В средата на 80-те години на миналия век, докато България все още се намира в хватката на комунизма, 9-годишният Светозар Георгиев прекарвал безброй часов пред компютъра „Правец 8М” в дома на свой приятел.

„Играехме игри и писахме първите си редове на BASIC”, споделя той, цитиран от ZDNet.com. Този период отбелязал началото на кариерата му в сферата на технологиите. След това Георгиев съосновал стартъп – „Телерик”, който продал през 2014 г. за 262 млн. долара на американската компания Progress.

Светозар Георгиев, представител на поколението на „Правец”, е сред най-изтъкнатите технологични предприемачи в родината ни. Бизнесът му бил оформен от колеги, които се научили да пишат кодове основно чрез използването на реплики на компютрите Apple II и ZX Spectrum. Подобни машини били обичайни за цяла Европа – и Източна, и Западна.

Настоящият технологичен сектор в страната отчасти може да проследи корените си до романтичната ера на домашните компютри, когато фокусът бе върху създаването на устройства, а компаниите бяха по-малко ангажирани с борбата за патенти.

Боравенето с поялници не било чуждо на техничарите. Някои от тях дори създавали собствени компютри, понякога с компоненти, които били ръчно изработени, контрабандни или взети от черния пазар.

Комунистическият модел на правене на бизнес предполагал вносът да бъде сведен до минимум, затова западните технологии често били обратно проектирани в Източна Европа. За това били нужни квалифицирани професионалисти. По тази причина програмата в училищата била натъпкана с математика, електроника и физика.

В най-големия си пик България произвеждала 40% от компютрите, използвани в целия Източен блок. Секторът на информационните технологии съставлявал 14 на сто от БВП на страната между 1985 и 1990 г., правейки го перлата в короната на българската икономика.

Фокусната точка на IT сцената бил малкият град Правец – родното място на комунистическия лидер Тодор Живков, който управлявал страната от 1954 до 1989 г. – годината, в която повечето източноевропейски държави преминаха към демокрация.

„България бе водеща страна в производството на дискови устройства, магнитни ленти, teleprocessing системи, настолни компютри и софтуер”, разказва акад. Кирил Боянов, който е инженер и учен по компютърни науки. Той участвал в няколко проекта през 70-те и 80-те години и бил добър приятел на покойния Иван Марангозов – геният, на чиито рамене лежала българската индустрия на домашни компютри.

През 1980 г. Марангозов създал „ИМКО-1” – първият български персонален компютър, базиран на микропроцесора Intel 8080 CPU. Били направени само няколко десетки броя – с цел оценка. Последвал моделът „ИМКО-2”, вдъхновен от Apple II Plus. От него били произведени 300 бройки – предимно за училища и университети.

„ИМКО” е съкращение от Индивидуален МикроКОмпютър, макар че има виц за друг акроним – „Иван Марангозов Копира Оригинала”, съответстващ на руската традиция за кръщаване на продукти на името на изобретателите им.

Скоро след серията „ИМКО” започнало производството на компютрите „Правец”, като не всички от тях наподобявали продукти на американския концерн Apple.

„Правец-82” разполагал с интерпретатор BASIC и един или два външни флопи-дискови устройства от 5,25 инча. „Правец 8М” въвел втори микропроцесор Z80A CPU и можел да работи с операционните системи DOS или CP/M, докато „Правец 8А” използвал българския чипсет CM 631.

Друг модел – „Правец 8Д”, бил вдъхновен от британските компютри Oric-1 и Oric Atmos и включвал ТВ екран. Устройството било насочено към вътрешния пазар, споделя Богомил Александров от Pravetz.info.

Вероятно най-разпространеният компютър „Правец” бил 8Ц. Моделът разполагал с вграден контролер за дискети, 128 kB памет, 5 MB хард диск по избор и джойстик порт.

Най-напредналият измежду всички модели обаче бил 8С, произвеждан между 1990 и 1994 г., с подобрен дизайн на дънната платка и 128 kB RAM памет, с възможност за разширяване до 1080 kB.

България разработила и 16-битови архитектурни машини – серията „Правец-16”, които били съвместими с настолните компютри на IBM. По-късно заводът бил приватизиран и преминал към 32-битовите машини, макар и с ограничен успех.

„Много често се твърди, че продуктите са били копирани от западни компании. Това не е точно така”, пише Боянов в „Историята на българските компютри”. Той обяснява, че целта на българските производители на компютри била да създадат продукти, които „трябвало да работят по същия функционален начин” като западните. Ученът смята, че вместо да бъдат наричани копия, по-подходящ термин би бил „аналогови” машини.

„Понякога параметрите на нашите подобни продукти бяха по-добри от западните стоки”, добавя той и пояснява, че българските инженери имали възможност да коригират някои от познатите слабости на оригиналните продукти. Те имали и повече време за дизайн и детайлно тестване заради по-малко конкурентния характер на източноевропейския пазар.

Според него по-голяма част от изнесените продукти и най-вече тези, изработени за военните, били със забележително качество и надеждност.

Репликите на Apple и Sinclair подпомогнали за създаването на софтуерните индустрии в България и Румъния, които в момента дават работа на около 150 000 души. Повечето от тях работят за западни компании, които са открили свои офиси там – като Intel, Microsoft и Oracle.

Голяма част от растежа на технологичния сектор в двете страни се базира на някогашните деца, експериментиращи с компютри, днес на около 30-40 години, които се влюбили в технологиите в лицето на машините „Правец” или румънската серия персонални микрокомпютри HC (Home Computer).