Турската лира се срина до най-ниското си ниво от две години, като инвеститорите изразяват съмнения, че централната банка ще успее да подкрепи валутата, пише The Wall Street Journal.
В четвъртък сутринта лирата продължава да губи спрямо щатския долар, като от началото на годината тя е поевтиняла с над 20 процента спрямо зелената валута. Така един долар вече купува 7,20 лири. По-ниско лирата се търгуваше за кратко в дневната търговия през август 2018 г., когато страната бе във валутна криза. Срещу еврото лирата губи почти 17 процента от началото на 2020 г.
Пандемията завари икономиката на Турция вече сериозно отслабена - със силна инфлация и анемичен растеж. Туризмът, ключов за икономиката сектор, е изправен пред рязък спад. А по-голямата част от най-значимия експортен пазар - Европейския съюз - е под строги ограничителни мерки и с частично затворена икономика.
Изправена пред свиващи се чуждестранни резерви, Турция е провела разговори със САЩ с надеждата турската централна банка да получи достъп до суапова линия, според източници на изданието. Фед вече подписа подобни споразумения с държави като Мексико, Бразилия и Норвегия през март, но южната ни съседка не бе сред тях.
През третия месец Турция е използвала над $19 млрд. от резервите си, за да купува лири в опит да ограничи срива на валутата. Така общите резерви спадат до около $56 млрд., според официални данни, но истинското число може да е по-ниско.
Голяма част от тези средства вероятно идват от заеми на долари, които централната банка прави от местните банки, което означава, че тя дължи повече чуждестранна валута на тях, отколкото притежава. Поевтиняващата валута и изчезващите резерви ще увеличат натиска върху турските банки, които имат краткосрочен дълг до февруари 2021 г. за почти $79 млрд. в чужда валута.
Във вторник банковият регулатор обяви нови ограничения за чужденците, които правят трансакции в лири в опит да спре спекулациите и продажбите на късо. Ходът обаче се обърна срещу централната банка.
След значителни разпродажби през лятото на 2018 г. турската централна банка успя да стабилизира националната валута, като увеличи рязко основната лихва. Но под натиск от президента Реджеп Тайп Ердоган, според когото приоритетът бе увеличаване на кредитирането в търсене на силен икономически растеж, банката намали лихвата от 24% до 8,75% през последните 10 месеца.
Обичайно, страните, които изпитват проблем с националната си валута, се обръщат към Международния валутен фонд. Ердоган обаче многократно заяви, че няма намерение да говори с базираната във Вашингтон институция, тъй като това щяло да покаже слабост.
В същото време САЩ едва ли ще подадат ръка на Анкара, отчасти и заради напрежението около решението на Турция да купи противоракетни системи от Русия.
Изправена пред подобен проблем миналата година, Анкара потърси и получи помощ от Катар и Китай, които заеха $5 млрд. и $1 млрд. чрез суапови линии, съответно.
USD
CHF
EUR
GBP
