Изтребителят F-35 по всяка вероятност е най-добрият боен самолет, който можете да си купите с пари в момента. До преди няколко месеца всички западни страни искаха да поръчат още него - въпреки просълзяващата цена от 80-100 млн. долара за бройка. Сега потенциалните купувачи се колебаят, а настоящите оператори се чудят дали не са направили грешка.
Причината - всеки F-35 е свързван софтуерно със САЩ. На фона на пропастта между Вашингтон и останалите членки на НАТО (и особено тези в ЕС), вече изглежда възможно изтребителите да бъдат блокирани (или поне силно ограничени във възможностите си) по волята на Доналд Тръмп.
Американският президент обаче има на разположение оръжие, което може да извади от строя компании и цели държавни администрации много по-бързо и ефективно и от най-мощната бомба. Става дума за огромната зависимост на Европа от американските облачни гиганти като Microsoft, Google и Amazon.
Аутсорснати държави
Made in the USA софтуер задвижва бизнеси и правителства откакто те използват компютри. От началото на 90-те обаче е в ход географска хомогенизация на пазара.
От вече 3 десетилетия стандартният "компютър за работа" извън специфични сфери като дизайна и софтуерните разработки е машина с Windows, на която е инсталиран Microsoft Office и използва различни бизнес приложения на MS, Google, Oracle, Salesforce, Amazon и подобните.
Нещо повече, през последното десетилетие офисният софтуер с бързи темпове мигрира към облака. На 14 октомври тази година две от масово използваните версии на Microsoft Office - 2016 и 2019, ще бъдат спрени от поддръжка и компанията усилено убеждава своите клиенти да минат към абонаментната услуга Microsoft 365.
Ако погледнем към нашата страна, изглежда ясно, че ще се случи или това, или нещо подобно. Вече много държавни институции използват MS 365 (след куп скандали през годините за дадени милиони левове за софтуерни лицензи), а неотдавна Столичната община се похвали, че е минала на Google Workspace - той също е в облака.
Същата е ситуацията и с дигиталната инфраструктура, където Microsoft Exchange Server 2016 и 2019 също приключват "живота" си през октомври и софтуерният гигант лансира cloud решения като заместител.
"Ние сме в странната ситуация, в която всеки с поне малко разсъдък вижда, че Америка вече не е надежден партньор и целият едър американски бизнес се подчинява на диктаторската воля на Тръмп, но ние продължаваме да правим всичко по силите си, за да прехвърлим цели правителства и повечето от бизнесите си в техните облаци", написа по темата в блога си нидерландският софтуерен предприемач, експерт по киберсигурност и съветник на местната изборна администрация Берт Хуберт.
Цифрите са доста категорични. Според данни на Европейската комисия близо половината от компаниите в ЕС разчитат на "облачни" услуги, а това е пазар, в който Amazon, Microsoft и Google имат общ дял от две трети.
"Много е трудно да накараш хората да се откажат от своя Microsoft Outlook. Те не искат просто текстов редактор и имейл среда - искат средата на Microsoft Office. Няма обаче някакво алтернативно място, в което можеш да кажеш "Искам Office, който не работи в облака на Microsoft". Имаше опити за това, но Microsoft ги блокира или го направи абсурдно скъпо", коментира Хуберт пред The Register.
Трудно е да се каже, че има и голяма съпротива. Както припомня нидерландският експерт, именно загрижената днес за технологичния суверенитет на Стария континент Европейска комисия е сред първите управленски структури, минала изцяло на Microsoft 365. Това доведе до разследване на Европейския комитет за защита на данните, но ЕК заведе дело за правото си да използва облачната платформа.
Сега процесът се ускорява допълнително заради щедрите обещания в сферата на изкуствения интелект. Политиката на пазарни лидери като OpenAI, Microsoft, Google и Anthropic е AI да не работи локално, а клиентите да се свързват с облачните им платформи.
Големият червен бутон
Проблемът на софтуер и цялостна дигитална инфраструктура, намиращи се на отдалечен сървър, е, че в един момент те просто може да спрат да работят.
"Потенциалната вреда от нарушаване на публичните услуги може да разтърси държавата и обществото", заявява нидерландската Колегия на одиторите в доклад, цитиран от Euronews. Експерти коментират пред медията, че има риск администрацията на Тръмп да принуди американските технологични компании просто да спрат да предлагат някои свои услуги в Европа - а в сегашната ситуация това е растящ риск от блокиране на компании и държавни институции.
Вече сме виждали и показно. Свързаната с Русия Amsterdam Trade Bank, базирана в Нидерландия, фалира през 2022 г., след като попадна под американски санкции. Като част от тях Microsoft оставиха финансовата институция без работещи мейли, а също така спряха и достъпа до използвани от нея облачни приложения. Amazon също предприеха стъпки в тази посока и това допълнително увеличи натиска върху банката.
