Българската държава губи най-малко 490 милиона лева годишно заради фалшифициране. На толкова се равняват икономическите и социални щети, причинени от фалшифицирани стоки, само в четири сектора у нас - фармацевтични продукти, козметика и продукти за лична хигиена, вино и спиртни напитки, както и играчки и игри. Това показват данни от нов доклад, публикуван по-рано днес от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (СЕСИС/EUIPO).
Според данните през 2019 година страната ни е изгубила приходи в размер на 208 милиона лева от фалшифицирани фармацевтични продукти. За ЕС-28 тази сума възлиза на приблизително 12 милиарда лева.
При козметичните продукти за лична хигиена България е загубила 157 милиона лева заради фалшификати през миналата година. В съюза тази сума е била в размер на 18,8 милиарда лева.
В рамките на миналата година България е загубила 80 милиона лева заради фалшифициране на спиртни напитки и вино, а в ЕС тази сума е била 4,5 милиарда лева.
Относно играчките и игрите - загубите от фалшиви стоки тук възлизат на 46 милиона лева, а за ЕС-28 - 2 милиарда лева.
Както вече стана ясно сборът от загубите е равен на близо 500 милиона лева, като трябва отново да се отбележи, че става въпрос само за споменатите 4 сфери на производство.
Освен че тези фалшификати причиняват икономически загуби заради неплащането на данъци и други такси, въпросните стоки могат да представляват и сериозен риск за здравето на потребителите, защото не минават през необходимите проверки за безопасност.
Заради фалшифицирани стоки средно правителствата в ЕС губят на година до 30 милиарда лева. А стойностите за 2019 година показват тенденция за увеличаването на загубите, съответно на фалшификатите.
Изследването на СЕСИС и Европол показва също така тясна връзката между фалшифицирането и други тежки престъпления. От 2016 година досега правоприлагащите органи в ЕС са провели 29 големи операции за борба с фалшифицирането и пиратството, насочени към организирани престъпни групи, които са замесени и в други тежки престъпления, включително трафик на наркотици и пране на пари.
Източник: EUIPO
"Фалшифицирането не е престъпление без жертви. Фалшивите продукти отнемат от продажбите на законния бизнес и лишават правителствата от крайно необходими приходи. Те носят ясни рискове за здравето и безопасността на лицата, които ги използват. Както обаче показва съвместната ни работа с Европол, приходите от фалшифицирането могат да бъдат използвани също в подкрепа на тежката организирана престъпност. За пълното преодоляване на този проблем са необходими съгласувани международни действия на всички равнища", коментира изпълнителният директор на СЕСИС Кристиан Аршамбо.
Според данните 97% от фалшифицираните стоки представляват сериозен риск за здравето на потребителите в ЕС. Най-честите установени рискове са свързани с употребата на химикали, рискове от запалване, последващи задушавания, прищипвания, електрически неизправности и увреждания на слуха.