Надали ще учудим някого с твърдението, че една от задачите на последното служебно правителство бе да разчисти терена и да подготви институциите за "новия ред", който щеше да дойде след парламентарните избори. Бяха сменени около стотина утвърдени кадри, които заемаха ключови позиции като заместник-министри, ръководители на големи държавни компании и агенции, областни управители и др.

Бяха премахнати на практика всички хора от втория ешалон на изпълнителната власт, които можеха да пречат на налагането на "новия ред", очакван след възможната победа на БСП.

Тази победа така и не се състоя. Вместо ново управление на власт се върна старото, което на свой ред уволни назначените от служебния кабинет кадри и в по-голямата си част върна предишните.

На фона на този процес голямо недоумение буди ситуацията в най-голямата държавна компания Национална компания "Железопътна инфраструктура". Там промените, които наложи служебният кабинет, бяха малко по-особени. Най-напред беше поканен председателя на Съвета на директорите Христо Алексиев да оглави транспортното министерство. Новият министър от своя страна почти веднага след встъпването си в длъжност уволни доскорошния си колега и партньор в управлението на държавната компания Милчо Ламбрев. Отстраняването на генералния директор на НКЖИ - човекът, който на практика управляваше компанията, не беше съпроводено с някакви сериозни аргументи.

След оставката на служебния кабинет, вече бившият транспортен министър са завърна на поста Председател на СД в държавната компания, но уволненият от него Генерален директор си остана зад борда. Така най-голямата държавна компания остана с управление изцяло свързано със старото правителство и плановете за "нов ред", който трябваше да наложи.

Тук трябва да вметнем, че НКЖИ въпреки тежкото си наследство, въпреки остарялата материално техническа база, въпреки кадровите проблеми беше в много добра кондиция. За последните 8 години беше свършена огромна по обем работа:

- Големи инфраструктурни проекти - високоскоростни трасета;
- Ремонти на гари;
- Ремонти на надлези, тунели и др. съоръжения;
- Работа по европейски програми.

За разлика от своята посестрима БДЖ, НКЖИ през цялото си съществуване до последната промяна не е имала сериозни финансови затруднения. В момента обаче такива започват да се очертават. Според неофициална информация в бюджета на компанията за тази година се появява дефицит от над 50 000 000 лв. Няма да има достатъчно средства, както за заплати, така и за оперативни програми.

На фона на тези факти за обикновения наблюдател възникват няколко въпроса:

  1. Кой и защо наложи промяната в управлението на НКЖИ?
  2. Защо бившият генерален директор (успешният ръководител за последните 8 години) не е възтановен на поста си?
  3. Защо новото ръководство (назначено от служебния кабинет) на НКЖИ продължава да управлява?