ЕС недвусмислено подкрепя еврочленството на Западните Балкани, но и 2030-а остава мираж

Държавните и правителствените ръководители на 27-те страни членки на ЕС обещаха членство в бъдеще на шестте страни от Западните Балкани, потвърждавайки обещание, дадено преди 18 години.

Същевременно те пренебрегнаха призивите 2030 г. да бъде посочена като целева дата за бъдещото членство, опасявайки се от негативна реакция в отделните страни във връзка с миграцията, отбелязва "Ройтерс".

След продължили седмици обсъждания, ръководителите на ЕС се съгласиха, че Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Косово и Албания имат място в ЕС, ако изпълнят критериите в различни области - от съдебна реформа до икономика. Но с "процес на разширяване", който е блокиран от различни спорове, включително в Брюксел, и нежеланието на Белград да признае независимостта на Косово, мнозина на Балканите виждат декларацията на ЕС като празно изявление.

Фон дер Лайен уверява Западните Балкани, че са част от семейството, но в ЕС не са сигурни

Курц иска от ЕС реална перспектива за да спре Китай, Русия или Турция в региона

"Европейският съюз препотвърждава своята недвусмислена подкрепа за европейската перспектива на Западните Балкани и приветства ангажимента на партньорите от Западните Балкани към европейската перспектива", се посочва в заключителната декларация от срещата на високо равнище между ЕС и шестте балкански страни.

В декларацията се уверява, че "ЕС препотвърждава своя ангажимент към процеса на разширяване", въпреки че Франция и други настояваха Общността да се фокусира върху реформите, справедливите и строги изисквания и принципа за оценяване на собствените постижения.

Северни държави като Дания, Франция и Нидерландия се опасяват от повторение на прибързаното присъединяване на Румъния и България през 2007 г. и зле управлявания процес на миграция на източноевропейските работници във Великобритания, който настрои много британци срещу ЕС.

ЕС може да върне визите за Западните Балкани и бивши съветски републики

Западни държави-членки се оплакват от повече от 50% увеличение на нередовен престой

България е против преговори със Северна Македония заради спор за езика, културата и общата история, припомня "Ройтерс" на международната си публика.

Освен обещанието 2030 г. да бъде посочена като целева дата за присъединяване на шестте страни от Западните Балкани, ЕС не спази и други обещания, които са осезаеми за гражданите, като отпадането на визовия режим за Косово.

Увеличаването на съюза до 33 членове би усложнило и без това трудното вземане на решения в рамките на блока и подчертава нуждата от вътрешни реформи в ЕС, с каквито малко държави искат да се заемат сега.

ЕС очаква от страните от Западните Балкани да хармонизират външната си политика с неговата, се отбелязва в заключителната декларация от срещата в Бърдо при Краню в Словения, която в момента е ротационен председател на Европейския съюз.

ЕС вече не може да гарантира членство на Западните Балкани

Държави упрекват Германия и Франция, че не са принудили България да отмени ветото

Все още има дискусии сред 27-те ръководители на страните членки на ЕС относно това дали блокът може да приеме нови членове. Това заяви каза председателят на Европейския съвет Шарл Мишел.

"Откровено казано, сред 27-те има дискусия относно капацитета ни да приемаме нови членове", посочи Мишел на пресконференция след срещата в Словения.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също призна, че блокираните преговори за присъединяване на Северна Македония и Албания увреждали доверието в ЕС в региона.