„Българите ще похарчат 1,7 млрд. лв. за Коледа", четем на първа страница на в. „24 часа"
Вече са пръснати половин милиард със скорост около 100 млн. на ден.  Празничната трапеза на същите цени като миналата година, от джаджите най-търсени са смартчасовници и дронове

Около 1,7 млрд. лв. ще струват Коледа и Нова година на българите. 500 млн. лв. са изхарчени от началото на декември за подаръци, резервации на почивки и купуване на хранителни продукти за посрещане на Коледа и Нова година. Очакват се още 1 млрд. лв., или по 100 млн. дневно да бъдат отделени за празничното пазаруване между 21 и 31 декември, показват изчисления на “24 часа” на база данни за парите в обращение у нас. Пуснатите от БНБ банкноти и монети в момента са за около 12,4 млрд. лв. За сравнение в края на ноември парите в обращение са били 11,9 млрд. лв., или с половин милиард по-малко.

Прочети още от в. „24 часа"

“Инвалидната пенсия наполовина, ако работиш" четем на първа страница на в. “Труд”
Инвалидната пенсия на хората, които работят, да се намалява наполовина. Това предлага Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност, по-известен като БОРКОР. Анализът на ТЕЛК и инвалидните пенсии е възложен от вицепремиера Меглена Кунева, въпреки че звеното няма правомощия да предлага подобни промени.

Според анализа ограничението за получаване на пълния размер на пенсията трябва да важи за хората, които след инвалидизирането са продължили да работят същата професия.

Подобно предложение обаче противоречи на решение на Конституционния съд от 1997 г., според което не може да се ограничава правото на пенсионерите да получават едновременно пълна пенсия и заплата по трудов договор.

Прочети още от в. “Труд”

“Зареждат банкоматите с половин милиард за празниците” четем във в. “Монитор”
30% от покупките – през ПОС терминали, останалото плащаме в кеш
Банките ще заредят банкоматите си с поне 500 млн. лв. за празниците, за да има пари за всички желаещи да теглят, изчислиха за „Монитор“ експерти от бранша. Такава сума се очаква да дръпнем от банкоматите около осемте почивни дни – четирите по Коледа и четирите по Нова година, които се събират този декември.

По време на миналогодишните празници от банкоматите на трезорите, които са част от системата БОРИКА са теглени на ден средно по 32,4 млн. лв., показват данните на картовия оператор. У нас обаче има големи банки, които имат изградена собствена система за картови разплащания.

Така че според експертите реалната сума, която се вади от банкоматите по празниците е най-малко два пъти по-голяма – или около 60-65 млн. лв. дневно.  

По принцип средната сума, която се тегли от ATM устройствата на ден у нас, е около 55-56 млн. лв. на ден, показва статистиката на БНБ.

От данните на БОРИКА за миналата година става ясно още, че пикът на тегленето на пари е на 23 декември (62,4 млн лв.) и на 29 и 30 декември (по около 42 млн. лв.).

Прочети още от статията на в. “Монитор”

“Не стресирайте бизнеса с нови данъци и закони”, четем във в. “Стандарт”

Ниската цена на горивата е шанс, който не използвахме достатъчно рационално. Затварянето на ножицата между минимална и средна заплата може да предизвика протести, казва Божидар Данев.

Божидар Данев е изпълнителен председател на Българската стопанска камара. Попитахме го каква е оценката на бизнеса за изминалата година и прогнозите за 2016-а.

- Г-н Данев, анкета сред членовете на БСК показа, че всяка втора фирма е с ръст на продажбите през 2015 г., има и увеличаване на броя на работните места. На какво според вас се дължи тази позитивна тенденция?

- Ръстът на продажбите е в определени сектори на икономиката. Има рязък ръст на продажбите на петролни горива поради падането на цените им, както и ръст на продажбите във фармацията и хранителните стоки. Но в други отрасли има значително снижение на потреблението. Особено тежко е състоянието при енергоемките производства, каквито са металургията, част от хранително-вкусовата промишленост и част от транспортните услуги. Така че картината е доста пъстра, но във всички случаи самото потребление нараства и, естествено, би трябвало да нараства и производството. Но ръстът на БВП се дължи по-скоро на повишените приходи, както в централния бюджет, така и в бюджета на НОИ, в резултат от изменението на заплащането в страната.

Прочети още от в. “Стандарт”

"Трудът поскъпва рязко заради намеса на държавата", четем на първа страница в. “Капитал Daily”
Трудът в България поскъпва с рекордно за Европа ниво - със 7.4%. Зад скока обаче стои административно повишение на минималната заплата и осигурителния доход, а не съществен ръст в икономиката или съживяване на пазара на труда. Подобряване на двата показателя има, но с малко, а предстоящото след дни ново увеличение на минималната заплата и рекорден ръст на осигурителните прагове, може да го прекъсне бързо.

Увеличените от държавата разходи за труд се отразяват пряко на работодателите. Изследване на ИПИ от тази година показа, че всеки ръст на минималната заплата със 100 лв. води до съкращаването на между 5% и 16% от работните места. И ако мислите, че намесата на държавата спира до догодина, това не е така, защото за 2017 г. има предвиден общ ръст на осигуровките и отново завишаване на най-нископлатения труд. Прочитът на данните би бил съвсем различен, ако идваше от рязко снижаване на безработицата и от пазарно повишение на заплатите в частния сектор. Но такова, без живия засега IT, няма.