След това обаче и ликвидацията ѝ се превърна в мъчителен процес, след като Microsoft дълго време не даваха на нидерландските власти достъп до данните.
Международният наказателен съд в Хага беше санкциониран от Доналд Тръмп в началото на февруари и по същия начин голяма част от неговата IT инфраструктура се оказа блокирана.
Допълнително притеснение създава законът CLOUD (Clarifying Lawful Overseas Use of Data Act), подписан от Доналд Тръмп още през първия му мандат - той дава право на властите да искат от всяка американска компания данни, разположени на нейни сървъри по целия свят. Въпреки уверенията на технологичните гиганти, че cloud регионите им в Европа следват местното законодателство, събитията от последните седмици поставят под сериозна въпросителна сигурността на информацията.
Даже и във Вашингтон да не решат да използват влиянието си върху технологичния сектор като "бухалка" в търговската война и в опитите да се повлияе на хода и разрешаването на конфликта в Украйна, има още един проблем, свързан с "аутсорсването" на критични за бизнеса и държавата IT процеси.
"Нека си представим, че китайците атакуват Microsoft и Microsoft имат проблеми. На кого първо ще възстановят услугата? Разбира се, първо ще помогнат на американското правителство. Биха ли могли да направят друго? Има истински страх в Европа, че ако Китай някога срине Microsoft, ние ще бъдем изоставени. Не можем да направим нищо, за да заработи техният облак - само САЩ може", коментира Берт Хуберт.
До момента говорим предимно за Microsoft, защото те имат гигантско присъствие в бизнеса и държавната сфера, но все по-амбициозно там навлиза и Google - а можете да си представите какво ще се случи и ако изведнъж всички смартфони с Android на територията на ЕС се окажат с рязко намален достъп до услуги след политическо решение във Вашингтон.
Освен това, Аmazon Web Services няма толкова силно потребителско присъствие, но пък стои зад редица ключови IT системи и даже има амбицията да осигурява инфраструктура за телекоми.
Решението ще е много скъпо
Ситуацията със софтуера не е много по-различна от тази с хардуера - Европа от над 20 години е предимно купувач, а разработените на нейна територия иновации разгръщат потенциала си някъде другаде. Облакът е основна слабост на Стария континент, като пазарният дял на местните играчи устойчиво спада през последните години.
Сега Европейската комисия има комисар с ресор "Технологичен суверенитет", а християндемократите в Германия спечелиха изборите с програма, в която се говори за "суверенни" технологии. Реално различни членки на ЕС през годините са правили опит да се измъкнат от американската технологична доминация, но това не е лесно.
Прехвърлянето на данните, създаването и/или внедряването на нови приложения и обучаването на служителите да работят с тях е процес, който изисква време, планиране и много пари. Когато си Китай или Русия и си воден от геополитически съображения, това определено става по-лесно, отколкото когато си в ситуация, в която познатото старо е винаги на една ръка разстояние.
В случая на Нидерландия доклад на консултантите от KMPG е установил, че всички разгледани от тях 8 европейски доставчици на облачни услуги имат "ограничен набор от услуги" в сравнение с американските конкуренти и затова трябва да се работи едновременно с няколко фирми.
През последните месеци набира скорост идеята за т.нар EuroStack - три нива на ключови технологии, които да намалят зависимостта на Европа. Става дума за:
- Инфраструктура и чипове;
- Облачни платформи, дигитална идентификация и дигитално евро;
- Приложения с изкуствен интелект.
"Суверенитетът минава през трите нива - чипове, създадени в Европа, задвижващи центрове за данни и облачни услуги, които съхраняват данните на континента, за да бъдат тренирани чрез тези ресурси европейски AI модели", обяснява Politico в свой материал.
Така "външна сила няма да може да "дръпне шалтера" на дигиталния гръбнак на ЕС", обяснява пред изданието проф. Франческа Бриа, бивш президент на италианския Фонд за иновации.
Проблемът е, че това ще струва пари. ЕС иска да набере 200 млрд. евро от държави и частни инвеститори, както и от собствените си фондове - но в момента все повече правителства поставят не без основание покупката на танкове пред покупката на чипове.
А EuroStack в пълния си вид ще струва поне 300 милиарда евро според германски експерти от института "Бертелсман". Американските оценки са още по-високи - според Chamber of Progress говорим за начинание за 5 трилиона долара. Трудно е да си представим как даже в по-мирни времена ЕС ще събере и насочи в една посока такива средства.
Иначе казано, Доналд Тръмп (и всеки след него в Белия дом) ще може с един подпис да застраши функционирането на всяка държава и фирма в Европа още дълго. Даже и след като F-35 спре да е "върха на сладоледа" в бойната авиация.
USD
CHF
EUR
GBP
