Съюзниците на Украйна са разделени за бъдещите стъпки по отношение на Путин

По-добре ли е да контактуваме с руския президент Владимир Путин заради инвазията му в Украйна или да го изолираме? Трябва ли Киев да направи отстъпки, за да сложи край на войната, или това ще насърчи Кремъл? Струват ли си засилените санкции срещу Русия съпътстващите щети, анализира Ройтерс.

Това са някои от въпросите, които тестват единството на международния алианс, който бързо се обедини около Украйна в дните след руската инвазия, но три месеца след началото й е разделен, казаха официални лица и дипломати пред Ройтерс.

Докато западните правителства се борят със спираловидно растящата инфлация и разходите за енергия, някои от тях включително Италия и Унгария, призоваха за бързо прекратяване на огъня. Това може да проправи пътя за намаляване на санкциите и да сложи край на блокадата на украинските пристанища, която влоши кризата с продоволствената сигурност за най-бедните в света.

И все пак Украйна, Полша и Балтийските страни предупреждават, че на Русия не трябва да се вярва и казват, че прекратяването на огъня ще й позволи да консолидира териториални победи, да се прегрупира и да предприеме още атаки в бъдеще.

Руснаците "разпространиха тезата, че това ще бъде изтощителна война, че трябва да седнем около масата и да търсим консенсус", каза високопоставен украински служител пред Ройтерс.

Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин заяви, че страната му иска Русия да бъде "отслабена", а президентът Джо Байдън призова Путин да бъде съден за военни престъпления. Британският премиер Борис Джонсън каза, че Киев не трябва да бъде принуждаван да приеме лошо мирно споразумение и че Украйна "трябва да спечели".

Германия и Франция говорят все по-двусмислено, обещавайки да не допуснат победа на Путин, вместо да го победят, като в същото време подкрепят нови строги санкции.

"Въпросът, който се задава, е дали се връщаме към Студената война или не. Това е разликата между Байдън, Джонсън и нас", каза пред Ройтерс сътрудник на френския президент Еманюел Макрон.

Русия започна своята "специална операция" в Украйна през февруари, заявявайки, че е тя е необходима, за да се освободи страната от опасни националисти и да унижи военните способности на Украйна - цели, които Западът заклейми като неоснователен претекст.

Оттогава Москва твърди, че военната подкрепа от Вашингтон и съюзниците проточва войната и възпира Украйна от мирните преговори. През март Кремъл поиска Украйна да прекрати военните действия, да промени конституцията си, за да приеме неутралитет, да признае Крим за руски и да признае източните области, контролирани от сепаратистите, като независими държави като условие за мир.

Украинските и френските източници, както и служители в други страни, с които разговаря Ройтерс  поискаха анонимност, за да говорят свободно за чувствителни дипломатически политики и политики за сигурност.

Разделенията могат да станат по-изразени, тъй като санкциите и войната оказват влияние върху световната икономика, рискувайки вътрешни реакции в западните страни да започнат да работят в полза на Путин.

"От самото начало беше ясно, че с времето ще става все по-трудно - умората от войната идва", каза естонският премиер Кая Калас в интервю за CNN.

"Може да има разлика между онези страни, които имат много по-добри съседи от нас, и тези, които имат различна история като нас - балтийските страни и Полша.

Макрон предупреди, че евентуален мир не трябва да "унижава" Русия, както се случи с Германия през 1918 г.

Той, подобно на германския канцлер Олаф Шолц, поддържа каналите за комуникация с Кремъл отворени, предизвиквайки остро недоволство в съседните на Русия и Украйна страни. Полският президент сравни телефонните разгори с контакти с Адолф Хитлер по време на Втората световна война.

"Ще трябва да разговаряме с господин Путин в някакъв момент, освен ако не се стигне до дворцов преврат. И още повече, защото тази война трябва да бъде възможно най-кратка", каза сътрудникът на Макрон.

