Въоръженият конфликт в Нагорни Карабах засега не оказва отрицателно въздействие върху световния пазар на нефт и газ. Участниците на този пазар игнорират заплахата от спиране на доставките на петрол и газ от Азербайджан поради ниското търсене на енергийни ресурси в света и наличието на резервни производствени мощности в други страни.

Но ако конфликтът прерасне в широкомащабна война, това ще доведе до разрушаване на основните тръбопроводи и смущения в доставките на енергийни суровини от Азербайджан, което може да има ужасни последици за съседните държави, пише в коментара на 1prime.ru.

Експортните тръби на Азербайджан

Азербайджан доставя по-голямата част от петрола, произведен на Каспийския шелф по тръбопровода Баку-Тбилиси-Джейхан (БТД). Крайната точка на БТД е дълбоководен нефтен терминал на брега на Средиземно море в близост до турския град Джейхан. Този тръбопровод изнася петрол от групата полета в Каспийския шелф, които се разработват от два консорциума, ръководени от британския енергиен гигант BP.

БТД е построен за износ на каспийски петрол, заобикаляйки руската територия. Тръбопроводът има капацитет от 1,2 милиона барела на ден, но никога не е бил напълно натоварен в момента есе използва не повече от половината от инсталирания капацитет. В допълнение освен Азербайджан, малки количества петрол се изнасят по БТД от Казахстан и Туркменистан.

Азербайджанският нефт също се изнася по тръбопровод, свързващ Баку с терминала Супса на черноморското крайбрежие на Грузия. Нефтопроводът Баку - Супса с капацитет 140 хиляди барела на ден. (7 милиона тона на година) е пуснат в експлоатация през 1999 година. Според Министерството на енергетиката на Азербайджан през миналата година обемът на пратките до Супса възлиза на 3,75 милиона тона.

След създаването на експортна инфраструктура, заобикаляйки Русия, Баку благоразумно реши да не се отказва от използването на нефтопровода Баку - Новоросийск, който беше основният път за износ на азербайджански петрол през съветската епоха и през 90-те години на миналия век. Доставките по този тръбопровод обаче са намалели значително. През 2019 г. обемът на доставките възлиза на едва 879,3 хил. тона.

Нефтът остава основният източник на богатство на Азербайджан, въпреки спада в производството след 2010 г. Миналата година производството е 37,45 милиона тона, в сравнение с 50,8 милиона тона през 2010 година.

От момента на придобиване на независимост до септември 2020 г. Азербайджан е доставил 579 милиона тона петрол в чужбина: 417 милиона тона - по нефтопровода Баку-Тбилиси-Джейхан, 162 милиона тона - през Баку - Супса, Баку - Новоросийск и по железопътен транспорт.

Миналата година в чужбина са продадени 31,2 милиона тона на стойност 14,4 милиарда долара. Прогнозира се, че тази година производството в Азербайджан няма да надвишава 35 милиона тона, а износът ще бъде около 29 милиона тона. В същото време, поради ниските цени на петрола, приходите от износ ще намалеят с поне една трета спрямо миналата година.

Газът идва да замени петрола

Ако производството на петрол в Азербайджан падне, тогава производството на газ расте. Благодарение на развитието на газовото кондензатно находище Шах Дениз през миналата година производството на търгуем газ се е увеличило с 27,8% спрямо 2018 г. - до 19,93 милиарда кубични метра Азербайджан е изнесъл 12,2 милиарда кубически метра газ за 2,5 милиарда долара.

Природният газ се изнася по газопровода от Южен Кавказ за Грузия и по-нататък за Турция. Продължението на южнокавказкия газопровод е TANAP (Трансанадолски газопровод) - от Ерзурум до границата с Гърция. Южнокавказкият газопровод, TANAP и TAP - Трансадриатическият газопровод от турско-гръцката граница до брега на Италия - образуват Южния газов коридор (SGC), за изграждането на който са похарчени над 45 милиарда долара. Азербайджан планира да доставя 16 милиарда кубически метра газ годишно през SGC. - 6 млрд. куб. метра до Турция и 10 милиарда кубически метра до Южна Европа.

Доставките на газ през Южния газов коридор за страните от Южна Европа трябва да започнат преди края на тази година. Въпреки факта, че SGC ще осигури по-малко от 3% от нуждите на ЕС за внос на газ, този проект се ползва с пълна подкрепа от ЕС и САЩ, тъй като се разглежда като алтернатива на руските доставки на газ.

Опасно близо

Всички магистрални тръбопроводи, с изключение на Баку - Новоросийск, са положени близо до северната граница на Армения - на разстояние не повече от 20 км.

Близостта на основните тръбопроводи до арменската граница застрашава износа на нефт и газ от Азербайджан. Тази заплаха беше повдигната по време на сблъсъци миналото лято, когато военните действия се провеждаха не по демаркационната линия в Нагорни Карабах, а по арменско-азербайджанската граница в непосредствена близост до тръбопроводи.

