На снощната "работна вечеря" в Брюскел продължила около 6 часа, Европейските лидери (на 27-те страни-членки на Европейския Съюз) отново отбелязаха, че желаят Гърция да остане в Еврозоната, но ако страната продължи да изпълнява поетите ангажименти по Втория спасителен план за 130 млрд.евро на ЕС и МВФ.

Те посочиха, че биха започнали да търсят начини за задълбочаване на икономическа и фискална интеграция и че дават своята подкрепа за пакет от инициативи имащи за цел да подпомогнат перспективите за икономическия растеж в Европа. Тези инициативи бяха известни още преди срещата, като става въпрос за емитирането на т.н. Проектни евро-облигации (не е ясно обаче дали те да останат в размер на смешните 230 млн.евро?), средствата по които да се използват за важни инфраструктурни проекти. Другото решение което намери подкрепа беше това за повишение на капитала на Европейската инвестиционна банка (EIB) с 10 млрд.евро, което потенциално може да "отключи" 180 млрд.евро в частни инвестиции или около 1.5% от БВП на целия Европейския Съюз.

Европейският президент Ван Ромпуй каза след "работната вечеря", че Европейските лидери ще дискутират "основни изграждащи блокове и работни методи" (говори като "зидаро-мазач") за задълбочаване на Европейския единен валутен съюз на следващата среща на европейския връх на 28-ми юни. Но "реалната работа ще започне след юни", посочи Ван Ромпуй. "Има общ консенсус, че ние се нуждаем да засилим икономическия съюз за да го направим съизмерим с настоящия валутен съюз". заяви Европейския президент.

Шефът на ЕЦБ - Марио Драги каза, че "най-важното нещо" договорено от Европейските лидери беше техния "ангажимент да придвижат Икономическия и Валутен съюз в нова фаза". Как обаче правителствата специално от Еврозоната ще задълбочат своето сътрудничество въобще не стана ясно.

На снощната среща, новият френски президент Оланд представи своята идея (подкрепена от премиерите на Италия, Белгия и  Гърция) за емитирането на общите Евро облигации (т.н. Евробондове). Но след края на европейската "работна вечеря", немският канцлер Меркел каза, че не е имало постигнато споразумение по тази идея. "Ние имаме различни гледни точки относно идеята за Евробондове. Аз изложих позицията на Германия, че ние се нуждаем от много по-силна икономическа координация в Еврозоната" и добави, че е нужна по-голяма фискална координация сред страните от Еврозоната като предварително условия за обмисляне на идеята за общи Евро облигации.

Шефът на ЕЦБ - Драги сякаш подкрепи Меркел като каза, че може да има Евробондове само ако се постигне Фискален съюз в Еврозоната.

Френският президент Оланд пък каза след срещата, че е имало различия относно това, дали Евробондове емитиране от името на Еврозоната би трябвало да бъдат осъществени като инструмент за подкрепа на икономическия растеж в Единния валутен съюз.

Вижда се, че тази "неТайна вечеря на 27-маците" в Брюксел не донесе някакви по-важни конкретни новини, както относно по-конкретните мерки за стимулиране на слабия икономическия растеж в Еврозоната, така и решения за мерки с които да успее да се парира потенциално големия "негативен заразен ефект" от едно евентуално излизане на Гърция от Еврозоната.