Те се срещат във Виена, недалеч от брега на Дунава. Министри и дипломати се събират в голяма заседателна зала с дървени маси, микрофони и флагчета на всяка страна. А на самата маса става дума за много пари, разказва Die Welt.
Този петък в австрийската столица Организацията на страните-износителки на петрол (ОПЕК) се събира за поредна среща. Тя ще бъде една от най-важните през последните 55 години от историята на организацията. Не защото се очакват толкова важни решения, колкото стои един много важен въпрос – какво планира най-големият производител на петрол в света – Саудитска Арабия?
Всъщност страната е свикнала на по-висока цена на петрола. Режимът й има нужда от пари, за да запази спокойствието на населението. Управляващите кралството осигуряват редица данъчни облекчения и субсидии, така че народът да не мисли за политическите проблеми.
Петродоларите помагат на монархията да запази своята власт десетилетия и да разпространява своите идеи за радикален ислям не само в региона, но и по целия свят. Шейхът обаче използва парите и за явни намеси в конфликти в региона. Германското разузнаване дори алармира, че „досегашното дипломатично поведение на водачи на по-възрастни водачи на кралската фамилия е било променено с импулсивна политика на намеса”.
Крал Салман и неговият син Мохамед искат да печелят от лидерство в Арабския свят. Ето защо срещата на ОПЕК играе важна роля за тази амбиция. Защото тук петролният министър на Саудитска Арабия Али ал-Наими се среща с представители на страни, които имат същата амбиция.
Във Виена страната ще преследва една трудна мисия – да стабилизира падащите цени на петрола, без обаче да губи политическо влияние. Защото парадоксално, но ниските цени на петрола притискат и най-големия враг в региона – Иран. Ето защо Рияд ще трябва да направи голям шпагат.
Очаква се едно напрегнато заседание. Иран изпрати предварително писмо до останалите членове на организацията с предложения за намаляване на добива. Но това е кошмар за саудитците. Защото намаленият добив ще увеличи цените, което е добре за тях, но и за врага Иран. Но от друга страна цената не трябва да пада твърде много, защото самото кралство ще пострада от това.
Особено защото саудитската валута е вързана към долара, което заедно с падащите цени на петрола ще изпрати страната в ада. От лятото на 1986 година 1 риял струва струва точно 3.75 долара. Тази свързаност на валутите помогна на монархията да запази инфлацията ниска, а саудитските фирми да получават лесно чуждестранно финансиране. Това обаче функционираше, когато цените на петрола бяха 100 долара за барел. Сега при под 50 долара обаче няма да продължи още дълго.
Ето защо дефицитът на страната се увеличава и към момента е 120 милиарда долара. Рияд не печели вече достатъчно от продажбата на петрол, за да си финансира разходите. Тя внася много повече стоки, отколко изнася – търговското салдо е на минус 650 милиарда долара. Това означава още пет години и резервите ще свършат.
Така че предстои наистина интересно заседание.