Hyperloop One, футуристичният транспортен стартъп на Илон Мъск, който обещаваше да ни транспортира през специални тунели със скоростта на самолета, разпродава активите си и осбождава работници, пише Bloomberg.
Компанията за този проект като от бъдещето затваря офисите си и съкращава служители. Официално бизнесът ще бъде замразен до края на годината, като цялата му интелектуална собственост ще се прехвърли към мажоритарния акционер, а именно големият дубайски пристанищен оператор DP World.
Източник: hyperloop-one.com
Пистата в Невада
"Който закупи тестовата писта в пустинята на Невада, ще пожъне страхотен успех", казваха от компанията.
От основаването си през 2014 г. проектът набра около $450 милиона във фондове за рисков капитал и чрез други инвестиции. Въпреки че все още има малък брой стартиращи компании, които се опитват да изградят проекти за подобно предвижване, днешният крах на една от най-големите компании е сигнал за края на една мечта. За първи път Илон Мъск сподели футуристичната си идея за свръхзвукови пътувания през специални тунели през 2013 година.
Според милиардера, изградени аеродинамични алуминиеви капсули, пълни с пътници или товари, биха могли да се задвижват през почти безвъздушна тръба със скорости до 760 мили в час.
Тези тунели, издигнати на пилони или заровени под земята, можеха да бъдат изградени в или между градовете. Илон Мъск нарече проекта си "пети вид транспорт" и твърдеше, че може да помогне за промяна на начина, по който живеем, работим, търгуваме и пътуваме.
Източник: Twitter / Virgin Hyperloop
Най-привлекателният сценарий, който предложи, беше пътуване от Лос Анджелис до Сан Франциско само за 30 минути. Идеята бързо завладя въображението на инженери и инвеститори по целия свят.
Придобиването от страна на Ричард Брансън
Virgin Hyperloop първоначално беше основана като Hyperloop Technologies, преди да промени името си на Hyperloop One през 2016 г. и след това отново на Virgin Hyperloop One, след като беше придобита от компанията на Ричард Брансън.
С времето компанията често страдаше от липса на пари. Брансън помогна за осигуряването на нова инвестиция от $50 милиона от двама нови инвеститори, което помогна за покриване на задължения за заплати. След това събра $172 милиона ново финансиране през 2019 г., $90 милиона от които дойдоха от DP World, която преди това е инвестирала $25 милиона в компанията и вече имаше две места в борда на директорите на стартъпа.
Компанията направи няколко важни крачки, включително изграждането на тестова писта в Невада, за да провери безопасността и осъществимостта на технологията. През 2020 г. амбициозният проект проведе първия си и единствен тест с човешки пътници.
Достигна се движение с максимална скорост от 100 мили в час, далеч от първоначалното обещание от седем пъти повече. Тогава критиците казаха, че дори и Hyperloop да е технически осъществим, той все още една "утопия, невъзможна за постигане днес". Явно са били прави.