Правителството прави незначителни бюджетни разходи за борба с кризата

В последното си съобщение на Министерството на финансите за изпълнението на бюджетните приходи и разходи създава впечатлението, че ситуацията в хазната е не само задоволителна, но дори може да се нарече неочаквано опримистична. Причината е че в пресъобщенията си ведомството на Владислав Горанов информира широката общественост, че хазната отчита положително салдо. За петте месеца на 2020-а то е 1 313.2 млн. лева и независимо, че за май бюджета е на дефицит от 318.3 млн. лева, прогнозите са, че през юни той ще е на излишък от 251.4 млн. лева и ще приключи шестмесечието с положително салдо от 1 564.6 млн. лева. Нищи, че то ще е с 1.7 млр. лева по-малко от излишъка за същия период на 2019-а. Все пак е излишък и то по време на една от най-големите икономически кризи, които много международни коментатори сравняват с Голямата депресия.

Малко хора от широката публика обръщат внимание на фактас, че прессъобщенията на Министерството на финансите обявяват само данните по Консолидираната фискална програма. Тя е сбор от няколко бюджета - Държавния, на НОИ и на Здравната каса,които се гласуват от Народното събрание, както и на средствата от еврофондовете. Това са бюджети със сложни, припокриващи се субсидиарни взаимоотношения заради многомилионните и дори милиардни трансфери по между им. Но Консолидираната фискална програма не се гласува от народното събрание като единна структура в един закон. Това обаче е задължително за Държавния бюджет, при който всяка съществена корекция от първоначално зададената фискална рамка, трябва да бъде одобрена от Парламента.

Данните за изпълнението на Държавния бюджет, които кректно се обявяват на интернет страницата на Министерството на финансите, но удобно не се упоменават в неговите прессъобщения, рисуват една не особенно оптимистична картина.

На първо място за петте месеца на 2020-а Държавния бюджет вече е на дефицит от 326.6 млн. лева. Той е формират от месечните дефицити за февруари - 66 млн. лева, за март - 256.1 млн. лева, за април - 39.9 млн. лева и за май - 442.5 млн. лева. Тези дефицити методично са изали отчетения през януари излишък от 477.9 млн. лева, изтрули са бюджетния плюс и са го обърнали в минус.

На второ място от движението на бюджетното салдо по месеци, се вижда, че от започва да се вложава още през февруари, когато върху икономиката ни не са влияли ограничителни мерки наложени заради коронавируса. Това позволява да се направи аргументирано заключение, че COVID-19 не е причина за икономическите неблагополучия, а само ги катализира, както във времето, така и в тяхната дълбочина.

На трето място от данните за изпълнение на Държавния бюджет към края на май месец 20202-а се вижда ясно, кои бюджетни приходи са ударени най-много. Според официалната информация на Министерството на финансите размера на данъчните постъпления по държавния бюджет към май 2020 г. е 9 167,6 млн. лева. В сравнение със същия период на 2019 г. постъпленията в групата намаляват с 842,1 млн. лв. (8,4 %). Приходите в групата на преките данъци са в размер на 2 451,2 млн. лв., като съпоставени със същия период на предходната година намаляват с 472,3 млн. лв. (16,2 %). Постъпленията от корпоративни данъци към май 2020 г. са вразмер на 697,8 млн. лева. Спрямо първите пет месеца на предходната година постъпленията намаляват с 530,8 млн. лв. (43,2 %).

"Основна причина за отчетеното намаление на постъпленията от корпоративни данъци е приетата законодателна мярка за удължаване на крайния срок за подаване на годишна данъчна декларация за 2019 г. по чл. 92 от Закона за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО) от 31 март на 30 юни. Поради тази причина се отчита изоставане при приходите от нефинансови предприятия, които намаляват с 47,1 % на годишна база, следвани от приходите от финансови институции, които спадат с 9,6 %, в сравнение с края на май 2019 година. Приходите от данък върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на местни и чуждестранни юридически лица се повишават с 1,6 млн. лв. (4,8 %) спрямо периода януари-май 2019 година", обясняват от финансовото ведомство.

Приходите от данъци върху доходите на физически лица (ДДФЛ) са в размер на 1 753,4 млн. лева. Тези приходи са с 58,5 млн. лв. повече (3,4 %), спрямо същия период на предходната година. Според финансовото ведомство, върху размера на данъчните постъпления от ДДФЛ основно влияние имат развитието на параметрите на пазара на труда и предприетите законодателни и административни мерки в областта на трудовото, социалното и данъчното законодателство. От министерството на Владислав Горанов подчертават, че за повишаване на приходите от ДДФЛ влияние оказват и предприетите мерки за намаляване на недекларирания труд, мерките за повишаване на събираемостта на задължения за минали периоди и информационните кампании, провеждани от НАП. Обърнато е внимание и на факта, че след въвеждането на извънредното положение на 13.03.2020 г. влияние върху приходите от ДДФЛ започват да оказват предприетите мерки от правителството в отговор на епидемията от COVID-19, поради намален обем или преустановяване на работата на предприятия в някои от икономическите сектори, включително и поради намаляване на основните и допълнителни трудови възнаграждения на работещите в определени икономически дейности.

Приходите от ДДС са в размер на 4 425,0 млн. лева. Съпоставено с края на май 2019 г., приходите от ДДС намаляват с 222,9 млн. лв. (4,8 %) поради намалената стопанска активност и влошените макроикономически показатели за потребление, внос, износ, както и спада на цената на суровия петрол, вследствие от въведените ограничителни мерки, свързани с разпространението на COVID-19. Нетният размер на приходите от ДДС от внос към май 2020 г. е 1 505,4 млн. лева., като спадат с 280,2 млн. лв. (15,7 %), в сравнение със същия период на 2019-а.

