Китайският амбициозен проект за маглев влак (магнитна левитация) T-Flight има за цел да изпревари самолетите, докато се движи или образно казано левитира над жп релсите.
Влакът е дело на държавната верига China Aerospace Science and Industry Corporation (CASIC), която използва технология за магнитна левитация (maglev), за да се избегне от триенето и да позволи по-бързо и по-тихо пътуване.
При тестово движение, проведено миналата година, влакът достига 623 км/ч на къса писта. Инженерите обаче се надяват да достигнат скорост от 2000 км/ч, изпреварвайки търговски самолети като Boeing 737.
Въпреки че все още не е в експлоатация, T-Flight може някой ден да намали пътуването между Ухан и Пекин - разстояние от над 1050 км, което се изминава за четири часа на до едва 30 минути.
За сравнение, настоящите високоскоростни влакове в Китай достигат скорост от около 350 км в час.
Японският влак-стрела се движи 443 км в час, а Eurostar достига максимална скорост от 186 мили в час (300 км/ч).
Целта е T-Flight напълно да промени пътуването на дълги разстояния с помощта на система с вакуумна тръба.
Концепцията е предложена за първи път през 1910 г. и по-късно е привлечена от идеята за Hyperloop на Илон Мъск, разказва Express.co. Намаленото атмосферно налягане в тръбите намалява съпротивлението на въздуха, което дава възможност на влака да достига по-високи скорости.
Подобни, но японски влакове вече достигат 602 км/ч. Очаква се T-Flight се очаква да надхвърли значително тази скорост.
Съществуващата високоскоростна железопътна система на Китай включва Shanghai Maglev, който се движи с 431 км/ч, но технологията на T-Flight може да надмине и тази.
Дългосрочната цел е T-Flight да свързва големите градове, намалявайки много сериозно времето за пътуване.
CASIC се подготвя за следващия си кръг от тестове на много по-дълга писта, като влакът е насочен към скорости, които биха могли да изпреварят търговските самолети.
Въпреки, че още е във фаза на тестване, T-Flight потенциално може да промени пътуванията на дълги разстояния по целия свят. Съществуват много проблеми, свързани с разходите, безопасността и технологиите, които трябва да бъдат решени, преди системата да стане комерсиална.