“Чужденци разбиват наши банкомати за 20 секунди” четем във в. “Монитор”
Последната заловена банда отмъкнала 1 млн. лева, преди да ги сгащят
Румънци, молдовци и дори сръбски бандити правят гастроли у нас и разбиват банкомати за не повече от 20 секунди. Бандите, които според оперативни данни от МВР са две, са подпомагани от софиянци. Нашенците набелязват целите, а след това професионалните касоразбивачи взривяват, режат или директно отмъкват банкоматите.
Последната схема рядко се прилагала, тъй като в някои машини имало проследяващи устройства. За това те просто ги нарязвали близо до мястото на удара, а след като вземат парите, ги изоставяли.
Прочети още от статията на в. “Монитор”
"Министерството на отбраната се отказа от връщане на казармата” е водещo заглавиe на в. “Сега”
Министерството на отбраната окончателно се е отказало от връщането на наборната военна служба. "Анализ на МО показва, че отбранителната способност на армията няма да се повиши, връщането на казармата е икономически неизгодно", заяви съветникът на военния министър ген. Атанас Запрянов пред "Дарик".
Анализът бе дело на специална комисия, назначена от министър Николай Ненчев в края на февруари. Това стана, след като депутати от Патриотичния фронт настояха да се върне наборната служба. Идеята стана особено примамлива за националистическите формации, които индиректно я обвързаха със справяне с опасността от наплив на нелегални мигранти. От МО пък лансираха промени в Закона за резерва, с които предложиха всички български граждани между 18 и 32 г. да се водят на военен отчет, за да е ясно на кого може да се разчита в случай на война. Още тогава обаче се разбра, че тези идеи са повече в сферата на популизма. Бюджетът няма пари да издържа едновременно професионална и наборна армия. В момента бюджетът на МО е около 1 млрд. лв. и той едва стига за заплати и незначителни капиталови разходи. Връщането на казармата би означавало да се отпуснат още няколкостотин милиона лева.
Прочети още от статията на в. “Сега”
“Швейцария отваря пазара на труда за българи, от 6000 до 23 000 евро на месец вземат наши лекари там" четем на първа страница на в. “Труд”
Ограниченията за свободно движение и достъп до пазара на труда за българи в Швейцария отпадат. От 1 юни, не се изискват разрешения за работа и се премахват т.нар. контингенти - определен брой разрешения за краткосрочно и дългосрочно пребиваване, съобщиха от Министерството на труда и социалната политика. Причината е, че от тази дата завършва преходният период от 7 години за българи и румънци, определен в Протокол на Споразумение за свободно движение на хора между ЕС и Швейцария, който бе в сила от 1 юни 2009 г.
„Българите за първи път ще се възползват от пълната свобода на движение. Те стават равнопоставени на гражданите на останалите 25 държави членки на ЕС без Хърватия, заяви пред „Труд“ посланикът на България в Швейцария Меглена Плугчиева. По думите й към момента в страната на банките, шоколадите и часовниците работят 6272 българи.
“Спа курортите ви са прекрасни, но им трябва повече реклама”, извежда на първа страница в. “Стандарт”
Какви са шансовете на България да привлича повече туристи от регионите на Русия, попитахме Олга Вячеславовна Пирогова. Тя е президент на Академията по туризъм и Международни отношения в Екатеринбург ATIR. Доктор на педагогическите науки и доктор по бизнес администрация. Действащ преподавател в частното образователно учреждение за висше образование Академията по туризъм и международни отношения в Екатеринбург.
- Вече сме на прага на летния сезон. Според вас засилва ли се интересът към България тази година?
