Промишлената роботика в България: Машини във възход

Чува ли се човешка реч из халетата на завода на бъдещето? Зависи кой експерт питате - теориите за развитието на индустрията са от еволюционни до революционни. Едно обаче е сигурно - във всички производства ще се внедряват все повече и повече роботи и автоматизации. Оказва се, много от тях може да са и произведени в България.

Нашата страна вече две поредни години е сред 15-те в света, които изнасят повече индустриални роботи, отколкото внасят, става ясно от данни на World"s Top Exports. Така с търговски излишък от 11 млн. долара се оказваме в престижната компания на технологични суперсили като Япония, Германия, Франция, Великобритания и Тайван.

"Българската робо индустрия може да се раздели в няколко аспекта. Компании създаващи машини, манипулатори и роботи. Компании които ги интегрират и поддържат, както и такива разработващи в софтуер за тях от нулата. Прави впечатление, че у нас и трите вида работят най-добре навън", коментира пред Money.bg Кристиян Михайлов от Управителния съвет на Професионалната асоциация по роботика, автоматизация и иновации (PARAi).

Тя включва над 80 компании, за които работят повече от 7000 квалифицирани специалисти. Те създават продукция за стотици милиони долари.

Възходът на машините: Водещите страни в глобалния пазар на промишлени роботи

Азия води в преминаването на индустрията към автоматизирани процеси

Стъпваме върху традиции

В България за автоматизация и роботизация на производството започва да се говори още през 60-те години на миналия век. През 80-те вече има и постигнати сериозни конкретни резултати - с производство на индустриални роботи по японски лиценз и внедряването им в големи предприятия.

След края на социализма инициативата е поета от частния бизнес, в който влизат както постоянно надграждащи възможностите си местни фирми, така и чуждестранни компании, които разгръщат своето присъствие у нас. "Българските компании се изкачват във веригата на доставки, създавайки все повече стойност. Впечатление прави това, че български интегратори работят както за локални, така и за международни компании. Една от причините е по-бързата поддръжка, както и нивото на българските инженери", посочва Михайлов.

Източник: iStock

По думите му през изминалата година у нас сме станали свидетели на редица успешни сделки за продажба на роботи, но също и на нови разработки, свързани с нуждите на конкретни индустрии и на започването или продължаването на различни проекти. "Отделно от това, немската FESTO позиционира България като основен офис за разработката на продукти в областта на електрическите задвижвания", допълва той.

Старозагорски завод инвестира 3 млн. лева в роботи

Предприятието създава ноу-хау, което ще се използва в още 6 държави

Конкуренти или помощници

В своя неотдавнашна публикация Международната федерация по роботика обърна внимание на мегатрендовете в сферата. Сред тях има две тенденции, които на пръв поглед са в конфликт. От една страна се очаква развитие на колаборативните роботи (т.нар коботи), които се "трудят" в споделена среда с хората, но, от друга, се очаква да се разшири приложението на хуманоидните роботи, които "вече могат да изпълняват ефективно и множество задачи на специализирани работни станции, проектирани за хора".

Застрашено ли е мястото на човека в производството?

Мъск: Можем да очакваме, че на Земята ще има около 1 милиард хуманоидни роботи до 2040 г.

Роботите му Optimus ще имат приблизителна цена от 20 000 за брой

Кристиян Михайлов е скептичен: "Един от начините да запазим хората в производството е да ги научим на нови умения. Тук ролята на колаборативните роботи е да помогне на човек да остане в производството, като отнеме част от задълженията му. Паралелно с това ще му помогне да се фокусира върху по-важни работни процеси".

Източник: Личен архив

По думите му човекът така или иначе не иска да остане в производството дълго време и неговата задача е да прехвърли опасните, трудни и силно повтаряеми дейности на машините - и именно затова тенденцията при софтуера е програмирането да се опростява и така с него да могат да се справят и служители с по-скромни технически умения.

"Ролята на управлението на една компания е да превърне роботите в инструмент, а не цел за по-добро качество. В тази връзка интеграцията на хуманоидните и колаборативни роботи не си противоречи. Първите обаче ще ги виждаме основно при услугите, но малцина ще са тези интегрирали ги в производството в следващите няколко години", смята Михайлов.

Каква ще е 2024 г.?

Всички амбициозни цели по отношение на автоматизацията на производствата попадат под голяма въпросителна в моментите на икономическа несигурност - закупуването на нови машини е голяма инвестиция, която не се изплаща бързо. Кристиян Михайлов цитира данни, според които поръчките на роботи в Северна Америка през 2023 г. са спаднали с 30% за година. Подобна е била ситуацията и по време на кризата от 2008 г.

Как повече роботи в заводите могат да създадат повече работни места?

Гости на Money.bg са Йонко Чуклев и Кристиян Михайлов от "Професионална асоциация по роботика и автоматизация" PARA

Въпреки това, очакването му е индустриалната роботика по света да продължи да се развива с бързи темпове. Софтуерът се очертава да бъде сред основните мотори - с по-лесно програмиране чрез AI, по-ефективни оптимизации чрез машинно обучение и планиране и тестване на сложни процеси с дигитални близнаци преди реализацията им в реалния свят.

Източник: iStock

Тук не са забравени и хората: "Ще видим компаниите да създават решения, които се фокусират върху съдействие и помощ на служителите".