"Наследници" се излъчва по телевизия HBO, но телевизионна драма с почти същия сюжет в момента можете да гледате в ефира на всички световни медии. Главни герои в нея са медийният магнат Рупърт Мърдок и децата му, които спорят в съда у кого ще отиде медийната империя след смъртта му.

На първо четене - логично, Мърдок е Fox и News Corp. и Fox и News Corp. са Мърдок. На втори прочит обаче изникват въпроси - та това са публично търгувани компании, не би ли трябвало акционерите да решават какво се случва с тях? Оказва се, че не и причината е неравностойната структура на гласуване и акциите с двоен клас - те позволяват на семейството да упражнява контрол даже и без мажоритарен дял.

Рупърт Мърдок слиза от поста на председател на борда на Fox Corp. и News Corp.

Рупърт Мърдок слиза от поста на председател на борда на Fox Corp. и News Corp.

Това ще стане официален факт през ноември

И много големи компании са организирани именно по този начин - както медийни империи, така и технологични гиганти, пише в свой материал Business Insider.

Резултатът е, че имаме срещу себе си дружество, търгувано на борсата, което на практика е частна фирма. Обикновените акционери могат да изразят подкрепа или несъгласие с вземаните решения като купуват или продават акции, но на практика нямат думата по стратегически въпроси от типа на това ще бъде ли продадена компанията. Това нерядко се решава в тесен семеен кръг.

Няколко примера:

  • New York Times и семейство Окс-Сулцбергер;
  • Comcast и семейство Робъртс;
  • Paramount и Шари Редстоун;
  • Meta и Марк Зукърбърг;
  • Alphabet/Google и Лари Пейдж и Сергей Брин.

Избраната структура може да има определени разлики, но принципът е сходен - "простосмъртните" инвеститори могат да купуват само един тип акции, но те нямат реално право на глас. То върви с други акции, които не се предлагат свободно.

Често се говори за това, че подобни структури трябва да бъдат забранени, защото, например, изолират основателите/собствениците от дисциплиниращия ефект на пазара или даже създават риск от това обикновените акционери да бъдат ощетени за сметка на привилегированите.

В същото време обаче говорим за корпоративна структура, която е публична - всеки, който купува акции на Meta, знае, че няма да "събори" Зукърбърг.

А и понякога липсата на акции с двоен клас може да промени изцяло траекторията на развитието на една компания - основателите на Twitter нямаха специален статут, така че Илон Мъск просто даде 44 млрд. долара и започна да променя микроблогинг мрежата по свой образ и подобие.