"Влияние върху постъпленията от ДДС от внос оказват цената на суровия петрол, количествата на внасяните стоки за междинно потребление (черни, цветни метали и др.), курса на щатския долар спрямо еврото и други", пише Министерството на финансите.

Постъпленията от ДДС при сделки в страната (нето) към май 2020 г. възлизат на 2 919,6 млн. лв. и нарастват с 57,4 млн. лв. (2,0 %) спрямо същия период на предходната година. Невъзстановеният данъчен кредит на фирми към 31 май 2020 г. е в размер на 152,0 млн. лева.

Очаквано ситуацията при акцизите е не по различна от тази по ДДС. Според данните на Министерството на финансите приходите от акцизи (нето) от внос, вътрешно производство и въведени в страната от други държави-членки на ЕС акцизни стоки са в размер на 2 097,0 млн. лева. Съпоставено със същия период на 2019 г. постъпленията намаляват със 108,4 млн. лева.

Вижда се, че в общата бюджетна картинка само гражданите - данъкоплатци, са отличниците при изпълнението на своите ангажименти към хазната. И то не всички, а онези, които са в трудови правоотношения. Приходите от данъка фурхудоходите на физическите лица в трудови првоотношения за петте месеца на 2020-а са 1 393,8 млн. лева. Тези приходи са с 95,5 млн. лв. повече (7,4 %), в сравнение със същия период на предходната година. Според финансовото ведомство върху размера на постъпленията влияние оказват: увеличението на минималната работна заплата за страната от 01.01.2020 г.; увеличението на минималните осигурителни прагове за 2020 г.; промените в броя на наетите лица и заплащането на труда, промените в нивото на безработица и приетите от правителството мерки за преодоляване разпространението и за лечение на COVID-19 и мерките за минимизиране на отрицателните последици за бизнеса и заетостта, които включват: увеличение на средствата за извънреден труд (медицински персонал, полицейски органи, органи по пожарна безопасност и защита на населението), допълнителни възнаграждения на медицинския и немедицинския персонал, ангажиран с пациенти, заболели с коронавирус и рискови пациенти; мярката "60/40", чрез която държавата поема изплащането на 60 на сто от осигурителния доход и дължимите осигурителни вноски за сметка на осигурителя.

По извънтрудови правоотношения (свободни професии, граждански договори и др.) приходите от данъка към май 2020 г. са в размер на 190,1 млн. лв. - с 38,3 млн. лв. по-малко приходи (16,8 %) спрямо края на май 2019 година.

"Основно влияние върху тези приходи оказват резултатите от годишните данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ (дължим данък за довнасяне или надвнесен данък) и дължимите авансови вноски. Спадът на приходите от тази група данъци към края на май 2020 г. се дължи на удължаването на срока (от 30 април на 30 юни) за подаване на годишна данъчна декларация по ЗДДФЛ за 2019 г. и внасяне на дължимия данък. Мярката е приета в резултат на извънредното положение и касае физическите лица, които извършват стопанска дейност по смисъла на Търговския закон, както и за земеделските стопани, избрали да формират облагаем доход от определена по реда на ЗКПО данъчна печалба", обясняват от финансото ведомство.

На четвърто място идват разходите в Държавния бюджет. Общият им размер (вкл. трансферите за др. бюджети и вноската в бюджета на ЕС) към май 2020 г. е 10 325,1 млн. лв. или 35,0 % от предвидените със ЗДБРБ за 2020 година. Най-съществената част от тях са нелихвените раходи, които към края на май са 4 002,1 млн. лв., което представлява 29,3 % от годишния разчет. Съпоставени с данните към май 2019 г., нелихвените разходи нарастват с 245,3 млн. лв. (6,5 %). Като цяло сравнително високото изпълнение са дължи на текущите разходи - 3 829 млн. лева, където влизат тези за заплати и изрдъжка. По традиция капиталовите разходи, за които за годината са заложени 2 907.6 млн. лева са изпълнени едва на 5.8 процента. Но докато през предни години това "спестяване" позволяваше на правителството да моказва огромни текущи бюджетни излишъци, които в края на годината се хартчеха ударно (по няколко милиарда на месец), сега то явно ще се ползва за топене на дефицита в Държавния бюджет.

На пето място от разходната част на Държавния бюджет става ясно, че правителството почти не харчи допълнителни пари за борба с кризата. Но това, че почти няма бюджетни разходи в това направление, не означава, че Държавата не прави огромни харчове. Прави ги само дето те са инвестиции и не се отчитат в бюджета, а по голямата част от тези инвестиции не са дори свързани с COVID-19. Вярно е че във връзка с кризата правителството похарчи 700 млн. Лева за увеличение на капитала на Българска банка за развитие. Далеч повече пари 1 млрд. лева, обаче то даде за създаването на държавното ВиК дружество, което може и да има отношение към чистотата, но едва ли ще способства за намаляване на пораженията от икономическата криза. Тези разходи не се виждат в бюджета. Но влияят върху фискалния резерв иликвидната позиция на държавата. За периода от края на април до края на май 2020-а фискалния резерв се е свил от 10.04 млрд. лева на 9.44 млрд. лева. Като разходите свързани с това намаление частично се компенсират от паричните постъпления то емитираните от правителството левови облигации и взетите нови заеми от Европейската инвестиционна банка.

Движение на салдата на Консолидираната фискална програма и на Държавния бюджет по месеци (в млн. лева)