Повечечето конкретни мерки за справяне с икономическите последици от корнавируса наистина трябва да бъдат детайлизирани и приложени едва след две три седмици, когато се очертаят някакви по-ясни финансови параметри за щетите като цяло и по отделни сектори. Засега обявените мерки на правителството за поемане на 60% от възнагражденията на работещите във фирми със спрени или ограничени продажби, производство и услуги и допълнителните гаранции за 500 млн. лева през Българска банка за развитие, изглеждат напълно достатъчни. Достатъчни, за да смекчат удара през първия месец, докато бъдат разработени по-дългосрочни и детайлни програми. Впрочем повечето правителства в ЕС предприемат аналогични мерки. Да вземем за пример Германия. Там правителството също обяви, че ще подкрепи икономиката с 750 млрд. евро, но тепърва ще конкретизира начините за тяхното разпределение по отделни сфери и отрасли.

На фона на сегашната ситуация различните вопли - от какво ще правим с наемите, до как щю си връщаме заемите на падежа, звучат драматично, но малко пресилено. При население, което около 85% живее в собствени жилища, проблема с наемите не би трябвало да е кой знае колко голям. Освен това що за съзнателен гражданин е онзи, който не е заделил средства за издръжката си - в това число за наема, поне за един месец. Ами ако нямаше коронавирус и въпросния човек загуби работата си, тогава какво?

По отношение на кредитите. Повечето банки обявиха, че са склонни да разсрочат вноските по взетите заеми. На дружествата за комунални услуги пък ще бъдат ограничени възможностите за спиране на ток, вода и парно за неплатени сметки и за предприемане на процедури за предсрочна изискуемост. Ако някой е взел пари от лихвари, едва ли трябва държавата да се ангажира с неговия случай. Със или без коронавирус такъв човек рано или късно ще потъне.

По отношение на пенсионерите и социалнослабите подобни оплаквания са нерелевантни, тъй като въпреки епидемията техните пари ще си дойдат навреме. Същото важи и за майчинските.

Несъстоятелни също така са някои екзалтирани изказвания на управляващите, от сорта на: "Ако сега бяхме в Еврозоната, щяхме да имаме достъп до 750 млрд евро на ЕЦБ". Не забравяйте, че тези 750 млрд. евро са достъп до кредитиране, но срещу обезпечение. Какво обезпечение щяха да предоставят нашите банки, за да ползват това кредитно улеснение? Държавните ценни книжа, които имат и сега банките при нужда могат да ги продадат за пари в наличност. Облигации на търговски дружества в България почти няма, а портфейли от преки фирмени кредити ЕЦБ засега не приема като обезпечение. Така, че декларациите за панацеята на Еврозоната, в момента са си обикновени спекулации.

Това което правителството може да направи в сегашната ситуация е да следва германския пример. Нищо не му пречи, както германците обявиха, че ще дадат 750 млрд. евро или около 22% от БВП, за стимулиране на икономиката, и българското правителството да направи същото като декларира, че ще задели 20 млрд. лева - 20% от нашия БВП, за гарантиране на финансовата стабилност и за компенсиране на икономическите щети от коронавируса. Сумата ви изглежда фантастична? Нищо подобно. Осигуряването й е напълно реално. Например, както вече премиерът Бойко Борисов заяви, благодарение на консервативната си фискална политика, държавата разполага с фискален резерв от около 10 млрд. лева, от които около 7 млрд. лева са използваеми. Останалите 13-14 млрд. лева правителството може да набави в рамките на месец-месец и половина като емитира дълг. Неведнъж сме чували от финансовия министър Владислав Горанов на какви изгодни цени България може да се финансира заради провежданата дисциплинирана бюджетна политика и ниското съотношение на държавния дълг спрямо БВП -  на второ място в ЕС по този показател. И след като това е така, сега е времето да оберем сладките плодове на тези правителствени усилия. Още повече, че Владислав Горанов знае как да изпълни дълговата операция. През 2015-а и 2016-а той успя, при много по-тежки изходни условия, успешно да пласира един троен и един двоен транш облигации от общо 6 млрд. евро - 12 млрд. лева. Сега за него няма да е проблем да повтори упражнението за 7 млрд. евро - 14 млрд. лева. При една облигационна конфигурация от ценни книжа с падеж между 15 и 30 години, при сегашните лихвени условия, той би трябвало успешно да ги пласира при средна доходност от 2% годишно - това са средно 140 млн. евро или 280 млн. лева текущи годишни лихвени плащания. Разбира се подобен ход вероятно ще срещне добре познатите остри, но напълно несъстоятелни критики в духа на: "обричате на дългово робство бъдещите поколения". Този рефрен от няколко години се повтаря последователно и от управляващи и от опозиция в зависимост от конкретната ситуация. Разбира се ходът с дълга е трудно защитим при епидемиологичното равнище на финансова култура сред политическата класа и сред широките народни маси. Но на тези критики има лесен отговор. И той е: "Вижте какво правят германците. Тях може ли да ги наречете глупаци?" Германската държава декларира, че за да осигури финансово мерките за борба с икономическите последствия от коронавируса, ще емитира нов дълг от 157 млрд евро. И това при положение, че в момента съотношението държавен дълг спрямо БВП на Германия е около 61%, а за България то е под 20 процента. При нов дълг от 14 млрд. лева общата държавна задлъжнялост на страната ни ще бъде 32-33% от БВП. Но, след като германците ще увеличават задлъжнялостта си при много по-големи съотношения на дълг спрямо БВП, защо и ние да не го направим, за да разполагаме с достатъчно средства да подпомогнем икономиката и да гаранираме финансовата стабилност. Бъдещите поколения със сигурност няма да се разсърдят, ако съхраним икономиката. А тя без проблем ще осигури на бюджета средства много пъти над онези 280 млн. лева, които ще са нужни за обслужване на лихвените плащания, ако правителството вземе този нов дълг от 14 млрд. лева. Главницата - тя се рефинансира, а при работеща икономика и разумна бюджетна политика, с времето се натрупват резерви, които позволяват постепенното й погасяване.

