Действията по отношение на климатичните промени са далеч от планираното и предвиденото във всички без една от 20-те най-големи икономики в света. Това става ясно от доклад, който показва, че политиците обръщат повече внимание на индустрията за изкопаеми горива, отколкото на съветите на учените, отбелязва британският в. "Гардиън".
Сред страните от Г-20 15 са докладвали за увеличение на емисиите през миналата година, както става ясно от най-всеобхватния критичен анализ досега на напредъка към постигането на целите от Парижкото споразумение за климата.
Докладът на глобалната инициатива "Климатична прозрачност" е установил, че 82 на сто от енергията в тези страни все още се осигурява от въглища, петрол и газ, като това се основаваше на удвояването на субсидиите през последните 10 години, за да се конкурират с по-евтините вятър, слънце и други възобновяеми енергийни източници.
Страните от Г-20 са увеличили субсидиите за изкопаеми горива от 75 млрд. долара до 147 млрд. долара между 2007 и 2016 г., въпреки че обещаха да ги премахнат преди повече от 10 години.
Правителствата заявиха, че ще се променят, но съгласно настоящите ангажименти светът върви към увеличение на средните световни температури с 3,2 градуса по Целзий, което е повече от два пъти повече от определения праг в Парижкото споразумение за климата от 1,5 градуса и което според учените представлява последният шанс да бъдат спасени кораловите рифове, екосистемите в Арктика и благосъстоянието на стотици милиони хора, изложени на риск от увеличение на засушаването, наводненията и горските пожари.
"Пропастта е все още много голяма", изтъква Ян Буерк, един от авторите на доклада, като допълва: "Г-20 не се движи достатъчно бързо."
Сравнявайки целите и политиките на различни страни, докладът е установил, че само Индия е на път да остане под горната граница, определена от Парижкото споразумение на 2 градуса, докато най-големите нарушители - Русия, Саудитска Арабия и Турция - ще отведат света до над 4 градуса.
Китай, който е най-големият замърсител на околната среда в света, е стабилизирал въглеродните си емисии през последните няколко години, като намалява зависимостта си от въглищата, но тази положителна тенденция е била нарушена през миналата година. Индонезия, Бразилия и Аржентина обещаха да ограничат обезлесяването, но унищожаването на горите не показва признаци на обръщане.
Великобритания е направила най-бърз преход със 7,7% спад в използването на изкопаеми горива между 2012 и 2015 г., но докладът предупреди, че това може да се забави през следващите години, защото правителството е намалило подкрепата за ВЕИ, енергийна ефективност и жилища, които не отделят въглеродни емисии.
Авторите изтъкват, че политическият натиск в страните от Г-20, с повече субсидии за изкопаеми горива, е работил срещу ефективни действия по отношение на климатичните промени.
"Налице е огромна борба от индустрията за изкопаеми горива срещу евтини възобновяеми източници на енергия. Старата икономика е добре организирана и те оказват огромен лобистки натиск върху правителствата да харчат данъчни средства, за да субсидират стария свят", подчертава Буерк.
Политическият натиск вероятно ще се засили, след като правителствата са притискани да засилят намаляването на емисиите в секторите транспорт и селско стопанство. В доклада се посочва, че е необходимо емисиите на страните от Г-20 да започнат да спадат през следващите две години и да се намалят наполовина до 2030 г., за да може светът да избегне затопляне от повече от 1,5 градуса, макар че нито една от страните не си е поставила надеждна цел да го стори.
Преговорите за климата под егидата на ООН в полския град Катовице през декември - конференцията COP24 - ще започнат двугодишен процес за правителствата да изпълнят ангажиментите си за намаляване на емисиите. Въпреки че има национални лидери, които са враждебни към справянето с климатичните промени, като например в САЩ и Бразилия, все още има надежда, че те ще бъдат отворени да поемат своя дял от отговорността.
USD
CHF
EUR
GBP