Шолц каза, че разговорите му и тези на Макрон с Путин са били използвани за предаване на твърди и ясни послания и подчерта, че санкциите срещу Русия няма да приключат, освен ако Путин не изтегли войските и се съгласи на мирно споразумение, приемливо за Киев.

Служител от екипа на Шолц обаче каза пред Ройтерс, че формулировката на Макрон е била "неудачна". Някои френски дипломати също изразиха частно резерви относно позицията на Макрон, заявявайки, че това рискува да отчужди Украйна и източноевропейските съюзници от Франция.

Въпреки че е благодарна за подкрепата на Запада, Украйна посрещна с остър тон предложенията, че трябва да отстъпи територия като част от споразумението за прекратяване на огъня и понякога се съмнява дали нейните съюзници са действително единни срещу Русия.

Предупреждението на Макрон да не бъде унижавана Русия накара украинския външен министър Дмитро Кулеба да предупреди, че Франция сама се унижава, а отношенията на Киев с Шолц са повече от хладни.

"Нямаме нов Чърчил в целия Европейски съюз. Нямаме илюзии за това", каза високопоставеният украински служител, имайки предвид военновременния премиер на Великобритания Уинстън Чърчил.

Краят на една комфортна епоха - уроци за военни и политици от войната в Украйна

Не е пресилено да се каже, че бойните полета край Северодонецк, Херсон и Харков сега се използват за написване на учебниците за военните академии

Представител на френското президентство каза, че "няма дух на отстъпки по отношение на Путин или Русия в това, което казва президентът". Франция очаква победа на Украйна и възстановяване на украинските територии, каза служителят, а диалогът с Путин е "не за компромис, а за да кажем нещата така, както ги виждаме".

Представител на американската администрация каза, че Вашингтон е по-открит в скептицизма си относно това, че Русия действа добросъвестно, но отрече да има "стратегическа разлика" между съюзниците.

Говорител на Държавния департамент каза на Ройтерс, че САЩ, които работят заедно със съюзниците, са помогнали на Украйна - със санкции, трансфери на оръжие и други мерки - въпреки скептиците още преди инвазията. Целта, каза говорителят, е да поставим Украйна в силна позиция за преговори.

Позовавайки се на коментарите на Остин, американски служител каза, че Вашингтон няма намерение да сменя ръководството на Русия, но иска да види страната отслабена до степен, че да не може да извърши подобна атака срещу Украйна отново.

"Всички се фокусираха върху първата част на казаното от Остин, а не върху втората част. Искаме да видим Русия отслабена до степен, че да не може да направи нещо подобно отново", каза служителят.

Един източник от германското правителство каза, че целта на Остин да отслаби Русия е "проблематична". Жалко е, че германският външен министър Аналена Бербок, от коалиционния партньор на Шолц Зелените, подкрепи тази цел, каза източникът, тъй като тя усложнява въпроса кога санкциите могат да бъдат отменени, независимо дали Украйна се е съгласила на мирно споразумение или не .

Източници от германското правителство също заявиха, че се притесняват, че някои на Запад може да подтикнат Украйна към нереалистични военни цели, включително възвръщането на анексирания от Русия полуостров Крим през 2014 г., което може да удължи конфликта.

Бербок публично каза, че санкциите ще трябва да останат в сила, докато руските войски не се изтеглят от Крим.

Междувременно посланикът на Украйна в Германия многократно критикува Германия за това, че се бави с изпращането на тежки оръжия в Украйна, въпреки че Берлин категорично защити своята подкрепа.

Старшият съветник на президента Володимир Зеленски Михаил Подоляк сигнализира за разочарованието на Украйна:

"Русия не трябва да печели, но няма да даваме тежки оръжия - това може да обиди Русия. Путин трябва да загуби, но нека не налагаме нови санкции. Милиони ще умрат от глад, но ние не сме готови за военни конвои със зърно", написа в "Туитър" той.

"Повишаването на цените не е най-лошото, което очаква демократичен свят с такава политика", допълни той.

Украйна обвини Европа и САЩ в ирационален страх от Русия

Западът искал да се върне към предвоенния период, а не да решава проблеми