Със сигурност ще бъде поставен въпроса: "Защо да вземаме дълг, като имаме 7.5 млрд. лева резерв?". Ако тези бели пари за черни дни бъдат изразходвани за икономически и социални мерки, с какво ще посрешнем предизвикателствата на една финансова криза възникнала заради рухване на Италия, или Гърция или друга свръхзадлъжняла държава от ЕС? Със свалени гащи заели Г - образна позиция? При едно извънредно положение, оцеляват и побеждават само онзи, които успеят да запазят резерви. Затова тези 7.5 млрд. лева, или поне половината от тях, трябва да стоят като защитен бент срещу всякакви изненади.

Какво може да се направи с тези 20 млрд. лева? Много работи. На първо време с 7.5 млрд. лева ще се бетонира финансовата стабилност. Правителството може да реши да поеме разходите за плащания на лихви по банкови кредити и на такси и комисионни, както за фирмите, така за гражданите. Сметките на база на данните за 2019-а показват, че ако това бъде направено за лихвите, таксите и комисионните за периода от края на март, до края на август - общия размер на разходите за тази помощ ще е 1.82 млрд. лева. При това говорим за всички заеми на граждани фирми. Ако от тази група бъдат извадени хората с високи доходи - например над 2 хил. лева месечно и фирмите, чийто бизнес не е бил силно засегнат от епидемията, общата сума със сигурност ще намалее чувствително.

На второ място правителството може да установи на базата на текущите бизнесотчети на фирмите и на данъчните им декларации за изминалата година, какви загуби са претърпели от епидемията и да създаде подходящи финансови инструменти поне за частично компенсиране на тези щети. Дали това ще са грантове - дългосрочни (над 10 години) безлихвени заеми с достатъчно дълъг гратисен период, или някакви други инструменти, правителството само трябва да реши. Важно е инструметите да дават възможност на фирмите да възстановят бизнеса си, но да не позволяват на собствениците им да приберат парите и след година-две да зарежат на произвола на съдбата фирмите и работещите в тях. По същия начин може да се подходи и към свободните професии. Тези които не са подавали данъчни декларации или са укривали доходи, няма да получат тази помощ или ще я получат в много по-малки размери, заради подадените грешни данни в данъчните декларации.

На трето място, осигуряването на тези 20 млрд. лева, ще даде възможност на правителсвото да продължи да изпълнява проектите по европрограми, защото няма да е нужно да отклонява от тях средства. Също така тези пари ще му позволят да изпълни заложената в бюджета програма за капиталови разходи, а не да спестява от нея пари за да пълни едно или друго недофинансирано бюджетно направление.

Въобще осигуряването на 20 млрд. лева, чрез вземане на заем, дава изключително много възможности за ефективни действия срещу негативните ефекти на коронавируса върху икономиката ни. Нужно е само правителството бързо да поиска от Народното събрание да направи нужните поправки в Закона за държавния бюджет за 2020-а.