Западът е уверен, че арменската страна няма да посмее да нанесе удар по експортните тръбопроводи на Азербайджан. Ако те бъдат унищожени, природата ще бъде сериозно повредена, отговорността за което ще бъде прехвърлена на Ереван. В допълнение, износните тръбопроводи са трудни цели, тъй като те са положени на дълбочина поне два метра.

Но логиката на войната се различава от мнението на западните експерти. По време на руско-грузинската война през 2008 г. Тбилиси обвини Москва, че възнамерява да унищожи нефтопровода БТД. Обвинението е неоснователно. Руските военни не са изправени пред задачата да унищожат тръбопровода, така че по него не се правят удари.

През същата година обаче формированията на Кюрдската работническа партия (ПКК) нападнаха БТД в Турция в провинция Рифа. Въпреки "ултра-надеждната" система за сигурност, тръбопроводът беше взривен и изпомпването на петрол не беше извършвано в продължение на два месеца. ПКК не скри участието си в атаката срещу БТД, но американците обвиниха руските специални служби за това.

В случай на унищожаване на нефтопроводите Баку - Тбилиси - Джейлан или Баку-Супса, Азербайджан има възможност да изнася петрола си през руска територия по маршрута Баку - Новоросийск, ако бъде постигнато подходящо споразумение. Обемът на износа обаче значително ще намалее - капацитетът на тръбопровода Баку - Новоросийск е само 5 милиона тона годишно.

Няма алтернативни маршрути за износ на газ от Азербайджан. Ако газопроводът от Южен Кавказ бъде повреден, износът на азербайджански газ ще спре напълно.

Въздействието върху съседите

Западните експерти смятат, че прекъсванията в доставките на петрол и газ от Азербайджан няма да повлияят на световния пазар, но последиците за редица съседни държави могат да бъдат изключително сериозни.

Турция е основният потребител на азерски газ. През януари-август тази година покупките му са се увеличили с повече от 25% в сравнение със същия период на 2019 г., достигайки 7,2 милиарда кубически метра. Ръстът на доставките на газ от Азербайджан и LNG от Катар, САЩ и Алжир позволи на Турция да намали значително вноса на руски газ и да поиска значителни отстъпки от Газпром при сключване на нови дългосрочни договори.

Освен това Анкара също получава значителни средства като плащания за транзит на петрол през тръбопровода БТД.

Според съществуващите споразумения тази година Грузия ще закупи 2,37 милиарда кубични метра от Азербайджан и само 200 милиона кубични метра от Русия. През първите осем месеца на 2020 г. Грузия е внесла 1,5 милиарда кубически метра азерски газ. В случай на пълно спиране на доставките по Южно-кавказкия газопровод по време на отоплителния сезон, Грузия е изправена пред енергийна криза, сравнима по своите последствия с тази, настъпила в началото на 90-те години на миналия век. Освен това Грузия е почти изцяло зависима от доставките на петролни продукти от Азербайджан, предимно моторни горива.

SOCAR (Държавна петролна компания на Азерската република) е основният доставчик на петрол за Украйна. Миналата година рафинерията в Кременчуг, единствената действаща рафинерия в Украйна, закупи 790,6 хиляди тона петрол. SOCAR достави три четвърти от този обем. Азербайджанският петрол се експедира до Супса и се транспортира с танкери до украинския терминал Южен край Одеса, след което по тръбопровода Днепър отива до рафинерията в Кременчуг.

През януари-август тази година Украйна почти удвои вноса на петрол в сравнение със същия период на 2019 г., до 901,5 хил. тона. Азербайджан остава най-големият доставчик на украинския пазар, въпреки спада в дела на тази страна до 68%. SOCAR доставя и петролни продукти за Украйна, които се продават чрез собствена дистрибуторска мрежа.

По време на конфликта между Минск и Москва през първата половина на тази година, поради разногласия относно цените на енергоресурсите, SOCAR достави петрол за Беларус през Украйна. От началото на годината до края на септември обемът на доставките възлиза на 650 хил. тона. Според участниците на пазара в края на септември SOCAR е изпратил друга партида петрол за беларуските потребители. SOCAR планира да достави до 1 милион тона петрол за Беларус тази година.

Прекратяването на доставките на нефт и газ ще причини големи щети на азерската икономика. През януари-юни тази година делът на петрола в валутните приходи на Азербайджан от износ на стоки възлиза на около 70% и, като се вземе предвид природният газ и петролните продукти, надхвърля 90%.

Конфликтът в Нагорни Карабах надхвърля региона. Яростта нараства. Противоположните страни се стремят да си нанасят максимални щети една на друга. При тези условия се увеличава вероятността от прекъсване на доставките на петрол и газ от Азербайджан до съседни страни и до световния пазар: В огъня брод няма.