Нивата на сивия сектор в бранша „Информационни технологии" се коментират в контекста на оценките на изследваните работодатели за обхвата на сенчестата икономика в страната като цяло. Работодателите от бранш информационни технологии са склонни да оценяват сивата икономика в национален мащаб в рамките на 20-30%. Съдейки по оценките на работодателите от бранш информационни технологии, сивият сектор в бранша е в границите между 11 и 25% е мнението на 42,8% от работодателите в бранша. Това показва проучване на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

Всеки четвърти от анкетираните работодатели от бранша обаче счита, че сивото в бранша не надхвъря 10%. Различията в оценките на работодателите от бранша за нивата сивите практики в дейността на фирмите от бранша са напълно логични. Работодателите се сблъскват с различни реалности и всеки в различна степен търпи ударите на сивия сектор. По-същественото в случая е това, че като цяло работодателите от бранша се обединяват около мнението, че сивите сред тях са в границите между 10 и 25%, което дори в европейски мащаб е едно от средните нива на неспазване на правилата.

Работодателите от бранша асоциират сивата икономика преимуществено с неплащането в пълен размер на дължимите данъци (59.3 %), неплащането на пълния размер на социалните и здравните осигуровки (51,0 %), нефактурирането на продажбите на крайните стоки или услуги (30,4%) и неспазването на данъчните разпоредби (27.6%). Към тези традиционни сиви практики, принципно характерни за всички браншове, работодателите от бранш информационни технологии добавят нелоялната конкуренция (36,7%), която заедно с практиката за копиране на изделия(26,4%) се припознава от тях като един от най-сериозните проблеми на изрядните работодатели от бранша.

Повишената чувствителност по отношение на нелоялната конкуренция бе установена още на етапа на дълбочинните интервюта с работодатели от бранша, които в своите разкази за сивите практики в бранша обърнаха сериозно внимание върху нелоялната конкуренция като една от типичните и крайно опасни сиви практики в бранша.

В сравнителен план интерес представляват данните от браншовото изследване за тенденциите в обхвата на сивия сектор в бранш информационни технологии. Според оценките на работодателите от бранша за три времеви точки - 2000, 2006 и 2010 г., в сравнение с 2000 г. сивият сектор в бранша е намалял почти два пъти - ако по мнението на 18,3% от работодателите през 2000 г. сенчестите практики в бранша са били между 25 и 50%, то десет години по-късно сивите практики се оценяват преимуществено в диапазона 11-25%.

Ако за 2000 г. 9,2% от работодателите са посочили ниво на сивия сектор в бранша над 75%, то през 2010 г. само 2,0% от работодателите са склонни да оценяват нивото на сивото в бранша на такива екстремни стойности като 75% и повече. Така ако се опитаме да видим сивотата на бранш информационни технологии през очите на работодателите от бранша, би следвало да сме оптимистично настроени - налице е положителна тенденция на ограничаване на сивите практики в бранш и свиването им до «поносими» граници.

Според работодателите от бранш «Информационни технологии», основните причини за работа в зоната на сивата икономика са нежеланието да се заплащат реално дължимите данъци (74.6%), стремежът да се съкратят разходите за труд (66.3%) и желанието да се генерират свободни парични потоци (43,6%). Не малък е делът (24,5%) на тези работодатели, според които една от сериозните причини за посивяването на фирми в бранша е нелоялността на големите играчи към по-малките фирми и липсата на законови облекчения за новообразуваните и малките фирми.

Сивата икономика предизвиква противоречиви представи и оценки

Сивата икономика е сложно и вътрешно противоречиво икнмическо явление. Да бъдеш в зоната на здрача е и противозаконно, но и примамливо, защото в краткорочен план ползите изглеждат очевидни:

-  От една страна, 35,7% от работодателите от бранша възприемат сивата икономика като необходимият социално икономически компромис и като напълно нормално явление;

-  46,9% от работодателите заявяват, че сивите практики са очевидно нарушение на законодателството, но правят уговорката, че тези нарушения са допустими в условия на криза. В същото време, 43,9% от работодателите са на мнение, че на сивата икономика на бива да се гледа като спасителен пояс за оцеляване в условия на криза. Тя е нарушение на законодателството и би следвало да е предмет на санкциониране;

-  37,7% от работодателите посочват, че даването на пари в пликче (нерегламинтирания плащания) са очевидно нарушение. Успоредно с това, според работодателите тази практика е твърде примамлива, защото дава повече гъвкавост и оперативност при извършването на отделни дейности при създаването на продуктите и тяхното реализиране на вътрешните пазари;

-  56,2% от работодателите от бранша смятат, че един от общите пороци на българския предприемач е склонността му да прикрива реалните си обороти. Нагласите за обикаляне на законите и регулациите са в основата на широкото разпространение на сивата икономика. Търсенето на вратички и пропуски в закона е почти «национален спорт»;

-  Почти всички изследвани работодатели (95,9%) са на мнение, че сивата икономика ощетява изрядните работодатели, а 91.8% считат, че сивите практики са рай за нечестните и некоректните работодатели. Но че сивата икономика удря по удря по джоба на всички, в това са убедени 94.9% от работодателите от бранша. В огромното си мнозинство (83,6%), работодателите от бранша са категорични, че сивите фирми вредят предимно на работодателите, които работят изцяло на светло;

