Битката "за" и "против" кеша достигна основния закон на една от важните икономики на Европа - Австрия. Канцлерът Карл Нехамер обяви, че плащането в брой ще бъде записано като конституционно право на гражданите, съобщава Quartz.
По този начин управляващите във Виена искат да докажат, че не се готви забрана на традиционните пари на фона на все по-голямата популярност на плащания с карта или смарт устройство в развитите страни
Контекст: За потребителите и за големите компании мобилните и безкешовите плащания са голямо удобство - едната група не се налага да мисли за портфейли, банкноти и монети, а другата си спестява техническите грешки при боравенето с пари от служителите и разходите за подсигуряването на сигурността на оборота.
В САЩ, например, вече само 14% от хората редовно плащат кеш - през 2015 г. са били 24%. Това е в резултат на навлизането на мобилните плащания с Apple Pay и Google Pay. В Швеция вече търговците имат право да откажат плащане в брой.
От години, обаче, първо активисти, а след това - и политици от различни краища на спектъра защитават тезата, че корпорациите и правителствата вървят към забрана на парите в брой и пълната им замяна с платежни системи, в които всяко плащане може да бъде следено.
В Австрия това е важна опорна точка за крайнодясната Партия на свободата, която бележи ръст на популярността си. Нейните представители директно обвиняват Народната партия на Нехамер и коалиционните им партньори от Зелената партия, че искат да поставят под наблюдение всички граждани на страната.
Детайли: Предложените от канцлера промени ще задължат централната банка на Австрия да поддържа определена наличност от пари в брой, като финансовият министър Магнус Брунер ще е отговорен за изпълнението на плана, към който са ангажирани и ред други държавни и частни структури.
"Само в Австрия 47 млрд. евро са теглени от банкомати всяка година и всеки гражданин се движи средно с по 102 евро в себе си. Затова аз си поставям за цел кешът да бъде конституционно защитен начин на плащане", написа Нехамер в социалните мрежи.
От друга страна: Да се твърди, че правителствата ще следят всяко наше плащане може да е малко пресилено, но всъщност картовите и мобилните транзакции наистина оставят след себе си данни, които са истинска "златна мина".
Информацията е в ръцете на компании като Visa и Mastercard, които продават масивите си на рекламни компании за сериозни суми. След това т.нар токенизация позволява личните транзакции да се свържат с конкретен банков клиент... и той започва да получава реклами, съобразени с това какво си е купувал.
Освен това, всяко плащане с карта и мобилно устройство струва пари на бизнесите - някои финансови институции удържат до 3,5% от всяка транзакция.
И двата големи проблема могат да се преодолеят с внедряването на нови платформи, които намаляват възможностите на посредника да събира информация и да налага непосилни такси. За момента, обаче, големите играчи предпочитат да внедряват иновативните технологии около съществуващия си (и изключително печеливш) бизнес модел.