Проклятието на еврото: банките в Европа губят от десетилетия

Опасявайки се, че пенсионната система на страната му е неустойчива, на 31 декември 1998 г. 40-годишният френски инженер - да го наречем Жан Дюпон - си дава новогодишно обещание.

Надявайки се, че въвеждането на еврото на следващия ден ще отбележи нова ера на просперитет за европейската икономика, Дюпон решава да инвестира в банковия сектор на блока всеки търговски ден през следващите 2 десетилетия, разказва Reuters.

Стратегията му е проста: купуването и задържането на това, което според него е най-добрият еквивалент на динамичната икономика на региона.

И защо не? Европа се разраства с най-бързите си темпове от около 10 години, Германия възроди икономиката си след обединението си през 1990 г., а повече от 10 държави от Централна и Източна Европа се готвят да се присъединят към ЕС.

Еврото става на 20 години: Всички върхове и спадове, през които премина единната валута

То прави дебюта си на международните финансови пазари на 1 януари 1999 година

При всички тези благоприятни фактори изглежда няма да липсва растеж на хоризонта.

Бумът на дотком компаниите засилва вярата в обещаващата "нова икономика", базирана на информационните технологии.

Какво би могло да се обърка?

20 години по-късно - на 31 декември 2018 г. вече 60-годишният Дюпон трябва да се примири с факта, че инвестиционната му стратегия е претърпяла ужасен провал.

С изключение на дивидентите, той открива, че е изгубил пари от 20-годишните си инвестиции в банковия сектор на еврозоната през невероятните 98.5% от времето.

Само около 1.5% от инвестициите му са направени на по-ниско ниво от това, при което затваря индексът на 28 декември 2018 г.

Той не е сигурен кого да обвинява.

Голямата финансова криза от 2008 г. изглежда надежден виновник.

Но американският му братовчед Джонатан Бриджис, който преди 20 години последва подобна стратегия за ежедневни инвестиции в банковия индекс на САЩ, има успех от около 50%.

Кога ще дойде следващата криза и колко силно ще удари?

JPMorgan дадоха своята прогноза

И то въпреки ипотечните кредити, които бяха в основата на финансовата криза, съсредоточена около САЩ, преди десетилетие.

Дюпон също може да търси вината в бавния темп на растеж на икономиката на еврозоната, кризата с държавния дълг от 2011 г. или свръхниските и понякога отрицателни лихвени проценти.

Но нищо от това не може напълно да му обясни защо банковият индекс на блока е загубил около 2/3 от стойността си в продължение на 20 години.

Ако не беше рационален човек, той вероятно би помислил, че еврото е прокълнато.