Под патронажа на Социалдемократическия форум, Центъра за икономическо развитие и Института за икономика и международни изследвания, днес се проведе обществена дискусия на тема „Световната финансова криза - заплахите за България".

Централни бяха експозетата по темата от доц. Ганчо Ганчев и Александър Божков. От изказалите се сигурно близо 20 учени, експерти и икономически практици, само един наруши консенсуса, че заплаха от криза за икономиката на България все пак има.

Какво кара един учен като доц. Ганчев да счита, че България е уязвима за икономическата криза? Първо историята. Противно на тиражираната „истина", голямата криза от началото на 1930те има сериозни последици за българската икономика и в един момент страната ни даже изпада в неплатежоспособност.

Тогава БНБ за наше щастие води разумна политика и политиците не се подвеждат по съветите на Великобритания, че централната банка следва да бъде приватизирана. Самата Великобритания през 1945 г. бе принудена да национализира Bank of England. Както е известно, през 1939 г. икономическото развитие на България бележи връх.

Така Ганчев елегантно насочи по-информираните си слушатели към идеята за пазарния фундаментализъм, оказваща се сега неприложима за западните развити икономики - но по-рано активно рекламирана по целия свят, включително и в България. Точно тази идея доминира в медийното пространство у нас.

Историята и фундаментите на кризата останаха някак си по-страничен въпрос в дискусията, в която се опита да надделее българската гледна точка. Криза в България идва, но естеството на българските кризисни проблеми е доста по-различно от тези в САЩ и другите развити западни икономики - съгласиха се участниците.

Основният проблем за нас според Ганчев идва оттам, че България е финансирала бързия си икономически растеж през последните години отвън. Това се съчетава с рестриктивна финансова политика на вътрешния пазар. Чак до 2003 г. българските банки кредити не даваха, това е известно на всички - така че кредитната криза при нас придобива по-различни измерения.

След това, при правителството на НДСВ, резервите на търговските банки бяха вкарани в оборот като начин за финансиране на кредитната експанзия. Това доведе до балона в сектора на недвижимите имоти, от който България тепърва има да страда.

Кризата ще засегне България главно като спад на възможността за износ, тъй като в икономиката на еврозоната ще има спад. Спадът в промишленото производство в България през август е 13%. (Което говорилият по-късно Васил Велев, шеф на Асоциацията на индустриалния капитал в България, обясни с Европейското първенство по футбол и с Олимпиадата в Пекин). Според доц. Ганчев, това е симптоматично.

Както е известно, кризите се зараждат в центровете на глобалния икономически живот, но най-сериозни са последиците в периферията, където България се намира, изтъкна Ганчев.

В конструктивен план, най-важно за нас е да постигнем промяна в макроикономическата си политика: от икономика, трупаща резерви, към икономика, насърчаваща растежа. Предложението на Ганчев е част от фискалния резерв на България да бъде прехвърлен в частния сектор.

В обобщение: България сега е изправена пред невъзможност да използва предишния метод за финансиране на растежа - а не толкова пред риск за вътрешната си финансова стабилност.

Същата теза подкрепи и говорилият след доц. Ганчев Александър Божков: в България няма условия да се развие криза от този тип, който виждаме в САЩ - поради простата причина, че веригата „анонимни кредитори - анонимни дебитори" у нас е много скъсена.

„За българския предприемач и гражданин няма да ги има проблемите, които важат за американците" - изтъкна Божков. Български банки няма да фалират, подчерта дебело той.

Според Александър Божков, този проблем отдавна трябваше да е приключен с компетентно обяснение от политиците. А тъй като в България големи спестявания няма, би могла да се предостави дори и пълна гаранция на влоговете.

Според Божков България през 2009 г. няма да може да запази високия си темп на икономически растеж. Ще трябва да погледнем в очите и истината за намаляващи инвестиции, което автоматично води до проблеми с дефицита по текущата сметка. „Бяхме лекомислени", посочи Божков, че инвестициите ще компенсират огромния ни дефицит във външната търговия. Глобалната финансова криза ще съкрати допълнително възможностите на България за износ.

Това може да има ефект за понижаване цените на вътрешния пазар, тъй като българските предприятия, още по-лишени от експортни пазари, ще бъдат принудени да продават продукцията си у нас и в известен смисъл потребителите ще бъдат облагодетелствани.

От друга страна обаче трябва да се ревизират очакванията за ръст на работната заплата през 2009 г. Предвид задаващите се избори, това ще е доста неприятно за управляващата коалиция.

Като метод за борба с кризата, Божков изтъкна драстично увеличаване на износа - което обаче поражда спирала, тъй като е свързано със засилен внос на know-how и инвестиционни стоки - което още повече натоварва платежния баланс.

Относно отлива на инвестициите от чужбина, Божков уточни, че тъй като повече няма да имаме 7% ръст на БВП, е нужно „да покажем красива и вярна картина на страната ни в чужбина", която излиза извън евтините крайморски недвижими имоти.

За стимулиране на износа и инвестициите е нужно да се изпълни „един дълъг списък с тривиални неща" като електронно правителство, по-лесно издаване на разрешителни режими и т.н. „Да си подредим къщичката" - каза Александър Божков и иронизира това като Велика Национална Програма за Справяне с Кризата.

