"Do ut des" (Дай, за да ти се даде). На този стар римски принцип са построени всички програми на ЕС за финансова подкрепа, по които имат право да кандидатстват държавите-членки. Не правят изключение и новите програми, с които Европейската комисия реши да се бори с икономическите последствия от коронавируса. За тях не са предвидени средства в бюджета на ЕС, който се пълни с вноските на страните-членки. Затова те ще трябва да предоставят гаранции за обезпечаване на заемите, които Европейската комисия ще тегли и с получените от тези заеми пари ще отпуска кредити на отделните държави от ЕС.

Такъв е случаят с програмата SURE, която е "Европейски инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства вследствие на избухването на COVID-19". По тази програма ЕК е предвидила да разпредели между страните-членки 100 млрд. евро, като за целта те ще трябва да предоставят гаранции за 25 млрд. евро. В тази схема парите, които ще получи България под формата на заем са 511 млн. евро, но за да стане това първо правителството трябва да даде гаранции за близо 107.5 млн. евро. И днес Народното събрание на две четения гласува закон, който упълномощава правителството да даде въпросните гаранции, за да получи заема от 511 млн. евро.

С въпросния парламентарен акт половината от работата може да се смята за приключена. Все пак даването на гаранцията не е свързано с реален превод на пари от страна на България. Тя е условен ангажимент, който страната ни се задължава да изпълни при поискване от страна на ЕК, а такова може да получим само при хипотезата, че ЕК в някой бъдещ момент не разполага с достатъчно средства, за да плаща по кредитите, които ще вземе, за да финансира заемите, които ще предоставя по програмата SURE на държавите членки.

По-важното за България е кога, под каква форма, за какъв срок и на каква цена ще получи обещания заем от 511 млн. евро. По всички тези въпроси се обърнахме към Министерството на финансите. От получените отговори се оказва, че заемът, който ще ни бъде предоставен по програмата SURE, ще бъде пряк кредит, който ще ни се отпуска на траншове в зависимост от нуждите, заявени от страната ни. Максималния среден срок за погасяване на целия заем е до 15 години. Това означава, че някои от траншовете могат да са и двадесет годишни, но в този случай други-съотносими по размер траншове трябва да са със срок от 10 години и по-малко.

По въпроса за цената, която ще плащаме по заема, от Министерството на финансите обясниха следното: "Освен разходите за заема, според член 2 алинея 5 на предложението за Решение на Съвета, за всеки транш Република България следва да покрие и разходите за администриране на заема (такси, разходи и разноски на ЕС вследствие на финансирането). Лихвата по заема на всяка държава членка ще зависи от цената на финансирането за ЕС, която се очаква да бъде ниска, имайки предвид кредитния рейтинг на ЕС"

Що се отнася до това, кога ще може да получим въпросните 511 млн. евро или част от тях под формата на транш, също има известна неопределеност. "Според член 12 на Регламента финансовата помощ по него става разполагаема само след като всички държави-членки на ЕС предоставят насрещни гаранции за риска, поет от Съюза. След като инструментът влезе в сила, според по-горното условие, Европейската комисия ще набере средствата специално за инструмента SURE и впоследствие ще отпуска заеми според условията записани в член 6 и 8 от Регламента.

Понеже инструментът е отделен предпазен елемент на Европейската комисия приет в отговор на кризата и не е част от Плана за възстановяване на Европа, той не зависи от гласуването на въпросния план в Европейския парламент", обясняват от Министерството на финансите.