обаче е по-трудно заради причини, включващи демографската ситуация, технологиите и по-бавния растеж.

В оптимистичния период след войната раждаемостта расте, а развитите икономики бързо се възползват от икономическите ползи от електрификацията и подобреното лечение.

Пандемията праща милиони европейци в капана на дълга

Дори в страни богати на спестявания като Германия и Австрия, гражданите започват да изпитват притеснения

До края на 50-те години икономиките растяха бързо - средно с 5% годишно във Франция и Канада, почти 6% в Италия и над 8% в Германия и Япония. В САЩ икономиката записва растеж от почти 4% годишно.

"Ще сме късметлии, ако отчетем и половината от това през следващото десетилетие", смята Нейтън Шийтс, бивш подсекретар във финансовия департамент, а сега главен икономист в PGIM Fixed Income.

През последните години САЩ, Великобритания и Германия записват растеж от около 2% годишно. В Япония и Франция той е по-близо до 1%. Италия почти не расте.

Дългът на Великобритания надхвърли £2 трлн. за първи път в историята

Или над 100% от БВП

Справянето с вируса ще създаде вълна оптимизъм, но растежът след Втората световна война трудно ще бъде пресъздаден. Увеличението на населението също се забавя в развитите икономики, а хората в работоспособна възраст намаляват. Продуктивността също расте по-бавно. В началото на 60-те години всички държави от G7 отчитаха ръст на населението от 1% годишно или повече. Сега нито една от тях не могат да се похвалят с подобно нещо, а Япония и Италия даже се свиват.

След войната по-ниските военни разходи направиха намаляването на дълга по-лесно. Прекратяването на програмите за стимулиране на икономиката сега ще намалят разходите, но не с толкова, колкото след края на войната.

Високите нива на задлъжнялост не започнаха с пандемията. От 80-те години насам, дори и извън рецесии, дългът расте в САЩ, Европа и Япония заради разходите за здравеопазване и пенсии.След войната, докато развитите икономики намаляваха заплатите и контрола върху цените, инфлацията също спомогна за намаляване на дълга. Сега, въпреки огромните стимули, такава не се вижда.

Корпоративна Америка се задъхва от планините дълг. И това ще забави възстановяването

Американските компании продадоха облигации за над $1,6 млрд.