-  83,7% от работодателите от бранша са единодушни, че нееднаквата строгост на закона към нарушителите на законодателството е сред главните причини за наличието на сив сектор в страната. Въпреки това, висок е процентът на работодателите (42,8%), които зявяват, че че работата в сивия сектор е най-бързият начин за печалба, рискът е малък и заслужава да се поеме;

-  Според 61,3% от работодателите от бранша неплащането на социални и здравни осигуровки става в еднаква степен по вина и на двете страни - както работодателите, така и работниците са склонни заплащането на осигуровки да се извършва върху суми, по-ниски от реално получаваното възнаграждение. Наетите лица доброволно и солидарно с работодателя се съгласяват част от осигуровките да се «спестят» за сметка на получаването на повече пари на момента.

Превенция в съчетание със санкции - един от възможните подходи за ограничаване на сивите практики в бранша

Всеки втори от работодателите (50,8%) е на мнение, че ограничаването на сивия сектор в бранша е възможно, но то трябва да става с помощта на добре прецизирани превантивни мерки. За строги санкции срещу нарушителите се изказват едва 16,8% от работодателите в бранша.Една трета от работещите в бранша проявяват «соломоновска мъдрост» и настояват за баланс между превантивните мерки и контрола и санкциите за нарушителите.

39,8% от работодателите от бранша изразяват категоричната си убеденост, че най-ефективният лост, чрез който държавата би могла да регулира процесите по генериране на сиви практики в икономиката, е облекчаването на режимите за лицензиране, сертифициране и регулиране на дейността на икономическите субекти. Защото колкото повече са регулациите, толкова по-голяма е вероятността бизнесът да потърси начини за тяхното избягване. Икономически целесъобразното поведение има върховенство в работата на предприемача, затова от държавата се очаква да прояви разбиране към потребностите на българския бизнес и чрез пакет от законодателни промени да създаде предпоставки за изваждане на сивите работодатели на светло.

Браншовото изследване показва, че фирмите в областта на информационните технологии в преобладаващата си част (92,9%) са български. Това е един от браншовете с изключително високи нива на частни фирми - само 4% от фирмите в бранша са с над 51% държавно участие. Впечатляващ е фактът, че 86% от фирмите от бранша са ситуирани в София, а останалите 14% работят в по-големите областни градове. Сред фирмите от бранша преобладават малките фирми с наети между 11 и 50 лица (50,1%), значителен е делът (38,7%) и на малките фирми, в които персоналът е до 10 лица. В тази връзка експерти от бранша предупреждават, че раздробеността на интелектуалния потенциал в бранша на малки и средни фирми крие сериозни рискове от установяване на монополизъм от страна на големите фирми в областта на информационните технологии. Позитивната тенденция обаче е, че независимо от усложняването на ситуацията в бранша поради глобалната финансова криза, фирмените ръководства са проявили гъвкавост и са запазили работещите в бранша специалисти, очевидно с надеждата за по-благоприятни икономически времена. В сравнение с останалите браншове, фирмите от информационните технологии са съхранили почти непроменени нивата на заетите в тях лица.

Сред фирмите от бранша с най-големи пазарни дялове са тези, чиято основна дейност е производството на компютърно оборудване и търговия (42.8%), следвани от фирмите, предоставящи информационни и сервизни услуги (34.7%) и фирмите, които разработват софтуер (30.7%).

Браншовото изследване показва, че връзките с чуждестранни фирми все още е слаба, макар че информационните технологии не биха могли да имат добро развитие без обединяване на усилията в областта с аналогични чужди фирми. Структурата на клиентите на фирмите от бранша е показателна: 57,1% от фирмите работят само с български партньори, 18,4% - работят еднакво добре и с български, и с чуждестранни партньори, а само с чуждестранни партньори работят 8,2% от фирмите в бранша. Това се отразява и на излизането на бъгарския интелектуален продукт на международния пазар. Данните от изследването сочат, че през 2008 г. едва 23.5% от фирмите са имали излаз до външни пазари. През 2009 и 2010 г. този процент се е увеличил с 2.1%, а през 2010 г. 4.1% фирмите са работили  преимуществено за външни пазари.

Крайните продукти на бранша са насочени към физическите лица

Характерно за бранша е, че в преобладаващия случай физическите лица са крайни потребители на произвежданите стоки и услуги. От гледна точка на рисковете за сиви практики, това е основание за повишено внимание - когато крайните потребители са физически лица, това създава «по-благоприятни» условия за такива сиви практики като нефактуриране на реалните продажби, неиздаване на финансови документи за предоставени услуги, продажби на дъмпингови цени.

Като краен резултат, предоставянето на услуги и стоки за физически лица «облагодателства» работещите в бранша фирми, като им дава реални възможности да не изваждат «на светло» реалните си обороти и в последствие да плащат по-ниски данъци. Въпрос на фирмена политика и морал е работодателят да реши дали ще остане изряден спрямо държавата или ще бъде изкушен от предоставящите му се ситуации за по-висока рентабилност, срещу компромиси със законодателството.