Уорън Бъфет е един от най-известните инвеститори в целия свят. Добрата новина е, че всеки може да заимства от прийомите на Бъфет, които са го довели до изключителния му успех. Интернет пространството изобилства от материали за "Оракулът от Омаха", както и за това как Бъфет подбира своите инвестиции и какви правила спазва.
Инвеститорите отдавна са признали умението Уорън Бъфет да подбира печеливши залози. Това се доказва и от историческото представяне на фонда му, в размер на над 20% от неговото съществуване.
Каква е тайната за успеха на Бъфет и можете ли и вие да следвате гениалния му подход, който да ви донесе подобни успехи? Всъщност отговорът е и "да" и "не".
"Да", защото Бъфет отдавна е разкрил прийомите си в инвестирането, които са били обект на хиляди изследвания и статии.
"Не", защото средата, в която е инвестирал "оракулът от Омаха" през последните петдесет години е била "уникална" сама по себе си и няма гаранция, че това, което е смятал и правил Бъфет, ще е успешно и през следващите петдесет години.
И все пак нека да погледнем как Бъфет подбира своите инвестиции, което със сигурност би било полезно за всеки инвеститор. А после ще се опитаме да имплементираме част от тези подходи върху БФБ и компаниите от индекса на "сините чипове" SOFIX.
Бъфет принадлежи към така наречените "инвеститори в стойност" - стратегия, популяризирана от неговия учител и ментор Бенджамин Грахам. Тази стратегия гледа основно на вътрешната стойност на една компания вместо към цените на нейните акции и техническите показатели.
Определянето на вътрешната стойност на една компания изисква дълбоко разбиране на нейния бизнес и много, много работа, свързана с анализ на финансови отчети и на различни фундаментални фактори.
Веднъж определена вътрешната стойност се сравнява с настоящата цена, при която се оценява компанията от пазара и при наличието на сериозен дисконт (вътрешната стойност е далеч над цената, при която се търгува компанията) се купуват нейните акции.
Ето някои ключови съотношения и фактори, съблюдавани от Бъфет, при избора на "подценени" компании:
1. Как се е представяла компанията?
Бъфет търси компании предоставящи на инвеститорите дълга и продължителна възвръщаемост на собствения капитала (ROE). Колкото по-високо е това съотношение, толкова по-добре. Бъфет препоръчва инвеститорите да гледат за съотношение над 15%.
2. Колко задлъжнели са компаниите?
Бъфет не харесва особено задлъжнелите компании. Той следи нивото на задлъжнялост съпоставено със собствения капитал. Всяко ниво на съотношението над 1 е тревожен сигнал за "инвеститора в стойност". В допълнение е важно дали ръстът в приходите идва вследствие от увеличаването на ползвания капитал или е генериран от други фактори.
3. Какви са маржините на печалбите?
Бъфет търси компании с добър маржин на печалбата. Особено позитивен сигнал е, когато този маржин се повишава през последните години. Важно е да имате данни за повече години, за да можете да проследите дългосрочния тренд по този показател.
В допълнение Бъфет открива ценност и в съотношението цена-счетоводна стойност, както и в бъдещото съотношение цена-печалба (на база прогнозираната за следващата година печалба).
4. Колко уникални са продуктите на компанията?
Друг важен за Бъфет показател са продуктите и услугите на компанията и колко уникални са те. Възможно ли е тези продукти или услуги лесно да бъдат заменени от потребителите и какъв е прагът за навлизане в сектора. Това са все важни въпроси за "Оракула от Омаха". Има ли компанията конкурентни предимства?
5. При какъв дисконт се търгуват акциите
Това е един от най-критичните фактори за вземане на решение да се инвестира или не в акциите на една компания.
Ако компанията е лидер, разполага с добри продукти и услуги, които е трудно да бъдат заменени, няма голям дълг съотнесен към капитала и се търгува с дисконт спрямо вътрешната си стойност, то тя е идеалният кандидат за портфейла на Бъфет. А защо не и за вашия?
6. Какъв е мениджмънтът на компанията?
Преди да подходим към родните "сини чипове" и тези, които в най-голяма степен удовлетворяват критериите на Бъфет за инвестиции, само ще погледнем към най-голямата позиция в портфейла на управлявания от него фонд - Apple.
Бъфет за пръв път купи акции на щатският производител на потребителска електроника преди две години, като от тогава продължи да увеличава позицията си, за да се превърне тя в най-голямата в портфейла му.
Бъфет е купил над 110 милиона нови акции от компанията, за последната една година. Това прави компанията най-голяма по пазарно тегло в портфейла на Бъфет - с дял от 21.27% от него.
Едва ли това е изненада, предвид на факта, че Apple е най-голямата по пазарна капитализация компания в света, с такава в размер на над 930 милиарда долара, както и компанията с най-голямо тегло в индекси, като Nasdaq 100 и S&P 500.
Интересен е фактът, че Бъфет не е притежавал акции на Apple през 2011-та година, въпреки че още тогава "Оракулът от Омаха" определя компанията като "феноменална".
Според изчисленията на изданието GuruFocus, Бъфет е реализирал средна доходност от около 30% от първата си покупка на акции на Apple през март 2016-та година.
Всъщност, ако следим инвестицията на Бъфет в Apple и повишението на тази инвестиция, то всичко изглежда много логично. Отдавна акциите на компанията отговарят на изискванията на гениалния инвеститор към една компания, за да насочва средства към нея.
Как Apple отговаряше на критериите на Бъфет?
