Търсят варианти за отпадане на лимитите на болниците

Търси се вариант за отпадане лимитите на болниците. Това обяви председателят на Асоциацията на частните болници д-р Николай Болтаджиев по време на дискусия по проблемите на здравеопазването, организирана от Български лекарски съюз (БЛС).

Д-р Болтаджиев бе категоричен, че ако лимитите не отпаднат, то тогава, ще продължим да имаме листи на чакащите.

"Това означава ограничен достъп, промяна на смисъла на здравноосигурителния ни модел. Такива листи ние знаем, че допреди две години нямаше", коментира още д-р Николай Болтаджиев.

По думите му в Европа също имало листи на чакащи, но за определени специалисти и за определени лечебни заведения.

"Докато тук има рестрикция на всички лечебни заведения, на всички болници, на всички специалисти и това оформя ограничения достъп на пациента", обясни той.

НЗОК настоява болниците да издават „фактури” на пациентите

За да се събере информация за дейностите по клиничните пътеки

Относно въвеждането на допълнителен финансов документ, който да включва медицинските дейности за пациента, д-р Болтаджиев сподели, че този вариант е възможен, стига да помогне за някакво остойностяване на пътеките. Според него би трябвало да се знае какви са реалните разходи по изпълнение на клинични пътеки. По думите му в България има 1:20 остойностяване на клинични пътеки, докато в нормални държави това съотношение било 1:7.

Сред проблемите, които д-р Николай Болтаджиев диагностицира по време на кръглата маса, са липсата на обективен метод, по който да се разпределят парите според тежестта на клиничните пътеки. Той посочи, че това ставало лобистки. "С всяка година този дисбаланс се увеличава. Монопол има не само в НЗОК, монопол в държавата има на най-високо ниво. Не остана нещо в рамковия договор, за което да се преговаря. Цени, обеми - определят се от Министерски съвет", коментира той.

С Рамковия договор може да се постигне баланс на клиничните пътеки

Смята зам.-министърът на здравеопазването Атанас Кундурджиев

Според него монополът е най-лошото може би в системата, която съществува. Болтаджиев застъпи тезата за отделянето на Изпълнителна агенция за медицински одит в самостоятелна структура, за да може да осъществява функциите по контрол.

Друг съществен проблем бил, че пациентът нямал никакъв механизъм да бъде контрольор. Съществен недостатък е неравнопоставеността на осигуряващите се - не знаем какво плаща държавата за съдии, прокурори и други държавни служители, коментира Болтаджиев. Според него е редно да се помисли за индивидуална здравна партида.

Съществен проблем били медицинските стандарти, които налагали множество излишни изисквания към лечебните заведения за апаратура, за медицински специалисти. С въвеждането им се допуснало количествени критерии да поставят в неравностойно положение болниците, да оскъпяват медицинската услуга. С изискванията за оборудване по клиничните пътеки страната ни се била превърнала в държавата с най-много скенери на глава от населението.

Общинските болници са пред фалит със задължения от 17 млн. лв.

Въвеждането на стандарти ги е убило

Д-р Стойчо Кацаров от Националното сдружение за защита правата в здравеопазването представи краткосрочните мерки, които могат да се предприемат, а те са премахване на лимитите на болниците, премахване на таваните на Националната здравна карта, премахване на забраната за сключване на договори с НЗОК в годината на издаване на разрешение, премахване на режимите за съгласуване на инвестиционното намерение, прехвърляне на собственост на държавни болници на общините, корекция в цените на клиничните пътеки, прегледите и изследванията, прехвърлянето на дейностите в извънболничната помощ, предоставяне на направления на пациентите, създаване на лична осигурителна сметка за всеки осигурен, улесняване на специализацията.

Заместник-министърът на здравеопазването д-р Атанас Кондурждиев заяви, че са необходими реформи и приватизация в лечебното здравеопазване. По думите му, за да може дори малко да се доближи българското здравеопазване до западното, още преди години са били необходими поне 6 млрд. лева. Той се обяви за приватизация и инвестиции в лечебното здравеопазване, както и за постепенна демополизация на НЗОК. По думите му сега каса с 2000 души персонал вършат това, което се правело от шестима души в здравното министерство през далечната 2000 година.