- Поради спирането на пътуванията за Египет е нараснал интересът към страните от Югоизточна Азия, ОАЕ, Израел, островите и Европа. Изключително голям интерес тази година туроператорите отчитат към България, Италия и Андора. Фаворит на европейските градски екскурзии е Чехия, но и България по нищо не отстъпва. Руско-българският пазар е в непрекъснато движение, затова всяка година се изискват иновации в отношенията на страните ни. В момента сме в сложна икономическа ситуация, но България има нови шансове за привличане на руските туристи. Доходите на хората в Русия намаляват, но въпреки това те не се отказват от почивките си.
"870 млн. евро отидоха към бизнеса чрез JEREMIE", четем на първа страница в. “Капитал Daily”
Пълен успех и почти никакви забележки. Това отчита Европейският инвестиционен фонд от първата си мащабна операция в България - програмата JEREMIE. Под името на този фонд от 2010 г. досега са били раздадени над 840 млн. евро под формата на заеми или инвестиции в дялове на компании, сочи докладът за изпълнението към декември 2015 г. Сумата обаче вероятно е над 870 млн. евро, тъй като окончателният доклад към март тази година ще отчете почти пълно използване на всички финансови инструменти.
Това е постигнато с 360.5 млн. евро, дадени от програма "Конкурентоспособност" за управление на ЕИФ, което показва мулитплициране от почти 2.5 пъти на обществения ресурс. Също така, по тези пари не са нанесени почти никакви корекции (финансови санкции) и няма установени нарушения при проверките на управляващите органи, което е забележително на фона на управляваните от държавата европейски средства.
Прочети още от в “ Капитал Daily”
„Нови 10 Големи сред малките", четем на първа страница на в. „24 часа"
Петър Кънев, шеф на икономическата комисия в парламента, покани 85-те участници на разговор как държавата да помогне на стартиращи в бизнеса
Нови 10 фирми влязоха в Клуба на успелите вчера и станаха част от успешния проект на “24 часа” “Големите малки”.
Домакин на церемонията, която се провежда за втора година, бе “София Тех Парк”. Събитието бе първо за уникалното пространство на Бизнес инкубатора. 85 малки компании кандидатстваха за 10-те награди, които осигуряват безплатна реклама.
Откровени и смели истории за своя бизнес старт разказаха десетте отличници.
„Депозитните лихви растат минимално през април", пише в. “Капитал Daily”
Минимални корекции в търсене на равновесни стойности близо до нулата. Така изглеждат в края на април данните от лихвената статистика на Българската народна банка (БНБ) за доходността, предлагана от банките по депозитите на бизнеса и домакинствата. Измененията при лихвите по кредитните продукти са малко по-осезаеми, като за последния месец цената на фирменото и на потребителското финансиране леко нараства, но в сравнение с година по-рано и те също както и жилищните заеми за населението продължават да поевтиняват.
Преди седмица в последното издание на редовния си "Икономически преглед" от централната банка прогнозираха, че понижението на лихвените проценти и по кредити, и по депозити ще продължи и през второто и третото тримесечие на 2016 г.
Прочети още от в “ Капитал Daily”
„Ще се оздравят ли наистина закъсалите общини", пише в. “Сега”
Механизмът за финансово оздравяване на общините вече е приет окончателно от парламента. За да онагледим по-ясно какво беше прието, нека отговорим на няколко прости въпроса:
Имат ли проблем общините с финансите си?
Категорично да. Общинският дълг на практика се удвои след кризата и вече надвишава 1 млрд. лв. Над половината общини са приключили последната година на дефицит, а около 70 нарушават позволения по закон лимит за просрочени задължения - това е по данни на финансовото министерство, представени покрай приемането на новия закон. Наред с тези макроданни през последните години имаше редица случаи на общини, които не успяваха да покрият дори текущите си разходи и всекидневната им дейност беше поставена под въпрос. С други думи, краткият отговор е, че общините имат проблеми с финансите си.
“Пътуването с карта излиза под 50 ст. в посока” пише в. „Труд"
По-скъпите билети от 1,60 лв. не засягат редовните пътници
- Г-жо Милова, на 1 юни предстои да влязат в сила новите цени на билетите за градския транспорт от 1 на 1,60 лв. и на талоните за 10 пътувания - от 8 на 12 лв. Едновременно с това Центърът за градска мобилност пуска и три нови абонаментни карти. Разкажете за тях.
