АИКБ не подкрепят законопроекта на Манолова за личната помощ

От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) обявиха, че не подкрепят Законопроекта за личната помощ за хората с увреждания. Според организацията той не съответства на принципите, ценностите и разпоредбите на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, нито с възможностите на българската държава.

Мотивите на АИКБ са, че в Законопроекта личната помощ е определена като "инструмент, който дава възможност на човека с увреждане да води независим живот (НЖ). Личната помощ (ЛП) представлява директно и целево финансиране на хора с увреждания. С нея се заплаща и на асистенти, от каквито се нуждае човекът с увреждане.

Дяволът е в детайлите - личната помощ не е социална услуга

Капка Панайотова коментира и че сме в състояние да побългарим до неузнаваемост един работещ механизъм

Личната помощ следва да се предоставя въз основа на индивидуална оценка на потребностите в зависимост от житейската ситуация на всеки човек и по цени, които съответстват на цената на труда на вътрешния пазар.

Хората с увреждания трябва да имат право да наемат и управляват своите асистенти и да избират модела на заетост, който е най-подходящ за нуждите им.

Парите, отпускани за лична помощ трябва да покриват заплатите на личните асистенти, други техни разходи, произтичащи от трудовоправните им отношения - например осигурителни вноски за сметка на работодателя, както и разходи, свързани с предоставянето на самата услуга, като административни разходи и колегиална подкрепа за ползвателя на лична помощ", пишат от АИКБ и прилагат следния линк http://www.enil.eu/wp-content/uploads/2012/05/Definitions-Bulgarian-1.docx.

Според работодателите този законопроект не съдържа нормативно решение и не откроява същностното различие между асистентска услуга и лична помощ. Личната помощ е различен политически инструмент от социалното подпомагане или социалните услуги, такива, каквито познаваме достатъчно добре в практически план, пишат от АИКБ.

Личната помощ е скъпа и струва много, призна Бисер Петков

Има необходимост да направим конкретни стъпки за реформа, според министъра

Личната помощ трябва да гарантира на човека с увреждане независимост, да сближи качествено възможностите на хората за независим живот на битово, гражданско и лично равнище, в това число и близките, които полагат грижи за човек с увреждания. Твърде често близките държат те лично да са асистенти на своите родственици, най-вече при отношения родители-деца, пишат работодателите. Със съжаление констатираме, че в посочените случаи не се осигурява независимост на човека с увреждане, резултатът е зависимост от близките, мотивират се те.

Майките на деца с увреждания чакат 5 дни депутат да поеме Закона за личната помощ

Не всички хора с увреждания ще поискат личен асистент, според Манолова

От АИКБ отказват да подкрепят предложения законопроект, разработен от Омбудсмана и внесен от Пламен Христов и група народни представители на 02 юли 2018 г. Според работодателската организация законопроектът има архаичен подход към социалните функции и възможности на държавата и съдържа разпоредби, отклоняващи се от горепосочените принципи и изисквания на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.

В няколко точки те изброяват разликите:

1. Общата философия на предложения законопроект поставя асистентите и доставчиците на услуги в центъра на регулацията. Доказателство в тази посока са множеството изисквания към асистентите и широките контролни функции на доставчиците не само по отношение на паричните разходи, но и на качеството на услугата. Това противоречи на основната характеристика на ЛП, съдържаща се в посоченото по-горе определение на Европейската мрежа за независим живот.
2. Ролята, отредена на доставчика, не е осигурена финансово под формата на процент допълнение към часовата ставка за администриране на услугата. Това ще доведе до монополна позиция на общинските администрации като доставчици на услугата и ще елиминира неправителствените организации или други частни доставчици на услуги от пазара на услуги. От друга страна - то нарушава правото на всеки човек с увреждане да избира своя доставчик.
3. Часовата ставка - 1,1 пъти размера на минималната работна заплата за страната, нарастваща до 1,5 към 2021 година - няма да позволи на хората с увреждания да си наемат асистенти на пазара на труда при спазване на трудовото законодателство. Опитът показва, че при такава ставка, каквато в момента се прилага по Наредбата на Столична община за предоставяне на услугата "Асистент за независим живот", над 90% от ползвателите живеят на един същи адрес със своя асистент. Основателно е допускането, че асистентите са предимно, ако не и само, от роднинския кръг на ползвателя, което води до формиране на двойна зависимост: от една страна емоционалната привързаност, от друга - финансовата зависимост на асистента-роднина, който се откъсва от пазара на труда и става напълно зависим от плащанията като асистент. И трето, може би най-важно в контекста на човешките права, по така предлаганата "лична помощ" няма да доведе до никаква промяна в живота на човека с увреждане.
4. Ниската часова ставка ще предизвиква потенциалните ползватели да спекулират с нуждата от часове - понякога оправдано, друг път користно - ще надписват часове, ще изкривяват отчетността, за да си осигурят повече ресурс за задоволяване на потребностите или за доход в семейството. Допълнителна предпоставка за това е липсата на лимит от часове месечно (както трябва и да бъде, но при други условия и при наличие на ограничения за ползване на часове за лична помощ от роднини като асистенти), което улеснява задачата и създава потенциал за множество обжалвания на решения за предоставяне на лична помощ.
5. Съществуват сериозни основания да се постави въпрос за хората с увреждания, които нямат семейства или роднини. "Личната помощ" във варианта, предложен с визирания законопроект, ще доведе тези хора в институции, (където независимо от вида на тези институции) те ще са лишени от права и от ресурси да правят своите житейски избори. Отделен е въпросът, че точно това решение е противоположно по насоченост на деинституционализацията, широко прокламирана в последните години.
6. Комитетът на ООН по правата на хората с увреждания изготви Общ коментар № 5 по член 19 от Конвенцията за правата на хората с увреждания от 31 август 2017 г., който съдържа ясни указания по същността на личната помощ като инструмент за независим живот в общността на хората с увреждания (https://tbinternet.ohchr.org/_layouts/treatybodyexternal/Download.aspx?symbolno=CRPD/C/GC/5&Lang=en).
7. В заключение - функциите на държавата са израз на държавната власт и се реализират чрез държавни политики в сферата на образованието, просветата, науката, културата, изкуството, спорта, здравеопазването, пенсионното дело, общественото осигуряване, труд и работна сила, социално подпомагане, вътрешен ред и сигурност, отбрана, околна среда, икономика, регионално развитие, транспорт, външни работи и други.

В отделни моменти от историческото си развитие държавата може да приоритизира развитието на една или друга обществена сфера, но не и да абдикира от някоя от функциите си.

Обществените ресурси са ограничени, затова особено важно е държавните разходи да бъдат извършвани ефективно и да са справедливо разпределени между отделните държавни политики, пишат от АИКБ.

Припомняме във връзка с протеста на майките на деца с увреждания социалният министър Бисер Петков подаде оставка, но ден по-късно беше върнат на поста си от премира Борисов.

След него оставка подаде и зам. социалният министър Росица Димитрова. Премиерът Бойко Борисов прие оставката на заместник социалния министър.Тя подаде оставка заради общественото недоволство по повод участието й в 11-тата сесия на Конференцията по Конвенцията за правата на хората с увреждания, която се проведе в Ню Йорк.

Въпреки рокадите палатковият лагер пред парламента на протестиращите майки остана.

Омбудсманът Мая Манолова заяви, че е много важно въпросният законопроект, който, по думите й, е изработен заедно с майките на деца с увреждания, да влезе в парламента.