Когато Бъфет за пръв път погледна към акциите на Apple, тя се отличаваше със съотношение възвръщаемост на собствения каптитал (ROE) от 42.7% е едно от най-високите сред големите щатски компании и близо три пъти повече от препоръчваното от Бъфет 15%.
Възвръщаемостта на активите на Apple (ROA) бе при ниво от 16%, ниво нетипично високо за най-голямата по пазарна капитализация компания в света, каквато е разглежданата...
Маржинът на печалбите на Apple бе при ниво от 22.9%. Това е един изключителен маржин, който макар и леко понижаващ се през последните години, се запазва при много високи нива, на които всички останали гелeми компании биха завидяли.
Apple не бе задлъжняла (тогава), така че отговаря на още един критерии на "Оракулът от Омаха".
В допълнение като бонуси са рекордният кеш, с които тя разполагаше (и продължава да държи и към днешна дата), както и фактът, че започна да го връща на акционерите посредством изплащания дивидент и рекордната програма за обратно изкупуване на акции.
От 2012-та година до 2016-та, Apple е върнала на акционерите 163 милиарда долара.
Как изглеждат компонентите на SOFIX въз основа на критериите на Бъфет?
Ето и как стоят нещата при родните компании, компоненти на SOFIX, на база на основните критерии на Бъфет. Ще посочим количествените съотношения (предвид на това, че определянето на това до колко добър и надежден е мениджмънтът на една компания е по-скоро субективно и всеки трябва да си го направи сам за себе си).
Ще оставим настрана задлъжнялостта на компонентите на индекса, като нито едно дружество не се отличава с особено голямо съотношение дълг-собствен капитал, което често е сериозен проблем пред компаниите на Запад. Това е много лесно видимо от таблицата по-долу.
Проблемът е, че нито една от компаниите от SOFIX в момента не се отличават с особено добро съотношение ROE (възвръщаемост на собствения капитал), като няма компания с по-високо подобно съотношение от препоръчваните поне 15%. Най-близко до тази граница е Стара планина Холд със съотношение от 14.5%.
По отношение на съотношението цена-счетоводна стойност, родните "сини чипове" изглеждат справедливо оценени, като много от тях - дори подценени (предвид на съотношение на коефициента под 1, препоръчвано от Бъфет).
При вземане в предвид на показателя цена-печалба, се отличават няколко дружества със съотношение под средното за индекса. И това са Химимпорт, Централна Кооперативна Банка и Индустриален Холдинг България - с едноцифрени такива.
Разбира се, ниското съотношение цена-печалба не е коефициент, който може да се използва самостоятелно за вземане на инвестиционни решения. Той трябва да се комбинира и с другите съотношения и най-вече да се отчете ръстът в продажбите. Защото традиционно, с ниско съотношение се отличават компаниите във фаза на зрялост и със слаби темпове на ръст на продажбите си.
От споменатите по-горе дружества, можем да отличим акциите на Индустриален Холдинг България, които имат второто най-високо съотношение възвръщаемост на собствения капитал, от близо 10%.
Ако погледнем към ръста на продажбите, то можем да откроиме няколко дружества по този показател, и това са Албена, Холдинг Варна и Сирма Груп Холдинг. Всъщност последната компания може би автоматично отпада, защото Бъфет не инвестира в технологични компании (макар че това негово изказване е малко противоречиво, ако се вземат предвид инвестициите му в IBM и Apple).
Иначе Бъфет харесва финансови и застрахователни компании, които неизменно присъстват в портфейла му през последните десетилетия. Трябва да отбележим обаче, че този род компании, се оценяват по малко по-различни начини от традиционните заради естеството на техния бизнес.
И все пак, в този ред на мисли, е напълно възможно в полезрението на гениалния Бъфет да попаднат някои от финансовите компании, компоненти на SOFIX. Една от тях е възможно да бъде Централна Кооперативна Банка. Тя освен с най-ниско съотношение цена-печалба в целия индекс, се отличава и с едно от най-високите съотношения възвръщаемост на собствения капитал. Маржинът на печалбата й, е третия най-висок в индекса.
Разбира се предвид спецификата на банковия бизнес, Бъфет най-вероятно би прегледал още някои специфични съотношения за банките, като коефициенти на ликвидност, коефициент на необслужвани кредити, структурата и качеството на кредитния портфейл, качеството на мениджмънта и др.
С добри коефициенти като цяло се отличава и още една позиция, която също е възможно да привлече интереса на Бъфет - Стара планина Холд. Освен с най-висока възвръщаемост на собствения капитал, от близо 15%, холдингът се отличава с нещо много ценно за Бъфет - дивидента.
Холдингът е изплащал дивидент през последните пет години. Нещо повече, дивидентът се е повишавал през всяка една от последните четири години. И макар, че ръстът на повишение на дивидента се забавя сериозно през последните две години - в рамките на около 5%, факт е, че холдингът все пак запазва политиката си на ръст при изплащане на дивиденти.
Ако погледнем за период от три години, то SOFIX е добавил към стойността си едва 33%, спрямо поскъпването от 82.3% при акциите на Стара планина Холд. За пет години пък индексът на "сините чипове" е донесъл възвръщаемост за инвеститорите в размер на 42.7% на фона на 174% за книжата на Стара планина Холд. (без отчитане на дивидентите).
Докато сме на темата за дивидентите, най-вероятно още един компонент на родния индекс, би привлякъл вниманието на Бъфет - Адванс Терефонд. Компанията е плащала неизменно дивидент през последните девет години. Това е довело до доходност от 200% за инвеститорите за този период.
* Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка, или продажба на акции на БФБ
*Оригиналната статия е публикувана на infostock.bg