- Една от новите карти, които ще въведем, е тридневната електронна абонаментна карта. Тя струва 10 лв. и включва пътуване с всички линии на градския транспорт. Цената й е същата и за персонализираните, и за неперсонализираните карти.
“Сянката на плажа стигна 25 лева“, четем във в. “Монитор”
Сянката на плажа стигна 25 лева, показа проверка на „Монитор“. Най-високите цени са по Северното Черноморие и са в курорта Св. Константин и Елена. На плажа „Свети Илия“ туристите плащат между 15 и 25 лева, а на Северния плаж – между 10 и 20 лева. На останалите ивици в комплекса цените вървят около 6 лева за чадър и между 5 и 7 лева за шезлонг.
На Златни пясъци летовниците ще се бръкнат за чадър от 8 до 10 лева, а за шезлонг между 7 и 8 лева. На градските плажове във Варна таксите са по 5 лева. В Слънчев бряг шезлонгите това лято ще са по 6 лева, обявиха вече от дружеството концесионер. Толкова ще се плаща и за чадърите. Това е намаление с 2 лева спрямо миналата година.
Прочети още от статията на в. “Монитор”
„Американка направи потресаващ филм за две българки на бригада в САЩ", пише в. „24 часа"
70-минутен документален филм, заснет от преподавателка в АУБ, за две българки, студентки в същия университет, се превърна в истински хит тази пролет в САЩ и благодарение на него Благоевград стана най-разпознаваемият български град за американците, пише struma.bg.
Още след първите 10 прожекции, организирани в Чикаго, Сан Франциско и Делауеър, филмът "The Summer Help" попадна в топ 25 на най-гледаните и коментирани в социалните мрежи документални филми в Сан Франциско и в момента продължава да дърпа напред в класацията.
Филмът е заснет от Мелъди Гилбърт на 2 континента и разказва за съдбата на стотици български семейства, чиито деца идват на летни бригади в САЩ. Идеята се ражда, докато Гилбърт е преподавател по журналистика в АУБ и през 2012 г. чува за първи път за програмите Work and Travel, които са част от живота на хиляди български студенти, които през лятото ходят на летни бригади в САЩ, мият чинии и тоалетни, чистят стаи и въобще вършат черната работа, с която американците не желаят да се захващат.
Прочети още от статията на в. „24 часа"
”Гръцкият пълен абсурд като българска обеца", пише в. “Стандарт”
Гърция днес е центърът на вниманието. Пак заседания в Брюксел, пак тежки преговори... И пак милиардни траншове от европейски пари. Срещу какво? Срещу обещания за реформи, и то само на хартия. Гърците са първите философи на Европа и отдавна знаят номера - "Чест е да обещаеш, глупост е да го изпълниш". По тази схема вече получиха нови 10.3 милиарда евро, като досега са похарчили без видим успех. За няколко години на полуострова под Олимп потънаха общо 220 млрд. евро, или близо 5 пъти БВП на България. С тези суми ние щяхме да живеем няколко поколения богато и пребогато и поне да споменуваме с добро ЕС. Гърците обаче са по-големи чешити от нас и много по-хитри - харчат и псуват същия ЕС, който им дава пари да живеят по-добре, отколкото могат да си позволят. Какво обещаха да направят гърците срещу европейските финансови инжекции? Правителството повиши ДДС от 23 на 24% за много от стоките, прие закони за увеличение на подоходните данъци, създаде приватизационен фонд, обеща промяна на пенсионната система, създаде нова приходна агенция, увеличи налозите за коли и недвижимости. В същото време обаче Ципрас дойде на власт с абсолютно противоположните обещания пред гражданите. Пълен абсурд.