Божков счита, че кризисния период за България ще трае месеци или години и обобщи: в кризата Големите ще пострадат повече от малките.

Стенограма от дискусията ще бъде изпратена на отговорните институции, увериха организаторите на събитието. Интерес във форума представлява сблъсъкът на гледните точки на Васил Велев от АИКБ и доц. Боян Дуранкиев от УНСС.

Велев очаква в България свиване на секторите строителство и машиностроене, като пряко следствие от оскъпяването на кредита. Той счита, че бързият растеж на България през последните години не може да се нарече „качествен" и сектори като ваканционно строителство са изсмуквали средствата, нужни за развитието на другите сектори.

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал счита, че заради кризата „безработицата ще се върне към по-здравословно" т.е. по-високо ниво, тъй като сегашните 5% безработица не са изгодни за бизнеса. Той изтъкна, че практически 50% ръст в заплащането в реалния сектор през последните години изпреварват многократно ръста на производителността.

Другото добро за бизнеса от кризата според Велев е забавянето в Китай (юанът поскъпва, а работната заплата в Китай се качва), т.е. спад на конкуренцията на китайските стоки. Според Велев у нас най-сериозно засега е засегнат българският фондов пазар, който отбелязва четирикратен спад в рамките на една година.

Правителството следва религията на камилската птица - изтъкна взелият думата доц. Дуранкиев. Дълго време се твърдеше, че кризата ще ни заобиколи - докато в България има не една криза, а наслагване на кризи - финансова, структурна, демографска, криза в подготвеността на бизнеса да отговори на новите условия.

Инвестиции има достатъчно - посочи специалистът по маркетинг Дуранкиев - има дефицит на клиенти. Според него урокът от световната криза до този момент е, че държавният сектор не носи проблем - проблемите идват от частния сектор.

След което атакува Велев - как някой през XXI век може да говори за Радостта от Безработицата?! Очевидно не се разбира (основната промяна в икономиката на знанието), че работодателите са клиенти на труда на своите служители.

Този е начинът на мислене, отпъдил най-способните млади българи от страната. „Вдигнете минималните заплати на 600 - 800 лева в реалния сектор, за да не отидете сами в цеховете" - изстреля Дуранкиев. „Затова ни напуснаха нови 17 хиляди студента".

Говори и професор Иван Ангелов, който прогнозира над 25% дефицит по текущата сметка в България през тази година. Какво значи това, след като при ниво 5% МВФ говореше за предкризисна ситуация в Балтийските страни? България трябва да очаква намаляване на своя БВП и намаляване на износа с темп, по-бърз от спада на вноса.

Според Ангелов, ръстът на безработица в чужбина, следствие от кризата, ще върне някои от българските гастарбайтери в родината. Според него, основната поука от кризата на Запад е ролята на държавата в икономическия живот. В кризисно време на България е нужна програма за развитие на инфраструктурата, каквато имаше по времето на президента на САЩ Рузвелт. Но мерките за стимулиране на реалната икономика биха могли да подействат най-рано след 5 - 8 години.

Сред другите говорили бе и Евгени Кънев. Експертът попита: как Александър Божков може да говори за имунизирана банкова система у нас, при положение, че две от водещите ни банки са унгарски (държавните облигации на Унгария в момента не могат да намерят купувач и МВФ трябва да се намесва като спасител от последна инстанция), а най-голямата е собственост на UniCredit, които трябваше да бъдат спасявани от италианското правителство?

През годините правителството залагаше на продажбите на недвижими имоти вместо на експорта. Сега над 100 компании за инвестиции в недвижими имоти, получили сертификат за инвеститор първи клас, чакат помощта на държавата, която помощ не е сигурно, че ще може да им бъде оказана - а къде е била през цялото време експортната стратегия? (Божков вметна: такава бе приета миналия месец в края на мандата). Според Кънев изходният път е да се създаде гаранционен фонд за чуждите инвестиции и да се създаде Агенция за инвестиции и Експорт - каквато е световната практика.

Правителството трябваше да понесе критики и в малко неочаквана насока: реакцията към инфлацията. Инфлационни процеси бяха видени преди години. Докато правителството признае, че инфлация у нас има и трябва да се бори с нея, (това стана чак като бяхме европейски рекордьори по поскъпване на живота), в икономиката се разгърнаха дефлационни процеси. Свидетели на същото сме и сега.

На второ място, откъде всъщност идва, цитирам, „волското подчинение на българския бизнес и хора пред банките"? Не е ли в банките вината за това, че при 3 - 4 месеца туристически сезон в България, най-големият хотел на Кемпински по света е тъкмо на Златни пясъци? Разви се лесна за боравене за финансистите в банките икономическа структура в нацията - но тя се показва опасно неустойчива.

За финал ще послужи една идея от изказването на представител на Българския лекарски съюз, взел участие във форума като съсловна организация. За да лекуваш някой, той трябва да бъде жив. Затова политиците все пак да избързат. Изчакваме „да се срути тавана", пациентът да падне в криза, преди да предприемем някакво управленско действие. Не става дума за пазарен фундаментализъм или за държавен капитализъм - а за очевидна липса на експертен капацитет.