"Това, което прави Панама, е Панамският канал. Суец е най-големият източник на приходи за Египет. Откриването на нов канал, паралелен на Босфора, е моята мечта. По Божията воля Канал Истанбул ще бъде още еднa глътка свеж въздух за нашия град".
Тези думи на турския президент Реджеп Тайип Ердоган подчертават значението на вероятно най-амбициозния му мегапроект - изграждането на нов плавателен канал близо до мегаполиса Истанбул, който да свърже Черно с Мраморно и Средиземно море.
Замисляна за пръв път от султан Сюлейман Великолепни през 16 век, идеята за новия морски път е мечта на редица османски владетели и съвременни турски държавници, но без да се стигне до нищо конкретно.
Източник: TRT World
Ердоган я възражда, придавайки й съвсем конкретни измерения. Новият морски път ще бъде дълъг 45 км, дълбок 25 м, а ширината му ще е между 250 м и 1000 м. Той ще започва от лагуната на Кючукчекмедже на Мраморно море през язовира Сазлъдере до езерото Дурусу и черноморския бряг. Почвата, изкопана за канала, ще се използва за създаването на 3 изкуствени острова в Мраморно море.
Задачата на Канал Истанбул е сериозно да облекчи нарастващия трафик през Босфора - един от най-натоварените морски пътища в света, през който са преминали над 50 000 плавателни съда през 2017 г. Корабите често трябва да чакат с дни, преди да влязат в протока.
"Ще сложим край на тежкото бреме на трафика през Босфора. Нашата цел е между 130 и 160 кораба (на ден, б.р.) да минават през Канал Истанбул", казва Ердоган по време на представянето на проекта през 2011 г.
Източник: Getty Images
Новият воден път трябва да облекчи огромния трафик през Босфора
Но водният път има и друга, не по-малко важна задача: да намали риска, създаван от кораби, пренасящи опасни товари (най-вече петролни и газови танкери) през Босфора.
Каналът ще бъде достатъчно широк и дълбок, за да преминават супертанкери, големи контейнеровози и дори подводници. В изграждането му ще бъдат ангажирани 5000 души, а завършването му ще създаде още 1000 работни места. Цената на грандиозното съоръжение ще е между 16 и 20 млрд. долара.
Новият морски път е най-големият строителен проект в историята на съвременна Турция. С прокопаването му западната част на Истанбул ще се превърне в остров между Европа и Азия. "Истанбул ще стане град, през който минават 2 морета. Град с два полуострова и остров", гордо заявява турският президент.
Над канала ще преминават 10 моста
При Черно море ще бъде изградено контейнерно пристанище и бърза връзка с новото огромно летище на Истанбул, както и нова магистрала, превръщайки района във важен център за пренос на товари между Европа и Азия.
За разлика от Босфора, преминаването през новия морски път ще бъде платено. "Ще печели пари, а корабите ще го използват. Те ще плащат такси, за да го използват", убеден е Мехмет Акарджа, ръководител на турската генерална дирекция за пресата и информация и съветник на президента.
Над канала ще преминават 10 моста, магистрали и високоскоростни жп линии, a районът около него ще се урбанизира. Около водния път ще се появи нова градска зона с пристанища, логистични центрове, огромни зелени площи, луксозни жилищни и търговски имоти.
Източник: Canal Istanbul
Около канала ще се появи нова жилищна и търговска зона
"С урбанистичните проекти, които ще бъдат реализирани по протежението на канала, целим да създадем по-добри и по-модерни условия на живот за нашите граждани", твърди тypcĸият миниcтъp нa тpaнcпopтa и мopeплaвaнeтo Axмeт Apcлaн.
Ердоган е нетърпелив да започне реалното изпълнение на най-грандиозния му проект, който трябва да бъде завършен до 2023 г. за 100-годишния юбилей на турската република. "Канал Истанбул се забави твърде много. Ще проведем тръжна процедура за него през 2019 г. и ще започнем процеса", заяви президентът по време на партийна среща в Анкара.
Но не всички са толкова въодушевени. Природозащитници, геолози и урбанисти предупреждават, че каналът застрашава екологичния баланс между Черно и Мраморно море, може да има тежки последици за почвите, местната флора и фауна и заплашва водоснабдяването на Истанбул. Еколозите твърдят, че морският път ще навреди на екосистемата дотолкова, че мегаполисът може да стане необитаем.
Икономическата жизнеспособност на проекта също е под въпрос. Строителството му идва в сложен период за Турция, когато компаниите са сериозно задлъжнели, инфлацията е висока, а турската лира е далеч от най-добрата си форма. Икономисти предупреждават, че страната е в период на "болезнена рецесия".
Водният път и околната инфраструктура ще се финансират чрез държавни средства, публично-частни партньорства и концесионни договори. Мнозина се питат дали Турция може да си позволи подобен проект и дали той реално ще се осъществи. "Канал Истанбул няма никакъв смисъл и ще бъде невъзможно да се финансира", твърди Рефет Гуркайнак, професор по икономика в Университета Билкент в Анкара.
Турските власти са сигурни, че през водния път ще преминават достатъчно кораби, за да бъде печеливш, очаквайки да генерира приходи от 8 милиарда долара годишно. Но защо корабните компании да плащат, щом могат да минат безплатно през Босфора, който е само на 30-тина километра?
"За разлика от Египет и Панама, Турция вече има естествен морски път, така че защо да се харчат милиарди долари за такава фантазия?", пише Серкан Демирташ в Hurriyet Daily News.