Цената на свободата: какво и колко е струвало на България Съединението

Това е най-светлото събитие в новата история на България поради това, че е бил първият успешно завършен етап от националноосвободителната програма на българския народ.

След Съединението България се превръща в най-голямата държава на Балканите по площ и население, получавайки водещата роля в региона, припомня Euronews, цитирайки директора на Регионалния исторически музей в Пловдив Стефан Шивачев.

"Призори на 6 септември тук идват дружината на майор Данаил Николаев от източнорумелийската полиция. Тук са и въстаниците от голямоконарската чета, които пристигат от тогавашното Голямо Конаре (днешния град Съединение).

Тук са и революционерите Захари Стоянов, Иван Андонов, капитан Коста Паница. Това са хората, които са в основата на съзаклятието за Съединението на България.

Икономическото развитие на България след Съединението

То създава почти два пъти по-голяма стопанска единица

Става доста интересно, защото вътре в резиденцията има охрана, също от български войни, които разбирайки каква е целта на дружината на майор Данаил Николаев, се присъединяват към войниците и всички заедно скандирайки "Съединение!" и "Да живее съединена България!" обявяват свалянето на областния управител Гаврил Кръстевич и съединението на Княжество България с Източна Румелия", описва историкът хрониката на знаменителния акт.

Цената на свободата

Месец след знаковото събитие от 6 септември 1885 г. временното правителство в Източна Румелия на Георги Странски изпраща писмо до Захари Стоянов и Иван Андонов с въпрос какви средства са похарчени за подготовката и реализацията на Съединението.

Отговорът на революционерите е 380 тогавашни турски лири, което по думите на Стефан Шивачев е изключително минимална сума и показва тяхната скромност.

"Когато оценяваме колко струва защитата на Съединението трябва да кажем съвсем реално, че тя е някъде от порядъка на 50 и няколко милиона български лева", посочи историкът и уточни, че това са военните разходи за дислокираното на армията и успешната българска защита в Сръбско-българската война.

Но това, което е много интересно, е че по-голямата част от тази сума е била икономисана от правителството на Княжество България през предните години, явно знаейки това, че се подготвя и ще бъде обявено Съединението, но също и че ще трябва да бъде защитено", допълва Шивачев.

Разгневена Русия

Руският император Александър II заявява на българите, че рано или късно, Русия ще подкрепи тяхното съединение и те няма да живеят дълго разединени. Нещата обаче се променят след неговата смърт и възкачването неговия син Александър III на императорския трон.

Започва да назрява конфликт между българския княз Александър Батенберг и руския цар Александър III, който заявява, че Съединението ще стане, но тогава, когато каже руският император.

Против тази позиция на Русия застават обаче българските революционери, които казват "Съединението е българско дело, ние си го подготвяме и нас не ни интересува външната намеса."

На 18 септември руският император издава указ, с който отзовава руските офицери от България и българската армия остава буквално без висше командване.

"Това е един много тежък удар, но за наша радост, през следващите седмици по време на Сръбско-българската война, младите българските капитани, които поемат управлението на армията, успяват в крайна сметка да защитят Съединението и всички достижения на българския народ", подчертава историкът.

Княжество България vs. Източна Румелия: Чия икономика е била по-силна преди Съединението?

Да се върнем във времето на Берлинския конгрес