"2,2 млрд. лева са изхарчени за празниците", четем на първа страница на в. "24 часа"

Пазаруването е стигнало скорост от 200 млн. на ден. Празничната трапеза на същите цени като миналата година, от джаджите най-търсени са умните часовници Над 2,2 млрд. лева са изхарчени за посрещането на Рождество Христово и Нова година, показват предварителните данни. Пръснатите за празниците пари са с 10% повече от миналата година. Най-ударно е било харченето около 23 декември. Това личи и от данните на Българската народна банка за пуснатите в обращение банкноти и монети. Те са били 14,254 млрд. лв. при 12,4 млрд. през декември 2015 г. Или увеличението е с почти 2 млрд. спрямо миналогодишните празници и с около 700 млн. лв.

Прочети още от в. "24 часа"

"Началото на една по-друга България?", извежда на първа страница в. "Стандарт"

Ако "вятърът на промените" задуха и в последната дупка на кавала на ЕС, ще се случат много неочаквани неща, казва проф. д-р Боян Дуранкев

/продължение от миналия брой/

Новата 2017 г. за България не е просто смяна на календара върху стената. Тя вещае обилни промени, даже (може би) смяна поне на вътрешнополитическия курс.

Още в началото на годината ще има съдържателна президентска размяна, на "Дондуков" 2 в София ще влезе бивш генерал, а ще излезе бивш бизнесмен влиза човек на "Инициативен комитет", подкрепен от БСП, излиза верен човек на ГЕРБ. "Бащата на нацията", който спечели двубоя срещу "майката на нацията" в борбата за "най-мъжкия" пост в държавата, вероятно ще опита да прокара собствена (и различна!) стратегия за бъдещето на България. Или поне това се очаква от него, който ще е по дефиниция независим от ГЕРБ и по обещание - независим от БСП. Но като диалогична личност, натоварена с балансиращи функции, със сигурност ще борави с много повече летателни посоки, отколкото само по традиционните "ляво-дясно", "запад-изток" или "север-юг". Пред него е възможността да състави един служебен кабинет, който да има (за пръв път от десетилетия) "чисти лица" с туптящи сърца и достоен ум.

Прочети още от в. "Стандарт"

"След Трайков прокуратурата се прицели в Дянков", четем на първа страница в. "Капитал Daily"

Прокуратурата издирва бившия вицепремиер Симеон Дянков, за да го привлече като обвиняем по делото, по което няколко дни преди края на годината започна разследване, и срещу министъра на икономиката в първия кабинет на ГЕРБ Трайчо Трайков. Основанието - приватизация отпреди пет години на остатъчния пакет акции на държавата в "ЕВН България Електроразпределение" АД.

Според държавното обвинение с действията си двамата са ощетили държавата с 20 млн. лв. По делото обвиняем е и изпълнителният директор на инвестиционния посредник "Булброкърс" Радослав Рачев, който е обвинен в злоупотреба с доверие. Дружеството е било пълномощник на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. "Булброкърс" е свързано дружество с Иво Прокопиев, съсобственик на "Икономедиа", издател на "Капитал".

Прочети още от в " Капитал Daily"

"Кабинетът се задейства спешно срещу хакерите" е водещo заглавиe на в. "Сега"

Поправки в Наказателния кодекс предвиждат до 4 години затвор и 6000 лв. глоба за "пирати", които пуснат вирус в информационна система

България реши да вземе спешни мерки за защита на информационните си системи. В последния работен ден на 2016 г. правителството е внесло изменения в Наказателния кодекс, които предвиждат драстично увеличение на наказанията за хакери.

Случайно или не, измененията имат пряко отношение към хакерския скандал между Вашингтон и Москва, тъй като за първи път се криминализира създаването на т.нар. ботнети - установяване на контрол от разстояние върху значителен брой компютри посредством заразяването им със зловреден софтуер чрез целенасочени кибернетични атаки. В края на миналата година администрацията на американския президент Барак Обама официално обвини Русия в провеждането на кампания с широк мащаб с цел намеса в изборите за президент на САЩ.

Прочети още от статията на в. "Сега"

"Изпитът по чужд език става вход за българска филология в СУ", четем във в. "Монитор"

Оценка от конкурсен изпит по чужд език ще бъде вход за българска филология в Алма матер през следващата учебна година. Това става ясно от обявената вече кандидатстудентска кампания в Софийския университет. И през следващата учебна година матурата ще бъде вход във висшето училище. При балообразуването обаче тя ще носи по-малък коефициент от бележката от конкурсния изпит.

При шест от общо 108 специалности оценките от матурата няма да служат за вход. Това са регулираните специалности "Право", "Медицина" и "Фармация" и трите специалности във Факултета по журналистика и масова комуникация - "Журналистика", "Връзки с обществеността" и "Книгоиздаване".

Традиционно и тази година най-голямото висше училище ще има две изпитни сесии, като приемът на заявления започва на 20 февруари. Крайният срок за записване на първата е 10 март, а за втората - 19 май.

Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Излишъкът в бюджета - основно заради еднократни фактори", пише в. "Капитал Daily"

Лек ръст на приходите и по-малко от планираните разходи за еврофинансиране. Това е причината финансите на държавата през 2016 г. да завършат на излишък. По предварителни данни на Министерството на финансите той е малко над 1.5 млрд. лв., или 1.6% от прогнозния БВП, а по план бюджетът трябваше да е на дефицит от 1.8 млрд. лв.

Изминалата 2016 г. ще е първата, която ще прекъсне седемгодишния период на минуси, започнал след кризата. Според повечето икономисти обаче излишъкът не е структурен - т.е. в голяма степен се дължи на еднократни фактори. С най-голяма тежест са парите за еврофондовете - през 2015 г. имаше много проекти, които бяха авансирани от бюджета, а през 2016 г. Брюксел ги плати. Отделно миналата година се усвояваха по-малко европейски фондове, тъй като е началото на новия програмен период.

Прочети още от в " Капитал Daily"

"Защо акълът никога не идва навреме?", пише в. "Сега"

Врачки и журналисти гадаят в началото на всяка година какво ни очаква и обикновено познават колкото социолози пред избори какви ще бъдат резултатите. Въпреки това продължават да го правят. Хората открай време се опитват да гледат в бъдещето и са склонни да се доверяват на ирационални прогнози, защото виждат, че животът има по-богата фантазия от здравата логика.

Каква е ползата от стратегическите прогнози, след като през последните 25 години никое разузнаване не предсказа разпада на Съветския съюз, удара на "Ал Кайда" в САЩ, Арабската пролет, финансовата криза в Америка и Европа, появата на "Ислямска държава" (ИД), Брекзита, избора на Доналд Тръмп за президент и дори внезапната оставка на Бойко Борисов от премиерския пост, точно когато народът трябваше да му е най-признателен? Живеем с последиците от тези събития и се чудим какво още може да ни изненада.

Прочети още от в. "Сега"

"Финансистът Бисер Манолов специално за "Труд": Хората искат справедливост, но духът от бутилката е изпуснат" пише в. "Труд"

В момента Европа е обладана от вълна на политически популизъм. Това предвещава още и още дългове

- Г-н Манолов, 2016 година беше изключително натоварена с международни политически, икономически и финансови новини. Ако трябва да ги степенувате, как ще изглежда вашата класация?

- Според всички анализатори две бяха основните събития от най-съществено значение за глобалното развитие - победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ и т.нар. Брекзит във Великобритания. Изключително важен обаче е прочитът между редовете на скритите послания, които носят тези събития. Показателно е, че резултатът от нито едно от двете не беше очакван от професионалните анализатори. Два дни преди победата на Тръмп заложните къщи предсказваха категорична победа на Клинтън, и то с разгромяваща преднина. Абсолютно идентично стана и с референдума в Обединеното кралство. Категорично неочаквани резултати. Какво означава това? Истината е, че антисистемният вот ще доминира оттук насетне за неопределено дълъг период от време. Хората навсякъде по света искат промяна. Последното е тотален парадокс, тъй като с изключение на ситуацията в Близкия изток 2016 година изглежда умерена за икономическото развитие на света.

Прочети още от в. "Труд"

"Внимание! България на две скорости", пише в. "24 часа"

КЛЮЧОВИТЕ въпроси, които ме интересуват, са свързани предимно с диспропорциите в развитието на страната. Задълбочава се разликата между Северна и Южна България. Това има изключителен негативен ефект. Фактически държавата разчита на половината от териториалните си възможности. Поставя в неблагоприятно положение половината от човешките си ресурси. Не използва пълноценно природни богатства, забележителности, културно-историческо наследство. Пропилява географското си положение. Води калпава геополитика. Намирам за важни следните въпроси:

1. Проходимостта на Стара планина да стане основен приоритет на държавното инвестиране. Това е възлово за стопанския интегритет на територията. Да се развиват съществуващите пътни проходи, свързващи Северна и Южна България.

Прочети още от статията на в. "24 часа"

"Кризата навън може да събере ГЕРБ и БСП във властта", пише в. "Стандарт"

Следващите избори ще се печелят с популизъм, патриотизъм и социални обещания , казва Първан Симеонов

- Г-н Симеонов, политическата 2016 година започна изненадващо спокойно - стабилно мнозинство в парламента, макар и малък, но икономически растеж, инфлация в нормални граници, доходите също леко се повишаваха. Годината обаче завърши катастрофално - оставка на кабинета, изпокарани коалиционни партньори, раздори в партиите. Защо се случи така?

- Не бих казал, че има нещо катастрофално. Има просто смяна на властта. Катастрофално би било, ако не можем да го възприемем нормално - това значи, че сме отвикнали от демократични навици. Ако въобще сме ги имали. Пък и нищо изненадващо няма в тази предсрочни избори: през два-три месеца в отминалата година се говореше за такива избори, те постоянно бяха зад ъгъла. Още по това време миналата година казах, че предсрочни избори са по-вероятни през 2017 г. Затова и не бих казал, че 2016 г. започна спокойно - напротив, започна пак с чудене ще има ли избори, нали помните?

Прочети още от в. "Стандарт"