Прочети още от в “ Капитал Daily”

"Първи ще се плащат най-старите задължения към общината” е  водещo заглавиe на в. “Сега”
От 2016 г. гражданите с просрочени задължения към общините ще трябва да покрият първо тях, за да могат да платят и редовните си вноски за местни данъци и такси. Те няма да могат да избират какво да платят при наличие на старо задължение, какъвто е редът и за плащане на националните данъци и осигуровките. Това следва от приети без шум промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Очаква се текстовете да доведат до повишаване на събираемостта на данъци и такси, която в отделни общини е на критично ниски нива.

Промяната в ДОПК е прокарана на второ четене по предложение на председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова. На заседание на бюджетната комисия Стоянова каза само, че това е искане на сдружението на общините, но дебат нямаше. Дискусии липсваха и в пленарната зала. От одобрените текстове става ясно, че при местните данъци и такси ще се спазва принципът за покриване на най-старото задължение от същия вид.

Прочети още от статията на в. “Сега”

„Защо е изгодно да си безработен в България", пише в. “Капитал Daily”
През третото тримесечие на 2015 г. безработицата в България намаля до най-ниското си ниво от 2009 г. насам - 8.3%, но все още е далеч от стойностите преди началото на кризата през 2009 г. Голяма част от българите са икономически неактивни и дори не търсят работа, а именно наличието на трудов доход е една от основните предпоставки за преодоляването на бедността. Според анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) една от причините за ниската икономическа активност е високият капан на безработицата, който от 2011 до 2013 г. е 81.6%. Това означава, че ако човек започне работа със заплата на нивото отпреди да стане безработен, ще получава допълнителен доход в рамките на едва 18.4% от брутната си заплата спрямо обезщетението, което е получавал като безработен. Така много от безработните в България остават без съществен стимул да търсят работа преди изтичането на срока, в който имат право да получават помощи.

Прочети още от в “ Капитал Daily”

„Лиляна Павлова: 30 000 километра пътища са в лошо състояние", пише в. “Сега”
В България имаме около 30 000 километра пътища в лошо състояние. 12 хиляди километра от тях са трети клас и ако не започнем да генерираме по-сериозен ресурс, няма да можем да ги отремонтираме. С тези думи защити пред БНТ вчера новите, по-високи цени на винетките министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова.

Тя оправда недостига на финансиране за по-малките пътища с "25-годишния преход назад". Предишните правителства са допуснали сериозна грешка, като не са актуализирали цените всяка година с по около 5 лв. Това би било справедливо за обществото, за да не се налага по-сериозна актуализация както в момента - с около 8 лв. на месец, допълни Павлова. Тя не каза защо винетките не са били пипнати и по време на предишния мандат на ГЕРБ.

Прочети още от в. “Сега”

“Имаме право на рекламация и за стоки с намаление“, четем във в. “Монитор”
Димитър Маргаритов, председател на Комисията за защита на потребителите: Безплатно решаваме потребителски спорове за 90 дни. Правят единна платформа за трансгранични потребителски спорове. Следим за дублирани резервации и скрита информация в менютата по курортите.
- Г-н Маргаритов,за какво най-често ви търсеха през отминаващата година потребителите, научи ли се българинът да си търси правата пред търговците?

 - Тази година статистиката показва, че са получени над 18 хил. жалби и сигнали от потребители, като хората най-много се оплакват от проблеми в сферата на телекомуникациите и това е нормално, защото всеки гражданин е потребител на тези услуги. След това се нарежда аудиовизуалната техника, а после – битовите електроуреди. Доста по-назад са рекламациите за дрехи, обувки и други покупки, а след тях остават оплакванията за качеството на туристическия продукт. В сравнение с миналата година профилът е почти същият – има разместване при второто и третото място. Наблюдава се тенденция това да са топ темите, които потребителите очертават в своите жалби и сигнали.

Прочети още от статията на в. “Монитор”

„Георги Марков: Ако Борисов направи вот 2 в 1 с президентския, ще го спечели", пише в. „24 часа"
Т ой носи на гърба си Радан Кънев, а и други, но никаква благодарност

- Намирам ви в Унгария, г-н Марков. Следите ли това, което става в България?

- Следя, разбира се. Погледната отвън, България прилича на една политическа лудница, в която един човек е качил на гръб 20 партии само и само България да е стабилна. Това е единствената страна, в която протестират попове, полицаи и съдии едновременно. Г-н Борисов, в името на това България да бъде стабилна, какъвто бе предизборният лозунг на ГЕРБ, широко опънат в зала “Армеец” миналата година, направи исторически компромис. Той вкара във властта хора, които по никакъв начин нямаше да могат да участват в управлението, защото никога няма да спечелят избори.

Прочети още от статията на в. „24 часа"

”Руснаци пак купуват имоти край морето", пише в. “Стандарт”

70% от жилищата в София се продават преди акт 16. Сделките в столицата се сключват най-често в диапазона 70 хил. - 100 хил. евро.

Руснаците отново търсят имоти по родното Черноморие. 2016 г. ще бъде период на възстановяване на руската активност на имотния пазар в България, прогнозират от строително-инвестиционната компания Green Life Property Development. "Българският пазар на жилища "втори дом" е пряко свързан с международната обстановка и със ситуацията в рускоговорящите страни. Обезценената рубла и общото усещане за несигурност в Русия бяха истинско предизвикателство в началото на 2015 г. Днес виждаме завръщане на руснаците и очакваме по-активна 2016 г., поне от страна на тези наши клиенти". Това каза изпълнителният директор на компанията Теофил Петров. Ограниченията спрямо руснаците за пътуване в Турция допълнително ще засилят българския пазар, тъй като той ще остане практически без сериозна алтернатива, категоричен е Петров.

Прочети още от в. “Стандарт”