В края на 2015 г. вече сериозно се говори за либерализацията на електроенергийния пазар и дори вече започна тестването на електроенергийната борса. През изминалата седмица Световната банка трябва да е представила на правителството чернова на доклад за възможните методи за либерализиране на пазара, добри практики и т.н. и в следващите няколко месеца управляващите да изберат най-добрия модел за освобождаването на пазара в България. Но, докато се обсъждат техническите параметри, на заден план остават наследени и неразрешени проблеми в сектора, които могат да създадат неочаквани проблеми пред пазара.

Една от основните съставки за изграждането на свободен пазар е доверието в него, както Светлана Тодорова, член на Комисията за енергийно и водно регулиране, отбеляза по време на проведената през седмицата конференция на тема Година на реформи в енергетиката. Въпреки че изминаващата година беше донякъде реформаторска, едва ли в края на 2015 г. може да се каже, че доверието в законодателните, регулаторните и политическите решения сериозно е повишило доверието. Това се дължи на няколко особености:

1. Липса на предвидимост и комуникация между законодателната и изпълнителната власти и регулатора:

  • Често променяща се регулаторна рамка – само Законът за енергетиката е променян пет пъти за седем месеца, а още един законопроект за допълнение и изменение отлежава в парламента;
  • Изненадващо и шоково повишение на добавката „задължения към обществото” за потребителите на свободния пазар;
  • Наредбата за намаляване на тежестта от електроенергията от ВИ не беше съгласувана с КЕВР и се наложи ценовото решение да бъде отложено с един месец. Наредбата още чака съгласуване с Европейската комисия;
  • Продължаващи инспекции на Агенцията за държавна финансова инспекция, които трябваше да открият има ли злоупотреби при присъединяването и работата на ВЕИ производители и съответно възможности за намаляване на цената на електроенергията.

2. Продължаващо усещане за политическо влияние върху регулаторните решения:

  • Изравняването на добавката за задължения към обществото за регулирания и свободния пазари, което е вид кръстосано субсидиране, не беше съпътствано с премахването на останалите форми на кръстосано субсидиране;
  • КЕВР продължава да е финансово зависима от Министерството на финансите и парламента, тъй като няма собствен и независим бюджет. Ако такъв е невъзможен по конституция, то можеше да се изготви средносрочна обвързваща прогноза за бюджета на комисията, каква липсва;
  • Отлагането на ценовото решение с един месец по молба на премиера, въпреки че законово няма такава възможност. 2013 г. не може да се използва като прецедент в това отношение. Тогава членовете на комисията бяха избрани твърде късно и нямаха достатъчно време, за да приемат ценовото решение за 2013-2014 г.
  • Без да коментираме дали изборът на членовете на КЕВР е добър, или лош, това са политически номинации и съответно политически назначения. Поради това, а и в резултат на горните точки, впечатлението за политическо влияние при регулаторните решения не само не намалява, но и се засилва. Поради тази причина протестите срещу увеличената добавка за задължения към обществото не са отправени към ВАС, защото няма нормативни нарушения при определянето ѝ, а приемат формата на призив към политиците за смяна на членовете на регулатора. С други думи: парламентът ги е назначил, той им определя бюджета и решенията, той може да ги смени.

3. Високо степен на микромениджмънт в системата:

  • Електроенергийната система работи в крехък баланс и наподобява къщичка от карти. Всяка реформа с цел подобряване на системата е за сметка на някой от участниците в нея. Например, оздравяването на НЕК с новото ценово решение е за сметка на потребителите на свободния пазар. По същия начин реверансът, който крайните потребители на регулиран и свободен пазари получиха с по-ниското от необходимото увеличение на цените през юли 2012 – юли 2014 г. беше за сметка на финансовото състояние на НЕК.
  • Липсата на сериозна реформа при определянето на цените за домакинствата се обяснява с енергийната бедност, която в България не може да се измери, тъй като няма методология за това. Методология липсва и при останалите страни от ЕС, с изключение на Великобритания (но тя е приложима само там), и заключенията на ЕК в доклада за Състоянието на енергийния съюз за България са приближени стойности, а не обективна оценка за енергийна бедност.
  • Реформирането на електроенергийния сектор, включително либерализацията му, е изцяло в компетенциите на управляващите, а не на комисията. Когато управляващите вземат решение, че реформа наистина ще има, те трябва да решат и кой ще плати цената ѝ, дали тя ще се разпределя поравно и т.н. След това КЕВР единствено облича тази политическа воля в нормативни актове.

4. На последно място, но не и по важност, въпреки че се говори за либерализация на пазара, никой не споменава развитието на мрежовите услуги и необходимите инвестиции в инфраструктура. Мрежовите компании ще имат все повече задължения с либерализирането на пазара, но те продължават да работят в несигурна регулаторна среда, което вреди на инвестициите, а оттам – на качеството на услугата и на възможностите за по-бърза либерализация.

Според вас как би работил пазар, на който липсва доверие?

Дали потребителите, които тепърва трябва да излязат на свободния пазар ще повярват, че приетите от КЕВР правила за търговия с електроенергия не са в техен ущърб или напротив – ще предпочетат да си останат на регулирания пазар?

При липсата на умни електромери, за либерализация на пазара е необходимо Електроразпределителните дружества (ЕРД) да изготвят стандартизирани товарови профили. Дали потребителите ще повярват, че това са реалните им профили или ще си помислят, че профилите обслужват всички други, но не и самите потребители?

Ще имат ли потребителите достатъчна предвидимост за условията за работа на пазара или всяка година ще има по няколко промени в нормативните актове, например рязък скок в добавката за задължения към обществото, които тотално преобръщат условията на този пазар?

Докато липсва доверие в трите държавни органи, които създават рамката за работата на този пазар – изпълнителната власт, законодателната власт и независимия регулатор, по-скоро изглежда като да не създаваме пазар, който реално ще подобри ситуацията чрез избор и конкуренция.

Текстът е публикуван в седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика.